Как така всички синеоки хора са роднини

Сега може да се разклатите в стола, но – сините очи всъщност не съществуват. „Синият цвят на очите се определя от меланина, а меланинът е кафяв по природа“, обяснява лицензираният оптометрист Гари Хейтинг.

„Кафявият меланин е единственият пигмент, който съществува в окото; няма пигмент за лешников цвят или зелено – или пък синьо“, продължава той. „Очите само изглеждат в тези цветове поради начина, по който светлината попада върху слоевете на ириса и се отразява.“

„В животинското царство има много примери, при които наблюдаваният цвят е резултат от оптични явления като разсейване, интерференция или дифракция на светлината“, казва Джордж Бритън в „Биохимия на естествените пигменти“.

„Най-известният пример за този ефект е синьото на небето“, пише той.

Ако някога сте се чудили защо небето е синьо – а нека бъдем честни, всички сме се чудили в някакъв момент – ето един ускорен курс.

Докато се намира в космоса, където няма почти нищо, което да й пречи, светлината от слънцето е бяла – което всъщност е подвеждащ цвят, тъй като е резултат от обединяването на всички възможни цветове в едно. След като навлезе в атмосферата ни обаче, във въздуха има всякакви микроскопични частици прах, газ и други подобни и тя започва да се разсейва във всички посоки, когато се удря в тях. И колкото по-малка е дължината на вълната на светлината, толкова по-вероятно е да скача повече там горе. Цветовете в долната част на видимия светлинен спектър – т.е. червеното и оранжевото – са като твърде големи, за да се влияят от малки прашинки, и затова се спускат надолу, където са погълнати от земята. Но най-малките дължини на вълните – синьото и виолетовото – се заиграват да отскачат насам-натам в небето и така го правят да изглежда в тона, който всички познаваме.

Явлението, което кара небето да изглежда синьо, и явлението, което кара ирисите ви да изглеждат сини, са два различни ефекта – съответно разсейване на Рейли и разсейване на Тиндал. Но, честно казано, те са едно и също нещо; разликата между тях не е в процеса, който се случва, а в размера и местоположението на частиците, от които се отразява светлината.

„Синият цвят на човешките очи се дължи на разсейването на бялата светлина от миниатюрни белтъчни частици в ириса“, отбелязва Бритън.

Зелените очи, както и лешниковите, са резултат от същия ефект на разсейване – но в тези случаи в ириса има малко повече меланин, така че светлината се поглъща или отразява по различен начин. Това е и причината цветът на очите да изглежда „променен“ в зависимост от осветлението: „Това е взаимодействие между количеството меланин и архитектурата на самия ирис“, казва Хейтинг пред CNN. „А тази архитектура е много сложна.“

Същият ефект е отговорен и за синия цвят на много птици, добавя Бритън, чиито пера имат невероятно малки мембранни джобове, изпълнени с въздух, които разсейват светлината. Но във всички тези случаи „не може да се изолира син пигмент от тъканите“.

Първият човек със сини очи

В колективното родословно дърво на човечеството някои клони са по-големи от други.

Например клонът, обозначен като „Чингис хан“, е достатъчно дебел, за да обхване 1 на всеки 200 живи мъже в момента; повече от 1/5 от ирландските мъже могат да кажат, че произхождат от Найл от Деветте заложници – въпреки че този човек може би никога не е съществувал – и технически Карл Велики се крие някъде в родословието на всеки европеец.

Всички тези хора са оставили впечатляващ отпечатък върху генетичния състав на света – но в учебниците по история има един човек, който ги е превъзхождал. И кой е той? Ами… не знаем.

За разлика от Чингис и Карл, този човек е живял толкова отдавна, че няма как да знаем името му или дори кога и откъде е дошъл в степен, по-добра от „вероятно Близкия изток преди около 40 или 50 000 години“.

Но знаем едно нещо: той (или тя) е имал сини очи – и никой друг не е имал такива.

„Първоначално всички сме имали кафяви очи“, казва през 2008 г. Ханс Айберг, професор в катедрата по клетъчна и молекулярна медицина в Университета в Копенхаген. „Но генетична мутация, засягаща гена OCA2 в нашите хромозоми, е довела до създаването на „превключвател“, който буквално е „изключил“ способността за производство на кафяви очи.“

Откъде обаче екипът знае, че само един човек е отговорен за всички хора със сини очи? Е, ето какво: това, което Айберг и колегите му са открили, не е просто, че небесният нюанс е резултат от мутирал ген OCA2.

„Синеоките са наследили един и същ ключ на точно едно и също място в своята ДНК. От това можем да заключим, че всички те са свързани с един и същ прародител.“

Това е единственият известен начин за получаване на сини очи – за сравнение, има поне осем различни генни мутации, които са отговорни за червената коса. И е доста специфичен – „превключвателят“, за който говори Айберг, не би могъл просто да обърне гена от „включен“ на „изключен“ – това би довело до пълен албинизъм. Вместо това, той обяснява, че е трябвало да бъде „разреден“, ограничавайки способността му да произвежда кафяв пигмент (меланина) до такава степен, че очите да изглеждат сини.

И най-странното от всичко? Освен че изглежда малко интересно, мутацията, която дава сини очи, изглежда е доста безполезна. Тя не е като еволюцията на по-бледата кожа и поносимостта към лактоза, които позволяват на човеците по по-северните ширини да усвояват повече витамин D – изглежда, че е неутрална от еволюционна гледна точка. Тоест, абсолютна случайност.

„Това просто показва, че природата постоянно разбърква човешкия геном – казва Айберг – създавайки генетичен коктейл от хромозоми и изпробвайки различни промени в процеса на работа.“