Любителите на историята може би знаят името Чарлз Доус, което на останалите от нас не ни говори нищо. Той е бил вицепрезидент на Калвин Кулидж, които на някои от нас също не ни говори нищо. Но както и да е – любопитно е, че двамата се мразят.
Много преди да стане заместник на Кулидж обаче, Доус е пианист и композитор. Всъщност той е член на Фи Му Алфа Синфония (Phi Mu Alpha Sinfonia), студентско братство за мъже с интерес към музиката.
Макар че Доус очевидно не е приел този си интерес като професия, той определено оставя своя отпечатък върху музиката в Америка. Това става през 1912 г., когато, обвзет от мелодия, която не може да изкара от главата си, написва пиеса за пиано и цигулка, наречена „Мелодия в ла мажор“. Тя става доста популярна, което Доус, който по това време е банкер, намира за забавно: „Малцина банкери са се прославяли като музикални композитори. Знам, че ще бъда мишена за моите приятели шегаджии.“
След неуспешна кандидатура за Сената през 1901 г. Доус обявява, че е приключил с политиката. Но политиката има други планове за него. През 1921 г. е назначен за първия в историята директор на Бюджетното бюро при Уорън Г. Хардинг. А през 1924 г., след като преминава през поне трима други възможни кандидати за вицепрезидент (двама от тях отказват номинацията, а третият, Хърбърт Хувър, е твърде непопулярен), Кулидж се съгласява Доус да бъде негов кандидат за вицепрезидент.
Години по-късно песента изневиделица се превръща в поп хит, след като през 1951 г. авторът на песни Карл Сигман добавя няколко думи към мелодията и я преименува на „It’s All in the Game“. През същата година Томи Едуардс извежда песента до 38-мо място в класацията на „Билборд“, но 7 години по-късно песента достига връхната си точка, когато Едуардс я записва отново в стил рокендрол.
Оттогава на песента са правили кавъри Елтън Джон, Бари Манилоу, Мама Кас, Нат Кинг Коул, Ван Морисън и много други.
Към днешна дата Доуес е единственият вицепрезидент, чиято песен е била на първо място в класацията… макар че той самият е пропуснал този момент. Доус умира през април 1951 г., само няколко месеца преди Сигман да добави текст към мелодията му.