Гълтане на меч: Историята на един шокиращ цирков номер

„Ама наистина ли?“ На гълтачите на мечове вероятно са им задавали този въпрос повече, отколкото на всеки друг. И отговорът безспорно е „да“.

Историята на този номер обаче е доста мъглява. Никой не знае кой точно за първи път е решил, че е добра идея да пъха сабя в гърлото си, нито колко хора са се провалили, преди някой да успее.

Смята се обаче, че практиката датира отпреди близо 4000 години, от времето на факирите и шаманските жреци в древна Индия. Поглъщането на острие демонстрирало неуязвимост, сила и връзка с техните богове.

През вековете се разпространява по всички континенти и въпреки опасностите, които крие (или може би точно заради тях), тази форма на изкуство остава популярен цирков номер и до днес.

Ето какво знаем.

Смъртоносната история на гълтането на мечове

То изглежда се заражда в Индия преди около 4000 години, а през I в. пр. н. е. се разпространява в Гърция и Рим.

В края на II в. римският писател и философ Апулей споменава този трик като забавление в „Метаморфози“, наричани още „Златното магаре“. Разказвачът на романа разказва за изпълнител, когото видял в Атина и който „погълна двуостър меч с много остро острие“ и „гонещо копие с острието надолу“.

Индийски жонгльор, който поглъща меч, около 1873 г. // Архив на Британската библиотека

През VIII в. поглъщането на мечове става популярно действие в сангаку – японски акробатичен уличен театър, който включва също жонглиране, ходене по въже, акробатика и други подвизи. През Средновековието тази форма на изкуство е възприета и от европейските менестрели – странстващи артисти, които пътуват от място на място, за да изнасят представления.

В началото на XIX в. индийска трупа с участието на Рамо Сами развълнува публиката в Лондон. През 1813 г. вестник „Таймс“ изразява възхищението си, че „поглъщането на меч и новостта на другите представления привличат вниманието на публиката повече от всичко, което се е появявало в мегаполиса през последните години“.

Друг индийски изпълнител, Сена Сама, може би е сред първите, които пренасят номера в Америка през 1817 г., като първо изнася представления в Ню Йорк, а след това и по цялото източно крайбрежие. След това това изкуство се разпространява бавно, но стабилно през десетилетията, когато в страната се появяват музеи и различни циркове.

На съвременната сцена

Един от най-забележителните гълтачи от това време е Фред Маклоун, по-известен като Шевалие Клико. Освен че според сведенията поглъщал до 14 меча наведнъж, той също така изумява публиката, като поглъщал частично меч, натоварен с два 18-килограмови дъмбела. За да направи нещата още по-опасни, позволява останалата част от острието да бъде изстреляна в гърлото му от отката на пушка, както се съобщава в брой от 1896 г. на списание „Странд“.

Ученикът на Клико, Делно Фриц, изпълнява подобен номер и става известен с това, че поглъща по десетина саби наведнъж. Дръзките му подвизи обаче не се ограничавали само с остриета – той поемал и часовници с верижки, които свидетелите чували как тиктакат в него. В един от случаите обаче, докато издърпвал верижката от гърлото си, тя се скъсала и часовникът останал в хранопровода му. За щастие един лекар от тълпата се втурнал, извадил от джоба си пинсета и безопасно извадил часовника, преди времето на Фриц своеобразно да изтече.

Фриц оцелява след злополуката, но съпругата му, която също прави номера, Мод Д’Олдин, няма такъв късмет. Двойката изпълнявала представление за крал Джордж V и кралица Мери, когато член на публиката случайно поврежда меча по време на типичната проверка от гостите. Малкият дефект се оказал фатален. Когато Д’Олдин изтегля острие, то закача хранопровода ѝ и тя в крайна сметка почива.

Въпреки трагедията, Фриц скоро обучава нов партньор: племенницата си Една Прайс. В началото на 20-те години на миналия век двамата се изявяват заедно с цирковете „Братя Ринглинг“ и „Барнъм и Бейли“. Прайс продължава кариерата си близо 20 години като звезда в различни циркове и в изложбата на Рипли „Не е за вярване!“. Самият Робърт Рипли я нарича „Кралицата на гълтачите на мечове“ – заслужена титла заради способността ѝ да гълта до 12 меча едновременно. Прайс е и една от първите жени, които поглъщат неонова тръба, която осветява гърлото ѝ отвътре.

Други гълтачи на мечове продължават да шокират публиката с дръзки подвизи, като често излизат извън рамките на меча, за да докажат, че каскадите им са истински. Например Джон „Лъки“ Бол погълна меч с формата на тирбушон, Мими Гърно погълна ръчен трион, а капитан Дон Лесли гълта отвертки и от онези пръчки, с които човек проверява нивото на маслото в колата.

Опасният номер продължава да бъде популярна форма на забавление и през XX и XXI век. Ред Стюарт поглъща ос на автомобил Ford Model A повече от 50 години, а Джиджи Делукс добавя гигантски ножици към репертоара си. Дан Майер, президент на Международната асоциация на гълтачите на мечове, дори е издърпвал автомобил с погълнат меч, вкарвал е в хранопровода си острие, нагрято до 820 °C., и е поглъщал 76-сантиметров меч в аквариум, заобиколен от 88 акули.

Вие обаче недейте да опитва такива неща у дома си.

Опасностите

Поглъщането на мечове изисква пълна умствена отдаденост и интензивна физическа подготовка. Изпълнителите трябва да се научат да потискат рефлекса си за повръщане, да направят 90-градусов завой надолу по фаринкса, да насочат острието в хранопровода, да го прокарат през горния езофагеален сфинктер, да отворят епиглотиса, да отблъснат биещото си сърце настрани, да преминат покрай гръдната кост, черния дроб и бъбреците и да преодолеят още куп рефлекс, преди най-накрая да достигнат дъното на стомаха.

След това, разбира се, трябва безопасно да извадят сабята обратно. Ето защо всеки начинаещ гълтач трябва да се учи от опитен наставник. В края на краищата изкуството остава живо само ако и изпълнителите са живи.