Музикални хроники: Род Стюарт – когато загубата на девствеността вдъхнови големия ти хит
Често и най-великите изпълнители са склонни да подценяват собствените си песни, оказали се глобални хитове и превърнали ги в суперзвезди.
Такъв е случаят и с Род Стюарт – неповторимия британски певец с дрезгав глас, минал през доста различни формации и колаборации, преди да започне самостоятелната си кариера в началото на 70-те.
През 1971 г. той се издига до ранга на световна рок звезда със сингъла си Maggie May, макар че в началото не обръща голямо внимание на песента, а от звукозаписната му компания също не я харесват особено.
Всъщност обаче става въпрос за вечен хит и за една от най-разпознаваемите песни в цялата му кариера, зад която се крие и доста интересна история. Текстът е написан от гледната точка на младеж във връзка с по-възрастна жена, който се чувства използван от нея, но не е способен да се откъсне.
Макар и Стюарт да си позволява известна свобода в лириките, те са вдъхновени от съвсем истински случай от тийнейджърските му години. През юли 1961 г. 16-годишният Род заедно със свои приятели се промъква на джаз фестивала в Бюли.
Там той се отправя да си купи бира и е набелязан от жена, която е около два пъти по-възрастна от него.
Изпълнителят разказва за срещата години по-късно: „Срещнах по-възрастна жена, която беше нещо като сексуален хищник. Едно нещо отведе към второ и се оказахме наблизо на изолирана поляна. Бях девствен и само си мислех: „Това е моментът, Род Стюарт, трябва да се представиш добре тук, иначе репутацията ти ще бъде срината в цял Северен Лондон“. Но всичко свърши за няколко секунди“.
Цяло десетилетие по-късно, преживяването кара певеца да напише песента Maggie May. Някои от различията между текста и реалността са видими: Род среща жената през юли, а не през септември. Освен това музикантът напуска училище още на 15, а в песента персонажът планира да се върне в класната стая, макар да вижда и друг вариант (“Предполагам, че мога да си събера учебниците и да се върна в училище / или да открадна щеката на баща ми и да си изкарвам хляба с билярд / или да намеря рокендрол банда, която се нуждае от помощ“).
Освен това истинското име на жената не е Маги Мей и всъщност Стюарт взима това име от традиционна ливърпулска песен за проститутка обирджийка.
Разликите са налице, но както казва и самият автор, „Maggie May си е малко или много реална история за първата жена, с която правих секс“. Въпросът е защо му отнема цяло десетилетие да опише в композиция паметната случка.
Китаристът Мартин Куитентън, който е съкомпозитор на Maggie May, описва как е възникнала мелодията: „Една вечер бяхме в хола на Род, бях на дивана, а той седеше на един стол и ме попита дали имам някакви идеи за песни. Започнахме да изпробваме някои неща с няколко акорда…“ В този момент тематиката на песента въобще не е изяснена. „Когато песента се оформяше, беше само поредица от акорди, които се нуждаеха от подходящи думи и мелодия, нямах идея за какво ще се пее“, пише Стюарт в автобиографията си.
Докато Куитентън свири, Род запява именно старата ливърпулска песен Maggie Mae и започва да си спомня загубата на девствеността си. Но едва когато мелодията вече е измислена, певецът се съсредоточава върху текста и върху историята, която иска да разкаже. „Замислих се за онзи ден на джаз фестивала и така реших да разкажа за младо момче, което е с по-възрастна жена и за всичко, което се върти в главата му“.
Макар и музикант с толкова много песни зад гърба си, той е признавал, че е трудно за него да пише текстове, отчасти защото се срамува да разкрива своите уязвими черти. Когато обаче се решава да го направи за Maggie May, Род изписва цели 20 страници от тетрадката си. Накрая текстът е готов и са му нужни само два дубъла, за да запише вокалите.
Така песента е готова, но звукозаписният лейбъл на Стюарт не вижда в нея нещо специално и не смята, че тя има голям комерсиален потенциал. Самият той не осъзнава, че държи в ръцете си бъдещ хит. „Лейбълът каза, че тя няма мелодия. Пък аз дори известно време се чудех дали да не я оставя извън албума. Тя нямаше припев, а само тези куплети с бъртвежите. Нямаше грабващ мотив. Как да се надяваш да направиш хит с песен, която е само куплети, без припев и без основен запомнящ се мотив?“
Стюарт признава, че тогава не е имал голяма увереност и е считал за нужно да слуша хората от компанията, които би трябвало да знаят по-добре от него. Оказва се, че понякога те само си мислят, че знаят.
В крайна сметка Maggie May е включена в албума Every Picture Tells a Story единствено защото остава място за още една песен в него. Тя е издадена като B-side на плочата с Reason to Believe през лятото на 1971 г. и започва да става популярна, когато един диджей решава да пусне нея в радиоефира вместо водещата песен от плочата. Успехът идва бързо. През есента Maggie May става №1 в класациите и в Щатите, и във Великобритания.
Род Стюарт се превръща в звезда – благодарение на смелостта да се зарови в деликатните си спомени и да напише песен за едно толкова интимно преживяване.
