Най-старият концерт на тишината е започнал преди близо 600 години
На 5 септември 2020 г. малка група хора с маски влизат в църквата Свети Бурчарди в малкото немско градче Халберстадт. Те се събират, за да чуят един от най-красивите концерти на орган. За мнозина това е само едно малко и обичайно събитие, църквата винаги е приемала някои от най-големите класици, които да покажат своята музика, но за голяма част от посетителите в този момент, това е един огромен скок напред, който започва преди много години.
Според историята, това ще е концертът, който може да се смята за един от най-дългите в света – началото му е дадено на 5 септември 2001 г. Точно тук започва историята на Джон Кейдж, който не трябва да се бърка с популярния кънтри певец – Джони Кейдж. Джон умира на 12 август 1992 г. и така и не успява да чуе как неговият концерт започва.
Никой не подозира какво точно завещава той на музиката, но роднините откриват записките и ги предоставят, за да може да продължат историята на класика. Джон е роден през 1912 г. и учи музика при някои от най-влиятелните фигури по онова време. Един от много личните му ментори е Хенри Коуел, но малко след като програмата разкрива пълния си потенциал, Джон решава да промени малко концепцията и да експериментира с най-различни други инструменти. Избира си пианото, като едно от много благодатните за създаване на музика, а след това започва да поставя най-различни обекти върху струните, за да може да промени изцяло мелодията и звуците. Понякога поставял по-тежки предмети, друг път директно слагай диктофона в самия музикален инструмент, за да улавя най-чистото трептене на струните. За мнозина това може да бъде доста странна и дори луда идея, но не и за самия Джон.
За него в последствие ще споделят, че е музикант и учител, който има най-различни влечения, но никога не може да се ограничи в един конкретен стил, може да създава танцова музика, но също така би използвал алеотирята във всеки един удобен случай – това е музика, която изисква известен шанс, за да се случи по време на самото композиране. Въпросният стил наистина изглежда малко различен и странен, но според професорите, това е движение в музиката, което приема най-различни инструменти и включва онези паузи на тишината, както някой би ги нарекъл, но практически са рамка от звуци, които влияят на обстановката и не позволяват на отекващите звукови вълни да продължат да влияят в пространството.
Най-вероятно това ни се струва доста странно и дори невъзможно, но нека го обясним така – това е звукова вълна, която ще неутрализира другите, за да позволи по-бързо и рязко преминаване на мелодията. Използването на такива в музиката може да постави под въпрос и присъствието на самия композитор, след като той самият няма особена позиция в случващата се музика. Ето защо и малко след смъртта на този майстор на музиката, колегите му създават фондация „Джон Кейдж и музикален орган“. Познатите на Кейдж си спомнят, че въпреки написаното на нотните листа, той забелязвал всеки един звук като равен на предишния, но винаги се вълнувал от появата на нови такива, които биха могли по един или друг начин да накарат аудиторията не просто да се наслади на чутото, но и да усети как музиката се контролира и подчинява.
Представете си човек, който решава просто да излезе от границата на музиката, а да търси така наречените фантомни акорди, с които всичко да бъде по-различно и по-красиво. Като човек, който придава много възможности на света на музиката, веднага ще открием и наличието на най-различни приятни и красиви експерименти, които биха накарали аудиторията да изпита нещо ново и очевидно нечувано до този момент. Не си мислете, че това е написано правило, няма никаква формула, която да посочва точно как се извличат такива акорди и тонове от един музикален инструмент, всичко остава в ръцете на безкрайните експерименти.
И след като един човек се профилира именно върху този вид музика, можем само да подозираме какво точно представлява неговото творчество, особено след като говорим за музика и един от най-дългите концерти, които някога са се провеждали. През 1981 г. композиторът споделя, че е почитател повече на свободата и точно по тази причина не вижда как е възможно музиката да живее в някакви рамки. За мъжът, тишината е липсата на умишлени звуци, които практически успяват да създадат абсолютната хармония. И така достигаме до следващия важен въпрос – какво наистина може да бъде така наречения 639-годишен концерт.
Всичко започва много години назад, както се досещаме, но приносът на Джон е създаването на колкото се може по-бавен тон за пиано. Немският органист Герд Закер иска въпросният тон да бъде пренаписан за предпочитания музикален инструмент и в последствие наистина получава тази свобода. Първият концерт по идея на Кейдж е изсвирен през 1985 г. в Метз и се смята, че е само 29 минути. Никой обаче не се замисля защо се използва орган. След като посочихме основната идея на музикалния инструмент и на тихите тонове, защо е толкова важно за аудиторията да обърне внимание на органа като музикален инструмент? Причината се крие във факта, че обикновено струните могат да затихнат евентуално, докато органът продължава да се смята за духов инструмент, чийто тонове се случват чрез завихряне на звук.
След като Джон Кейдж умира и не може да чуе нищо от това, което е сътворил, учените много дълго време разсъждават върху неговия толкова интересен и контролиращ тон. Най-накрая се стига до идеята, че това са 639 години. Защо философите дават точно такъв времеви интервал? Отговорът ни връща назад във времето и по-точно към историята на Майкъл Протариус, който пише, че първият модерен орган е инсталиран в катедралата през далечната 1361 г. Като музикален инструмент, той трябва ръчно да се настройва и да посочва диапазоните на всички 12 ноти. Ето защо и някои критици смятат, че музиката или по-скоро модерната такава е дала своя старт именно със създаването на самия орган. И след като наближава новото хилядолетие за музиката, повечето изпълнители решават да направят един реверанс към музикалната история и всичките 639 години в работа и дейност.
When John Cage & Marcel Duchamp Played Chess on a Chessboard That Turned Chess Moves Into Electronic Music (1968) https://t.co/1TdiZa13Sd pic.twitter.com/IEnhfHVr5m
— Open Culture (@openculture) October 24, 2020
Впрочем следващият такъв концерт на Джон Кейдж се очаква да се случи през 2640 г. и дори самата катедрала е вече резервирана за целта. Трябва да отбележим и още една подробност – музиката вече не е строго индивидуално действие и с помощта на електрониката се променя контролът над звуковата вълна. Като почитател на тишината, Джон оставя след себе си и някои много специални трудове като „Тишина: Лекции и записки“, както и някои други наблюдения върху източните философии, които включват музиката и натуралните процеси по създаването ѝ. Нека не забравяме, че когато евентуално потърсите неговите изпълнения, може да си спомните и мнението на Кант относно музиката – в света има две неща, които може да не разполагат с никакъв смисъл: музиката и смехът.
Всичко останало може да се подчинява на порядки и норми, но това изкуство остава напълно независимо. И така трябва да запомните, че най-дългият концерт в историята на музиката се е случил на 5 септември 2020 г. и ако вярваме на музикалните критици и философи, с него се маркира краят на все още трептящите звукови вълни от миналите изпълнения, а това е повече от прекрасната новина.
Снимки: Wikipedia
