Скрабъл и Голямата депресия

Няма много-много положителни неща, които могат да бъдат казани за и свързани с Голямата депресия. Scrabble обаче е игра, която вероятно не би съществувала без тази финансова криза.

Всичко започна с безработния архитект Алфред Мошер Бътс от Пъкипсий, Ню Йорк. Понеже си няма работа и разполага с много свободно време, той решава да измисли игра на думи, вдъхновена от анаграми и кръстословици.

Архитект Алфред Мошер Бътс

(Между другото, Лео Фендър, основателят на фирмата за китари Fender, също остана без работа по време на Голямата депресия и именно тогава решава да създаде своя собствена компания – Fender Radio and Record Shop. Преди това той е счетоводител. Въпреки че Лео остава в историята с китарите си, той никога не се научава да свири на китара, а наема музиканти, които да тестват продуктите му.)

Както и да е. Решението на Бътс да направи игра именно с думи идва частично от предишно проучване, което той беше направил сред популярните игри. В текст, който написва през 1931 г., подходящо озаглавен „Изучаване на игрите“, Бътс отбелязва, че почти всички популярни игри по онова време са били или стратегии, базирани на мърдане на фигурки, игри с числа или игри с букви, като последните две са най-популярни. Тогава той осъзнава, че третата категория има доста нереализиран потенциал. Няколко години по-късно той вече поставя финалните щрихи на своя собствена игра с букви.

Първоначално Бътс кръщава играта си „LEXICO“, а за да се играе не се изисква дъска, защото тя се състои просто от малки картонени квадратчета с букви върху тях. Във всичко друго „LEXICO“ беше много подобна на съвременната версия на Scrabble – буквите дори имат характерните си стойности точки. Той преценява тези стойности като извърши честотен анализ на азбуката в големи обеми текстове от вестник New York Times. И за да предотврати злоупотребата с печелене на точки просто с формиране на множествено число, той включва само четири плочки „S“ (с която се формира мн. ч. в английския език).

До 1938 г. Бътс променя името на Criss-Crosswords и добавя табло 15 × 15. Въпреки че той лично разработва множество версии на играта в опит да ги продаде на големи производители на игри, не успява в това си начинание.

Минава цяло десетилетие преди играта на Бътс да започне да получава някакво признание и популярност. Нещата се променят, когато един мъж от Кънектикът на име Джеймс Бруно получава копие от Criss-Crosswords и решава, че тя може да има доста голям успех на пазара. Впоследствие на това той купува правата за играта от Бътс с условието че последният ще получи и пари за всяко продадено копие.

След като вече притежава правата, Бруно решава да попромени донякъде някои нещата в правилата, като например, премества началната точка от горния ляв ъгъл в средата на дъската и я преименуване на Scrabble, което означава „акт на надраскване или разтърсване на нещо“ (от холандската дума „schrabbelan“). Той също така леко променя дизайна на дъската, като именно тогава се заражда познатата ни вече днес цветова схема.

С така променената играта, Бруно и съпругата му отварят магазин в изоставено училище в Доджтаун, Кънектикът. Въпреки ентусиазма на мъжа, само първите хиляда бройки са продадени през първата година. След като сметнем разходите излиза, че всъщност през тази година те работят на загуба от $ 450 (около 4 200 долара днес).

Продажбите остават бавни до няколко години по-късно, когато президентът на Macy’s, Джак Щраус, играе играта, докато е на почивка през 1952 г. След като се връща, той е шокиран, че неговият магазин тя не се продава играта и съответно прави голяма поръчка на Бруно. Явно преценката му за играта е била правилна, тъй като в рамките на дванадесет месеца играта става задължителна за повечето американски домакинства.

Благодарение на огромния скок в поръчките, Бруно вече не можеше да смогва с търсенето и затова лицензира правата на производителите на игри Selchow and Righter. Две години по-късно продажбите на играта вече са се увеличили до над четири милиона продадени комплекта. Не е лошо за игра, която преди това самите Selchow and Righter отказват да произвеждат, още когато Бътс се занимава, както и Милтън Брадли и Братята Паркър.

Макар че е доста разпространена информация, че в крайна сметка Бътс не получава нищо за измислената от него игра, това изобщо не е вярно. По времето, когато Бруно продаде правата върху търговската марка на Selchow and Righter (а не просто лицензира играта за тях) през 1971 г., Бътс получи около 265 000 долара възнаграждения (приблизително 2 милиона долара днес). Бруно пък си тръгва от цялата сделка с около 1,5 милиона долара (днес около 11,5 милиона долара).

Играта все още продължаваше да се продава добре 30 години след големия си бум, когато компанията Selchow and Righter е продадена на Coleco. За съжаление обаче тази компания фалира малко след това. Но Scrabble бързо бе купена от Hasbro и по-късно международните права бяха придобити от Mattel за 90 милиона долара.

…

Днес Scrabble изглежда е толкова популярна, колкото е била винаги. Освен нейната онлайн и въобще дигитална популярност, се изчислява, че приблизително една трета от домакинствата в САЩ имат аналогово копие, както и малко над половината от всички домакинства във Великобритания. Към днешна дата в целия свят са продадени над сто и петдесет милиона комплекта, което я прави една от най-популярните настолни игри на всички времена.

Алфред Бътс измисли друга игра през 1985 г., която беше доста подходящо озаглавена „Другата игра на Алфред“. Тя отново включваше думи и точки, но има геймплей по-скоро от тип пасианс. На кутията можем да видим възрастният вече Алфред да се забавлява с хубава дама, която е облечена в стила на 80 години.

Освен, че измисля Scrabble и другата му игра, Бътс е и любител художник. Столичният музей на изкуствата има шест рисунки на Бътс.

Името на града Пъкипсий в Ню Йорк идва от индианската дума за „покритата с тръстика къщичка с малко вода“.

Имаше телевизионно предаване игра Scrabble, което излиза в периода 1984 – 1990 г. То има кръг с кръстословица и кръг със Scrabble, за да се определи победителят.