Когато сър Артър Конан Дойл за първи път започва да пише историите за Шерлок Хоумс през късния 19 век, адресът Бейкър стрийт 221Б не съществува. Самата улица Бейкър стрийт я има и все още я има днес, но упоменатата й номерация, в годините когато Дойл пише в романите си, че Шерлок живее там (тоест между 1881 и 1904), я няма, защото числата на улицата стигат само до 100+. Отстрани изглежда, че Конан нарочно е избрал адрес, който не съществува.
Това обаче се променя през 30-те години, когато номерацията на улиците в Лондон се пренареждат, за да направят града по-подреден. В процеса на това пренареждане, една нова сграда, построена от Аби Роуд Билдинг Съсайъти и носеща името „Abbey House“, получава номерата от 219 до 229.
Така адресът Бейкър стрийт 221 вече съществува и съответно всичката поща от феновете на детектива от цял свят, които си мислят, че той съществува, вече има къде да бъде доставена. Банката, която отваря на този адрес на 18 март 1932, много бързо научава това, когато на вратата й се изсипват десетки писма, адресирани до Хоумс. По-голямата част от тях са от фенове, които изказват възхищение от способностите му и изпращат благопожелания, но хората от банката с почуда откриват, че част от писмата всъщност са зов за помощ към Шерлок.
Сега вие може би си мислите, че огромна, сива, бюрократична и безлична машина като една банка ще захвърли писмата като досадна пречка на ежедневната работа, но ще сбъркате. Вместо това, тя наема специален човек, който да бъде „Личният секретар на Шерлок Хоумс“ и съответно да чете и отговаря на писмата. Вместо да принтира един и същ отговор на брандирана с логото на банката хартия, в който да се обяснява как детективът не съществува, секретарят отвръща, че господин Хоумс вече се е пенсионирал и живее в провинцията, където отглежда пчели във ферма в Саут Даунс в Съсекс.
Някои от феновете може би са се сетили, че самият Артър Конан Дойл казва, че Шерлок прави именно това в последните си години в разказите „Загадката на лъвската грива“, „Белият войник“ и „Последния случай“. Очевидно Abbey National си е направила домашното що се отнася до биографията на Хоумс. Ники Капар, която работи като секретарка на детектива през 80-те години, казва, че понякога отговаря и като самия Шерлок, използвайки директни цитати от гореспоменатите истории, например, „Това стана сред уединението в малкия ми дом в Съсекс, където най-сетне се отдадох изцяло на онзи успокоителен живот сред природата, за който тъй често бях копнял през дългите години, прекарани в мрачния Лондон.“ (из „Загадката на лъвската грива“, превод: Светла Христова)
Всъщност, банката се наслаждава на писмата и факта, че се намира на адреса на най-известният художествен персонаж на Лондон, и дори правят малък плакет пред сградата, а на 150-ата си годишнина поставят и бронзова статуя, която днес седи на входа за метрото на Бейкър стрийт.
„The Sherlock Holmes Museum“
През 1990 нещата стават малко мрачни, когато от другата страна на улицата отваря музей, чийто собственици решават, че именно и само те трябва да получават пощата на Шерлок. Въпреки че музеят е на различен адрес, тяхната аргументация е, че като специалисти по Шерлок Хоумс, те са много по-добре подготвени да се оправят с кореспонденцията му, отколкото компания за милиарди, която има почти неограничени ресурси и върши чудесна работа по този въпрос през последните 50 години. Музеят дори слага плакет отпред, в който твърди, че там е истинският дом на детектива.
Съдът отсъжда в полза на банката като мотивира решението с факта, че тя буквално притежава Бейкър стрийт 221 и не е нейна вина, че на този адрес хората изпращат писма до човек, който не съществува. Музеят се бори в продължение на десетилетие до 2002, когато банката решава да премести централното си управление на площад Трайтън. На съда вече му е омръзнало да се разправя с въпроса и затова, след като банката се мести, дава изключителни права на музея да използва адреса Бейкър стрийт 221, въпреки че реалният му адрес е между номер 237 и 241. Този музей съществува и до днес, а на картинката най-горе можете да видите част от интериора му.
…
Семейството на Артър Конан Дойл не харесва идеята за музей, посветен на Шерлок Хоумс, защото не са фенове на идеята за нещо, което подкрепя идеята, че детективът е бил реална личност. Въпреки това обаче, дъщерята на Дойл Джийн официално помага музеят да отвори през 1990.