Ето какво дори не подозирате за Джордж Оруел

Преди да приеме псевдонима Джордж Оруел, Ерик Артър Блеър (25 юни 1903 г. – 21 януари 1950 г.) има сравнително нормално възпитание за английско момче от горната средна класа на своето време.

Поглеждайки назад днес обаче, животът му като възрастен е всичко друго, но не и обикновен. Той е известен най-вече с антиутопичните си романи – като „1984“, считан за една от най-великите класики на всички времена – ала писането е само един малък аспект от неговата личност и кариера.

Ето 8 факта за живота на Джордж Оруел, които може да ви изненадат:

Той мрази училище

Ерик Блеър прекарва 5 години в училището „Св. Киприан“ в Ийстбърн, Англия, което по-късно вдъхновява мелодраматичното му есе „Радостите на младостта“. В този текст той нарича собствениците на училището „ужасни, всемогъщи чудовища“, а самата институция – „скъпо и снобско училище, което с времето ставаше все по-снобско и, предполагам, по-скъпо“. Негодуванието му днес се смята за донякъде преувеличено, но по онова време есето му не се отпечатва, защото е твърде клеветническо. То в крайна сметка е публикувано през 1968 г., след смъртта му.

Оруел работи на редица случайни работи през по-голямата част от кариерата си

Блеър прекарва по-голямата част от живота си в някаква работа на непълен работен ден, докато пише книги в свободното си време. През годините той работи като полицай за Индийската имперска полиция в Бирма (днешен Мианмар), гимназиален учител, продавач в книжарница, пропагандист на BBC по време на Втората световна война, литературен редактор и военен кореспондент. Той също така работи като мияч на чинии в Париж и като берач на хмел за пивоварни в Кент, Англия, но тези места са с изследователски цели, докато „живее като скитник“ и пише първата си книга за своите преживявания, „На дъното в Париж и Лондон“.

Той решава да публикува произведението под псевдонима Джордж Оруел и така се появява популярното му име.

Веднъж нарочно прави така, че да го арестуват

През 1931 г., докато изследва бедността за гореспоменатия си роман, Оруел е арестуван за пиянство. Той предизвиква ареста, „за да усети вкуса на затвора и да се доближи до скитниците и дребните злодеи“, казва биографът Гордън Боукър пред The Guardian. По онова време той използва псевдонима Едуард Бъртън и се представя за беден портиер. След като изпива няколко халби и почти цяла бутилка уиски и привидно започва да буйства (не е сигурно какво точно се казва или прави), Оруел е арестуван. Престъплението му не изисква затвор, както авторът се надява, и съответно е освободен, след като прекарва 48 часа в ареста. Той пише за преживяването в непубликувано есе, озаглавено „Клинк“.

Блеър на паспортна снимка в Бирма. Това е последният път, в който носи такива мустаци.

Оруел има татуировки на кокалчетата на ръцете

Докато работи като полицай в Бирма, Оруел си татуира кокалчетата на пръстите. Адриан Фиерц, който познава автора, казва на биографа му Гордън Боукър, че татуировките му са малки сини петна „във формата на малки грейпфрути“ и Оруел има по една на всяко кокалче. Самият Джордж отбелязва, че някои бирмански племена вярват, че татуировките ще ги предпазят от куршуми и Боукър предполага, че може да е подтикнат от подобни суеверни причини, но е по-вероятно да е искал да се разграничи от британската общност в Бирма. „Той никога не е бил „достоен“ член на имперската класа; дружеше с будистки свещеници, проститутки от Рангун и британски аутсайдери“, пише Боукър.

Оруел знае седем чужди езика (в различна степен)

Той пише във една вестникарска колона от 1944 г.: „През живота си съм научил седем чужди езика, включително два мъртви, и от тези седем помня само един, и то не блестящо.“ В младостта си научава френски от Олдъс Хъксли, който за кратко преподава в пансиона на Оруел и по-късно пише „Прекрасен нов свят“. В крайна сметка Оруел владее френски и в различни моменти от живота си изучава латински, гръцки, испански и бирмански.

Той доброволно се бие в Испанската гражданска война

Подобно на колегата си писател Ърнест Хемингуей и други с леви уклони, Оруел се забърква в Испанската гражданска война. На 33-годишна възраст той пристига в Испания, малко след избухването на боевете през 1936 г., с надеждата да напише няколко статии за вестниците. Вместо това обаче се присъединява към републиканската милиция, за да се „бори с фашизма“, защото „това изглеждаше единственият възможен вариант“. На следващата година е прострелян във врата от снайперист, но оцелява. Той описва момента на прострелването като „огромен шок – без болка, само силен шок, като този, който получавате от електрически терминал; с него дойде и усещане за пълна слабост.” Той пише за своите военни преживявания в книгата „Почит към Каталония“.

Ръкописът на „Фермата на животните“ е почти унищожен от бомба

През 1944 г. домът на Оруел на Мортимър Кресент 10 в Лондон е ударен от немска бомба V-1. Той, съпругата му Айлийн и синът им Ричард Хорацио отсъстват по това време, но домът им е разрушен. По време на обедната си почивка в британския вестник Tribune Оруел отива до вкъщи, където намира срутената сграда, и преглежда развалините в търсене на своите книги и статии – и най-важното, ръкописът на „Фермата на животните“. „Той прекара часове наред в ровене сред боклуците и за щастие той го намери“, спомня си Ричард в интервю от 2012 г. След това Оруел натрупва всичко в ръчна количка и го закарва обратно в офиса си.

Псевдонимът Джордж Оруел е вдъхновен от река Оруел в английския окръг Съфолк

Той критикува Чарли Чаплин и други артисти, че са комунисти

Джордж Оруел се самоопределя като демократичен социалист, но симпатиите му не се простират до комунистите. През 1949 г. той съставя списък с творчески личности, за които подозира, че имат комунистически наклонности, и го предава на приятелката си Силия Паджет, която работи за отдела за информационни изследвания на Обединеното кралство. След края на войната клонът е натоварен със задачата да разпространява антикомунистическа пропаганда в цяла Европа. Списъкът на Оруел включва Чарли Чаплин и още няколко десетки актьори, писатели, академици и политици. Други забележителни имена в бележника му, които обаче не фигурират в списъка, включват Катрин Хепбърн, Джон Стайнбек, Джордж Бърнард Шоу, Орсън Уелс и Сесил Дей-Луис (бащата на Даниел Дей-Луис).

Намерението на Оруел е да постави в черния списък лицата, които смята за неблагонадеждни. Журналистът Александър Кокбърн го нарича „доносник“, но биографът му Бърнард Крик пише: „Той не заклеймяваше тези хора като подривници. Той ги заклеймяваше като неподходящи за контраразузнавателна операция.“