Дирижирането е опасна професия

Образът на модерния диригент е изискан, със смокинг, стоящ пред оркестъра с тънко парче дърво в ръка. Батонът обаче невинаги е бил в ръката на диригента – тази палка всъщност е от доста скоро.

Преди да навлезе като чест уред в музикалния свят през 19 век, хората са дирижирали с всяко нещо, което било дълго и тънко поне до известна степен и им се намирало подръка – всяко нещо от нотни листове, навити на руло, до лък за цигулка. Или в случая на Жан-Батист Люли, майстор на музиката и личен подмазвач на Луи XIV, бастун за ходене.

Жан-Батист Люли

Люли често е смятан за бащата на модерния оркестър заради това, че като база за своя слага струнна секция от 5 части и оставя цигулките да доминират над виолите. Но той не дирижирал, размахвайки бастуна си като на фехтовка пред музикантите. Той просто повдигал и пускал своя дълъг, тежък, позлатен и с панделка аксесоар за придвижване в такт с музиката, чукайки в земята.

За човек с неговия темперамент обаче това може би не е бил най-мъдрият избор. Един съдбовен ден, докато дирижира оркестъра по време на репетиция на произведението „Te Deum“, което трябва да се представи по повод успешното възстановяване на краля от операция, композиторът се разбеснява на неспособността на музикантите да направят точно каквото иска и в резултат удря по пода особено силно. За съжаление между бастуна и пода точно в този момент се намира крака му.

Писъкът е забележителен, но може би не добавя правилната хармония към „Te Deum“. В резултат на инцидента се развива инфекция. Люли също е и танцьор, заради което отказва ампутация. Гангрената обаче се развива по крака му, попада в мозъка и го убива.