Единственият филм, който остана пощаден от китайската цензура
Китай винаги изразява остро мнение срещу Холивуд и анимационните им герои. Поради изумителната прилика между Мечо Пух и Си Дзинпин, страната не може да се запознае с труда на А. А. Милн и някои любими детски герои. Забраната е само за анимационните серии и игралния филм, книгата все пак е пощадена.
Цензурата в страната обикновено отхвърля почти всяко едно холивудско заглавие. Преминалите първото сито трябва да се подготвят за рязане на сцени, премахване на диалози и още куп подробности, докато финалния резултат се отдалечи максимално от режисьорската идея. Много малко филми са успели да преминат тази свирепа бариера, докато не се появява анимирания филм „Коко“.
Според статистиката на китайския бокс офис, „Коко“ поставя нов рекорд за гледано анимационно филмче. С близо 136 милиона долара за първите три седмици, произведението на Лий Ънкрич успява да измести „Търсенето на Дори“ по приходи.
Любопитните факти не свършват до тук. Историята на филма проследява живота на малко момче, което иска да стане музикат и преминава в отвъдното, където среща свои прародители и разбира, че те също са били музиканти. Според мексиканските традиции, един дух можел да изчезне завинаги, ако живите спрат да си го спомнят. Тази теория се среща и сред някои китайски философи като Лао Дзъ и Джуандзъ. Компанията Pixar вади сериозен късмет, защото обикновено Китай не вярва в духове и забранява и на своите граждани да хранят съзнанието си с паранормални явления. Мотивите са, че духовете най-вероятно ще оронят престижа на комунистическата партия и затова е забранена професията „Екзорсист“. От друга страна, семейният елемент е бил и причината за филмчето да обиколи кината и да се превърне в истинска сензация. Партийната цензура вярва, че „Коко“ може да засили семейните отношения. Цифрите го доказват, защото печалбите от китайските кина са почти идентични с тези от американския – 138 милиона долара. Впрочем точно по тази причина и директорските студиа се опитват да пробият в страната. Забавното в този случай е, че това е първият
