Музикални хроники: Три години без най-истинския син на грънджа Крис Корнел
На 18 май преди три години музикалният свят беше разлюлян от новината за смъртта на Крис Корнел.
Фронтменът на Soundgarden, Audioslave и Temple of the Dog и легенда на гръндж сцената от 90-те остави твърде много разбити сърца с внезапната си смърт.
А три години по-късно можем да си дадем още по-голяма сметка колко липсва неговото присъствие на музикалната сцена. Един от създателите на гръндж рока, Корнел основава Soundgarden през 1984 г., за да стане групата една от четирите емблематични за жанра сиатълски банди заедно с Nirvana, Pearl Jam и Alice in Chains.
Всъщност ако има една от тези банди, която най-много носи сиатълската култура в себе си, това е именно Soundgarden. Групата възниква няколко години преди останалите, а самият Корнел е роден в Сиатъл в семейството на фармацевт и счетоводителка.
Други от голямата четворка имат по-различна история – Nirvana е от Абърдийн и нито един от членовете й не е живял в Сиатъл до 1992-а, докато Pearl Jam се оформя след пристигането на Еди Ведър от Сан Диего.
Пробивът на Soundgarden далеч не идва веднага, всъщност те работят упорито почти 10 години преди да оглавят класациите.
Албумът Superunknown от 1994-а, който се превръща в големия им пробив, е техен четвърти.
Големият успех обаче поражда и напрежение, а интензивното обикаляне по турнета не се отразява добре на бандата. През 1997 г. Soundgarden се разпада, защото недоволството на членовете ѝ вече е станало нетърпимо.
4 години по-късно се стига до създаването на другата формация, с която винаги ще свързваме името на Корнел.
Преди това Крис известно време се изявява като солов артист и издава дебютния си самостоятелен албум Euphoria Morning, но след като влиза в контакт с Том Морело, Тим Комърфорд и Брад Уилк (тримата от Rage Against the Machine), се обединява с тях под името Audioslave.
Още първият сингъл на новата банда Cochise прави огромно впечатление и следват още славни моменти, както и общо три албума.
През 2007 г. обаче, Корнел напуска и тази група – заради „нерешими междуличностни конфликти, придружени с различия в музикален план”.
Не бива да забравяме и третата група, свързана с Корнел – Temple of the Dog. Тя е може би и тази, която се оказва най-близка до неговата същност.
Създадена е още през 1990-а от Крис и членовете на Pearl Jam, за да почетат техния общ приятел и вокалист на Mother Love Bone Андрю Ууд.
Ууд е много близък приятел и известно време съквартирант на Корнел. Двамата все още не се познават добре, когато заживяват заедно, но после стават неразделни до смъртта на Ууд от свръхдоза хероин.
За Корнел смъртта на приятеля му е един от най-тежките удари и по-късно той казва, че именно тази трагедия за него се слага край на невинността на сиатълската музикална сцена – още преди самоубийството на Кърт Кобейн.
Това обаче далеч не е първата голяма драма в живота на Крис Корнел.
От малък той е доста самотен и чуждата компания го притеснява. Депресията го застига още в тийнейджърските му години и той се отписва от гимназията, за да стигне до етап, в който почти не излиза от къщи.
Едва 12-годишен започва да употребява наркотици и увеличаващата се любов към музиката го спасява. Конкретното вдъхновение е една колекция на The Beatles, която открива в мазето на свои съседи.
Борбата му с депресията и изкушението от пагубните навици го преследват постоянно – и колкото и това да е обща черта за безброй музиканти, винаги е твърде лично, твърде различно при всеки от тях и твърде сложно за проумяване от външни хора.
Историята на Крис Корнел не е история за славата и златния период на големите сиатълски групи, а история за човек, борил се със своите демони през по-голямата част от живота си, независимо от превръщането си в световна звезда.
Някъде от 2003 г. нататък той е чист от алкохола и наркотиците, поне според съпругата му Вики Корнел. Но година преди да почине му e предписано хапче против безпокойство с опасни странични ефекти.
То и останалите медикаменти, които е приемал, са оказали своето влияние, за да се стигне до онова последно негово шоу на 17 май в Детройт, след което Корнел е открит обесен в стаята си и е установена смъртта вследствие на самоубийство.
„Смъртта на Крис е такава загуба, след която думите се изплъзват, тя отвори празнота в сърцето ми, която никога няма да бъде запълнена. Крис беше предан баща и съпруг. Той беше най-добрият ми приятел”, казва съпругата му Вики малко след трагедията, оставила я самотна майка на двете им деца. “Светът му се въртеше около семейството му на първо място и разбира се, около музиката – на второ”.
Тя признава, че е забелязала промяна в поведението на съпруга си, когато е разговаряла с него по телефона след последния му концерт.
„Забелязах, че завалва думите, беше различен. Когато ми каза, че май е взел едно-две хапчета „Ативан“ в повече, се обадих на охраната и помолих да го наглеждат. Това, което се случи, е необяснимо за мен. Надявам се, че медицинските експертизи ще дадат допълнителни подробности. Знам, че той обичаше децата ни и че не би ги наранил умишлено, като посегне на живота си“.
Корнел беше на 52 години, когато почина и можеше да даде още много на музиката. Именно това превръща трагедията в нещо още по-болезнено за милионите му слушатели.
Само година преди неговата смърт, част от неговите фенове в България успяха да го видят на живо по време на концерта му в Пловдив.
Спомените от историческото събитие са все по-ценни с изминаването на годините. А откровените, мрачни песни на Корнел с абстрактни текстове за болка, изолация и надвиснала опасност – те сякаш стават все по-актуални точно в настоящото ни съществуване.
Не че Крис Корнел беше някакъв пророк. Той просто знаеше как от вътрешните си борби да прави музика, която да има значение за всички нас и в непосилно трудните периоди.
Което е неизменна черта на най-великите.
