shareit

Кои бяха жените зад „Одисей“ на Джеймс Джойс

| от |

Когато Джеймс Джойс работи върху „Одисей“ – днес един от най-великите романи, публикувани някога – той не отговаря на стереотипа на гладния творец. Авторът всъщност си живее безотговорен и разточителен живот в Париж и когато не пише, обикновено е пиян. Така успява да похарчи повечето от парите, които спечелва, а когато иска критика от приятелите си, наказва всеки, който му я дава.

Когато неговият благодетел, Хариет Шоу Уивър, разбра за ситуацията, тя се опитва да го разубеди да не пие, както Антъни Джордан разказва подробно за „Irish Times“ през 2019 г. В отговор Джойс й пише: „Главата ми е пълна с камъчета и боклук… Искам да завърша книгата и да се опитам да уредя заплетените си материални дела. След това искам една добра дълга почивка, в която да забравя напълно за „Одисей“.

Въпреки поведението на Джойс, Уивър остава до него, и му помага да стигне до славата. Затова днес ще си спомним освен името на прочутия автор, и това на жените, които му помогнаха за издаването на неговата класика.

Работата на Джойс може никога да не е достигнала до печат без хора като: Силвия Бийч, която за първи път го извежда пред очите на обществеността чрез своята парижка книжарница „Шекспир и компания“; влюбените Маргарет Андерсън и Джейн Хийп, чието серийно издание на „Одисей“ в Съединените щати е основата за шумен съдебен процес; и Уивър, която става литературен уредник на Джойс след смъртта му.

Хариет Уивър

Уивър се запознава с Джеймс, когато той пуска първата си творба, „Портрет на художника като млад мъж“, в нейното списание The Egoist. Когато двамата се сближават, тя решава анонимно да му подари £5000, за да може той да се съсредоточи върху изкуството си, и дори измества целия фокус на списанието, за да бъде то съсредоточено предимно върху „Портрет“.

Бавно бизнес отношенията им се превръщат в приятелство и Уивър започва да му подарява все по-големи и по-големи суми пари; общо той е получил около 1,7 милиона долара според днешния курс.

Уивър също отговаря за разпространението на първите издания на произведенията на Джойс, а след смъртта му през 1941 г. тя е натоварена със задачата да избере кои библиотеки ще получат тази чест. Неговата вдовицата Нора също в крайна сметка разчита на средства от Уивър, за да поддържа редовен доход.

Маргарет Андерсън и Джейн Хийп

Междувременно в САЩ Андерсън и Хийп са обвинени в непристойност за опита си да публикуват „Наусикая“ – глава 13 от „Одисей“ – в тяхното литературно списание Little Review. Когато Андерсън прочита глава 3, тя казва: „Това е най-красивото нещо, което някога ще публикуваме. Нека го отпечатаме дори това да е последното усилие в живота ни!“

Но техният адвокат Джон Куин смята, че делото е загубено още преди да започне. Освен това е бил и яростен хомофоб. Двете редакторки са глобени с по 50 долара и заплашени със затвор, ако публикуват отново от книгата.

Бийч пита Джойс дали може да поеме предизвикателството да отпечата целия роман, обещавайки „66% от нетната печалба от първото издание“. Като отпечатва „частни издания“ на книгата, за да изкуши хората да се абонират, тя успява да заобиколи законовите ограничения в САЩ и Англия. Все пак Джойс иска да я публикува до 40-ия си рожден ден и Бийч се налага да се справя с постоянните му корекции и допълнения към всяка корекция.

В мемоарите си тя си спомня важния ден: „Ето най-накрая „Одисей“… Ето 732 страници „отпечатани, както са написани“ и средно от една до половин дузина печатни грешки на страница.“

Sylvia Beach at Shakespeare & Co Paris 1920

Силвия Бийч

За всички тези жени връзката им с Джойс идва с безброй препятствия. Андерсън, след съдебното дело, пише, че е „имала нервен срив, продължил няколко месеца.“ Бийч и Джойс често спорят за хонорари, авторски права и дори корицата на книгата (Джойс има суеверие, че Гърция му носи късмет и настоява книгата да бъде подвързана с цветовете на гръцкото знаме.)

Не е ясно дали авторът е оценил жертвите на тези жени. Но без тях той може би никога нямаше да публикува последните редове от романа си, които могат да се четат като потвърждение на любовта в лицето на опасността: „…да казах му да искам Да.“

 
 
Коментарите са изключени за Кои бяха жените зад „Одисей“ на Джеймс Джойс

Повече информация Виж всички