Музикални хроники: Как един сатанински хит изстреля Iron Maiden към вечната хеви метъл слава

Пол Ди’Ано, вокалистът от първите два студийни албума на Iron Maiden, настоява, че е напуснал.

Официалната информация от легендарната британска хеви метъл група е друга –  Ди’Ано е уволнен, защото злоупотребата с алкохол и наркотици са го направили ненадежден. И цели концерти са отменяни заради него.

Каквато и да е истината, крайният резултат е факт: една банда с огромен потенциал и претърпяваща шеметен възход се оказва на кръстопът.

Налага се да бъде намерен нов певец, за да продължи дейността и да бъде записан трети албум след успеха на първите два.

Да се разделиш с фронтмена в такъв момент си е риск, но винаги съществува надежда промяната да се окаже за добро. И да тласне една страхотна група към величието.

Името на новото попълнение е Брус Дикинсън – образован младеж от Шефилд с глас като сирена, който е завършил висшето си образование и веднага е използвал таланта си, за да стане певец на Samson, друга група от британската нова вълна в хеви метъла в края на 70-те. Неговият предшественик в Maiden си е изградил образ на суров човек с боен стил на пеене, но Дикинсън подхожда към задачата по-различно и разгръща бомбастичния си, театрален чар, който отива много повече на епичното звучене на групата.

Така или иначе, Дикинсън нагазва в дълбоки води, защото когато се присъединява, Maiden вече са ветерани в европейските турнета, достигали са и до Щатите и Япония. В сравнение с тях, Samson все още не са излизали извън Великобритания и успехите им са несравнимо по-скромни.

Първият концерт на Брус Дикинсън с новата му група е в Болоня, Италия, където той признава: „Изобщо не си отворих очите на първите 4 или 5 песни“.

Певецът разказва, че тогава всички от екипа на Maiden все още го държат под око и го преценяват. А в шоутата си бандата не просто представя новия фронтмен, а и изпълнява съвсем непознати песни от предстоящия албум – което прави предизвикателството още по-голямо.

Звученето и амбициите на Iron Maiden се развиват и новият албум, озаглавен The Number of the Beast, навлиза в непозната територия.

По-традиционните песни като едноименната The Number of the Beast и като Run To The Hills са реализирани с още повече класа и инструментални умения, докато 7-минутната Hallowed Be Thy Name, с която изданието завършва, издига драмата и епичността до нива, каквито групата дотогава не е достигала.

В Hallowed Be Thy Name Дикинсън разказва историята на осъден на смърт по пътя към бесилото. Първите оценки идват бързо и са категорични: новият Maiden с този завладяващ певец е нещо по-голямо, по-въздействащо, по-солидно. Албумът става №1 на Острова, новина, която бандата получава, докато мъчително бута развален бус по един баир в Швейцария.

Дори самият Пол Ди’Ано признава, че е бил заменен от правилния човек. „Брус е абсолютно най-добрият певец, който бандата е имала“, пише Ди’Ано в своята автобиография. „Мисля, че е един страхотен глас и е точно от каквото групата се нуждаеше по онова време“.

Но няма как всички да са толкова впечатлени. Срещат се и коренно противоположни реакции.

В Америка религиозни общности са възмутени от сатанинските препратки в името на албума, обложката и текста на титулната песен. Плочи и други артикули на групата са изгаряни или в някои случаи строшавани с чук от опасения, че крият зла енергия в себе си.

Басистът и водещ композитор на Maiden Стив Харис е силно раздразнен от реакциите, защото смята, че посланията са изтълкувани тотално погрешно. „Очевидно не са чели текста“, отсича Харис.

Или най-малкото не са го разбрали, защото всъщност The Number Of The Beast е предупредителна история за човек, който се натъква на церемония с черна магия и жертвоприношение посред нощ и е ужасѐн.

Обложката пък изобразява Сатаната, който управлява своя марионетка, но самият той е контролиран от зомби талисмана на Iron Maiden Еди. Всъщност най-злокобното, което се случва при създаването на албума, е една автомобилна катастрофа с продуцента Мартин Бърч, след която сметката му за ремонт се оказва точно дяволските 666 паунда.

Полемиката около The Number Of The Beast обаче е добре дошла за Iron Maiden и прави групата още по-известна. Брус Дикинсън пък се отнася далеч по-професионално от предшественика си и е способен да издържи на безмилостната програма, понякога включваща концерти седем дни в седмицата. Вече може да бъде поставено истинското начало на тежката задача да бъде покорена Америка, а после и целият свят.

Остава да се реши един малък проблем, който се оказва не чак толкова малък – кой къде да бъде разположен на сцената.

„Стив искаше да е отпред пред всички и да тича по цялата сцена“, спомня си Дикинсън в автобиографията си „За какво служи този бутон“. „Аз нямаше как да се съглася. Щях да пея на тила на басиста ни!“

Стига се до директен сблъсък при един концерт в Нюкасъл, когато през цялото време двамата си пречат и едва ли не си стъпват върху краката, а после се налага да бъдат разтървавани от мениджъра Род Смолууд в бекстейджа. Но това, което Iron Maiden притежават е много по-важно от някаква разпра за разпределението на сценичното пространство. Когато Дикинсън и Харис изчистват главите си, постигат компромис относно разположението и продължават да покоряват тълпите по цял свят.

Успехът на The Number of the Beast е такъв, че те вече са на път да се превърнат в най-значимата метъл банда на десетилетието. И оттам нататък няма какво да ги спре да се превърнат в легенди.