Легендата за Никта – могъщата гръцка богиня на нощта

Никта, спомената в поемата „Теогония“ (от гр. – „произход на боговете“) на Хезиод през VIII в. пр.н.е., е едно от най-старите божества в гръцката митология. Като изначална богиня на нощта тя ражда многобройно потомство, което олицетворява както отрицателни, така и неутрални сили, включително сън, сънища, борба и смърт.

Сред гърците Никта е почитана заради огромната си сила. Нейното влияние се появява в епични поеми като „Илиада“ на Омир, където защитaва сина си Хипнос от Зевс, и всъщност дори успява да го уплаши.

Смята се, че е забулена в черно и често е изобразявана на колесница, теглена от коне, обвити в мрак. Вярвало се е, че тя е красива, но сенчеста фигура, и се свързвала с понятия като баланса между светлината и мрака. По-късно римляните възприемат богинята под името Нокс, като подчертават връзката ѝ с физическия мрак и съня.

Въпреки че днес съществуват малко нейни изображения от древността, ясно е, че тя е завладяла въображението на безброй поети и художници през вековете. Макар да не е толкова известна, колкото други легендарни богове, и гърците, и римляните са признавали ролята ѝ в създаването на ранната вселена – и готовността ѝ да направи всичко необходимо, за да защити децата си.

Ето историята на Никта.

Митологичното родословие

Едно от най-ранните споменавания на богинята се появява в „Теогония“ на гръцкия поет Хезиод. В своята поема, в която се споменават и митични фигури като Медуза, Хезиод описва Никта като дъщеря на Хаос – „празнотата“, която е съществувала преди създаването на Вселената.

Богинята на нощта е описана и като изначално божество, което означава, че е сред най-старите гръцки богове и богини.

Разказите за родословното ѝ дърво се различават, когато става въпрос за нейното потомство. Но като едно от първите божества, Никта явно е имала достатъчно време да си направи дечица. Според Хезиод тя е майка на многобройна челяд, някои от които са свързани с негативни сили като раздор, кошмари и гибел.

Авторът обаче споменава също, че някои от децата ѝ олицетворяват неутрални или положителни качества, като сънища, светлина, старост и сън.

Според гръцката митология някои от децата на Никта са родени от „любовен съюз“ между нея и нейния брат Ереб. Но тя е могла да създаде някои от децата си и сама, без партньор.

В крайна сметка гръцкият поет Бакхилид допълва легендата за Никта, като твърди, че тя е родила и Хеката, богинята на магията и заклинанията.

Според някои свидетелства Никта e майка на Уран, бога на небето, а понякога дори майка на Гея, богинята на Земята (макар че по-често се смятало, че Гея е произлязла от Хаос като самата Никта).

През вековете родословното ѝ дърво е променяно няколко пъти, за да се включат нови потомци, съпрузи и дори роднини. Но едно нещо оставало непроменено: тя била могъща богиня.

Най-известните разкази за Никта

Освен Хезиод, Омир също пише за нея, в „Илиада“, където е един от най-известните разкази за Никта и нейната огромна сила.

Според Омировата поема от VIII в. пр.н.е. богинята е толкова могъща, че дори Зевс, царят на боговете, се страхува от нея. Съпругата на Зевс Хера моли Хипнос да приспи Зевс. Той обаче отказва, като казва, че и преди се е опитвал – и не е успявал. Това ядосва Зевс и той тръгва след Хипнос, но майка му го спасява.

Хипнос си спомня: „Стигнах до Никта в бягството си и Зевс ме остави, макар че беше ядосан, страхувайки се да не направи нещо, което да предизвика бързо недоволството на Никта.“ Това е особено забележително, тъй като Зевс е могъщ бог и рядко се страхува от други божества.

При все това личната история на Никта е обяснена по-подробно в „Теогония“. Според тази поема тя живее в подземното царство; домът ѝ е описан като „обвит в тъмни облаци“. Въпреки този мрачен образ децата ѝ често се казва, че живеят с нея през античността, което допълнително допринася за репутацията ѝ на закриляща, майчинска фигура.

Междувременно Аполоний Родоски, авторът на „Аргонавтика“, описва леговището на Никта по следния начин: „Рона, която се влива в Еридана, в пролива, където двет се срещат, бушува развълнувана вода. Тази река извира от края на земята, където се намират портите и пределите на Нощта“.

През V в. пр. н. е. в писмените извори се появяват още описания на физическия облик на Никта. В пиесата на Еврипид „Йон“ драматургът я описва като облечена в черно наметало и яздеща колесница, теглена от два коня – подробност, която ще бъде спомената и в много други източници.

Що се отнася до почитането на богинята, има много малко доказателства, че тя собствено е издигана в култ. Въпреки това е била почитана като важна второстепенна фигура в редица различни древни култове. Освен това многократните ѝ споменавания в епически поеми и други източници показват, че древните гърци са я почитали и по други начини.

Някои гръцки писатели, като Плутарх и Паусаний, твърдят, че някога оракулите са принадлежали на Никта и че в храма на Артемида в Ефес, едно от седемте чудеса на древния свят, дори е имало нейна статуя.

Храмът на Артемида

Като цяло гръцките автори разглеждали Никта, богинята на нощта, като могъщо същество с важна роля в създаването на ранната вселена. Макар че личността ѝ била малко мрачна, а родословното ѝ дърво включвало измами, нещастия и гибел, уважението към нея било съвсем естествено за древните гърци.

Как римляните са разбирали и почитали първичната богиня?

Нокс, римският еквивалент на Никта, е леко променена версия на богинята, която подчертава тъмните аспекти на нейната природа.

В произведението „Енеида“ на римския поет Вергилий от I в. пр.н.е. се казва, че тя живее в подземния свят и подобно на гръцките ѝ изображения, римската Нокс често язди колесница в небето. Едно интересно допълнение към образа ѝ в римската митология е гирляндът от макове над главата ѝ. В тези портрети тя също така е тясно свързана със звездите и Луната.

Римляните подчертават връзката ѝ с тъмнината, като пишат, че колесницата ѝ носи на Земята падането на нощта, а с това и така необходимия сън за всички. Изображения на Нокс са открити върху римски саркофази, които подчертават по-болезнената ѝ роля да довежда хората до сън с по-вечен характер.

Подобно на гърците, римляните също размишляват върху нейното родословно дърво. Според римския писател Хигин Нокс е потомка на Хаос и Калиго, олицетворение на мъглата. Заедно със своя брат и сестра Еребус тя създава многобройно потомство. В някои легенди Нокс и Плутон, богът на подземното царство и римски аналог на Хадес, също имат общи деца.

Римляните изглежда не почитат широко Нокс. Има някои римски свидетелства за хора от различни древни култове, които принасят в жертва на богинята на нощта тъмни животни, като черни петли, черни бикове и черни овце, но не са открити почти никакви доказателства за организирано поклонение.

Като цяло и гърците, и римляните гледат на Никта, богинята на нощта, като на нюансирана и страшна богиня. Тя олицетворява не само физическия аспект на мрака, но и метафоричните му аспекти. Днес, както и в древността, тя ни напомня за трайния баланс между светлината и тъмнината, нощта и деня, който управлява света, в който живеем.