Познаваме Дейвид Ковърдейл като един от най-грандиозните гласове в рок музиката.
Изгрял като вокалист на Deep Purple, по-късно той сформира своята група Whitesnake и си проправя собствен път към вечната слава. И докато годините му в Purple и последвалите успехи с Whitesnake са широко документирани, по-рядко се обсъжда периодът на британеца между двете банди. А именно във въпросния период той намира вярната формула за достигане до бъдещите върхове.
Ковърдейл се разделя с Deep Purple при разпадането на тогавашния състав на групата през 1976 г. – и си тръгва с болка в сърцето, но и с облекчение. Оказал се без музикални ангажименти, 24-годишният Дейвид е изправен пред въпроса как да продължи кариерата си и предпочита да не взима прибързани решения. След като отказва да пее с някои от бившите си колеги от групата, както и с Uriah Heep, вокалистът задвижва планове за солов албум, финансиран от мениджмънта на Deep Purple.
Ковърдейл бързо привлича към проекта един от своите герои, блус китариста Мики Муди, и двамата започват да работят по песните от бъдещия албум, наречен White Snake (“бяла змия”, но изписано като две отделни думи, а не като една, както по-късно ще бъде при наименованието на групата).
Звукозаписните сесии на инструменталите са осъществени в Лондон от Муди и забележителна банда от сесийни музиканти, включително бившия басист на Deep Purple Роджър Глоувър. Тънката подробност е, че по това време Дейвид Ковърдейл е данъчен изгнаник и живее в Германия, така че записва отделно вокалите в Мюнхен. Въпреки това, в крайния резултат може да се чуе забележителна енергия между групата и певеца – сякаш са записвали заедно. Ковърдейл остава верен на своите блус рок корени при стила на песните, но привнася и фънк, R&B и джаз влияния в една приятна за слушане колекция, макар и далеч от заряда на бъдещата Whitesnake ера.
Соловият дебют на фронтмена обаче не получава широка промоция, не прави особено впечатление и не постига успех. Важното е, че той осъзнава, че това е само първата стъпка в бъдещата му кариера и още преди да е видял резултатите от дебютния си албум, вече работи по втори.
Макар и създаден при подобни обстоятелства, албумът Northwinds звучи много по-зряло и завършено и загатва, че Дейвид Ковърдейл има голямо бъдеще и без да е част от Deep Purple. Към записите се включват още инструменталисти, а може би най-важният от тях е Греъм Прескет, чиято цигулка добавя много класа към звученето. Една от най-хубавите песни в албума, баладичната Time And Again, съдържа като основа единствено електронно пиано и вокал, но именно с добавянето на цигулката се превръща в шедьовър.
Откроява се и песента Breakdown – доста здрав рок, който очертава посоката на бъдещите Whitesnake. В текста Ковърдейл споделя чувствата си покрай разпадането на Deep Purple и срива в отношенията в бандата. Макар че е само на 25, когато записва втория си солов албум, певецът очевидно узрява бързо, а трите години в Purple са му показали страшно много от хубавото и лошото в музикалната индустрия.
В едно от интервютата при промоцията на Northwinds, Дейвид казва: „Трябва да докажа, че съм способен да направя едно такова нещо и че Purple не са ми направили някаква услуга като са ме привлекли“. И той определено се доказва, а този път албумът се приема по-добре и го окуражава да събере група, с която да го изпълнява на турне.
Съставът се състои от Мики Муди плюс втория китарист Бърни Марсдън, Нийл Мъри на баса и Дейв Дауъл на барабаните. Петорката се появява за пръв път на концерт на 3 март 1978 г., а следват още 16 концертни дати, в които начинанието прераства в нещо по-сериозно. Първоначално рекламите ги представят просто като групата на Дейвид Ковърдейл, но те бързо се превръщат в David Coverdale’s Whitesnake.
Месец по-късно излиза първият краткосвирещ албум на бандата Snakebite и така Whitesnake започват да се налагат на сцената, а Ковърдейл окончателно скъсва с миналото си на певец от Deep Purple.
През следващите години Whitesnake изкарват хитове като Here I Go Again, Is This Love и Still of the Night, а днес са продали над 100 млн. копия от албумите си и редовно ще ги видите в списъци с най-великите хард рок формации. Тяхното прощално турне започна през 2022 г., но за съжаление беше прекъснато заради здравословни проблеми на Ковърдейл. Хубавото е, че 72-годишният вокален титан изрази желание на по-късен етап да продължи с турнето, стига здравето му да позволява. Говори се даже за един заключителен албум на бандата, така че може би още не сме чули последното, което Whitesnake имат да ни предложат.