„Обичай ме нежно“, както Елвис Пресли обичаше филмите

През лятото на 1956 Елвис Пресли е в пика си. 21-годишната машина за хитове вдигна целия свят на крака, а албумите и билетите за концертите му изчезват от продажба все едно са безплатни. Но въпреки невероятния си успех, младежът иска още – иска да е филмова звезда.

Като тийнейджър Елвис работи в кино, което му дава възможност детайлно да изучава кралете на екрана като Марлон Брандо и Монтгомъри Клиф. По-късно, докато звездата му изгрява на музикалния небосклон, на съседният филмов такъв изгрява Джеймс Дийн. Пресли гледа брилянтното изпълнение на актьора в „Rebel Without a Cause“ от 1955 десетки пъти. Това става любимият му филм и той силно се надява да стане следващият Джеймс.

Така през 1956, след няколко кастинга, Елвис подписва с Paramount Studios, но дебютният му филм всъщност идва от 20th-century Fox, защото мениджърът му поставя клауза в договора, според която музиканта може да работи и с други студия.

Първият снимачен ден на Елвис Пресли е на 20 август 1956. Филмът е уестърн, действието се развива след Гражданската война в САЩ, а работното му заглавие е „The Reno Brothers“. Прохождащият актьор ще играе редом с ветерани като Ричард Игън, Робърт Мидълтън, Уилям Кембъл и Милдред Дънок.

Дебра Паджет

В главната женска роля е прекалено красивата 23-годишна Дебра Паджет, по която Елвис силно си пада. В интервю от 1997 актрисата казва, че музикантът дори й предлага брак. За негова жалост обаче, по това време тя е „влюбена в Хауърд [Хюджис]“.

Ролята на Елвис (на най-малкия от братята Рено, Клинт) скоро е развита от няколко реплики до доста повече. Заглавието на филма също е променено от „The Reno Brothers“ на „Love Me Tender“, едновременно за да рекламира песента, която излиза по радиата на 3 ноември 1956, малко преди премиерата, както и да рекламира и самия филм.

Добавят се и още няколко негови песни към лентата. Това не се харесва на Елвис, защото в началото той си мисли, че ще му бъде дадена чисто актьорска работа. Също така негодува и за това, че персонажът му умира. Тогавашната му приятелка, Джун Джуанико, обаче успява да го убеди с тезата, че помни персонажите с трагична съдба много повече, отколкото тези, които заживяват доволни и щастливи.

Феновете не са на същото мнение и когато на края на филма мама Рено вика останалите си вече трима сина за вечеря, защото Клинт е застрелян в предната сцена, публиката изразява силно негодувание. Затова и краят на филма е презаснет набързо и във финалната сцена Елвис се появява като дух и пее песента от заглавието.

Снимките на „Love Me Tender“ приключват през октомври 1956 и след бърз монтаж лентата излиза на 15 ноември като постига сравнително хитов успех, дебютирайки (някак иронично) седмица преди последният филм на Джеймс Дийн „Giant“. (Дийн умира година по-рано – през септември 1955.) С бюджет от $1 милион „Love Me Tender“ успява да изкара $9 милиона (днес $78 милиона), което го праща на 23-то място по доходи за тази годината, въпреки хладките отзиви от критиците.

Елвис получава добри отзиви за играта си от Los Angeles Times, но самият той е разочарован и казва: „Това е стар, стар филм откъм история, и изначално не трябваше да съм в него.“

Пресли също така се срамува от държанието на някои от феновете му по време на премиерата. Джери Шилинг, приближен на звездата, разказва: „Заради виковете на момичетата около мен беше невъзможно да се следи историята – тогава за първи път видях публиката да третира филм като концерт.“

…

Елвис Пресли се включва към актьорския състав на „Love Me Tender“ с надежди за силна филмова кариера. В крайна сметка обаче (с няколко ценни изключения) се оказва, че това е само първото от поредица екранни разочарования. Въпреки тях и зародилата се у него омраза към филмите, мюзикълите на Елвис счупват боксофиса всеки път.