Да откраднат представлението ти: Странният дуел между двама магьосници

По време на представлението си в Wood Green Empire в Лондон през 1918 г., един от най-известните и успешни магьосници в света, китайският илюзионист Чунг Линг Су, за съжаление е убит при опит да улови куршум със зъбите си. Фактът, че е застрелян, е само част от всичко, което изумява публиката на това представление. Веднага след това, Су – човек, прекарал цялата си кариера в мълчание или с преводачи, и дълго време твърди, че не разбира друг език освен китайския – обявява на перфектен английски: „Бях застрелян! Свалете завесата!“

Както се оказва, Чунг Линг Су изобщо не е бил китайски илюзионист, а американец, който задига цялата си персона и програма от друг истински китайски магьосник и по някакъв начин е успял да се отърве без последтсвия близо две десетилетия. В един момент той дори убеждава широката общественост, че човекът, когото копира, е всъщност самозванецът, след което китайски магьосник Чинг Линг Фу малко или много изчезва от книгите по история. Това е странната история на Чунг Лин Су или както го бяха кръстили родителите му – Уилям Елсуърт Робинсън.

Роден в окръг Уестчестър, Ню Йорк през 1861 г., Робинсън е очарован от магията и фокусите още от ранна възраст. На 14 години възраст Робинсън е бил достатъчно умел в магическите изкуства, за да работи като изпълнител във водевилните шоа, печелейки прилично с илюзиите си. Съвършен изпълнител на магия по всички признаци, Робинсън има един недостатък – на сцената му липсва размаха, характерен за един магьосника. Робинсън се опитва да се справи с това, като се кръщава „Робинсън, мъжът на мистерията“, но това далеч не му дава главна роля в нито едно водевилно шоу – поради почти пълната му липса на харизма или чар. Фрустриран той решава просто да открадне образа на по-добър магьосник от него – по-конкретно на магьосникът от Германия Макс Аузингер. Той краде цялото му представление и персонаж.

През следващите няколко години Робинсън продължава да се представя и развива като чуждестранен илюзионист и открива представленията на по-известни магьосници като Хари Келар и Александър Херман. Докато учеше при първия, той отново промени своя акт (и раса), когато чу големият магьосник да се оплаква, че египетските мистици не са толкова впечатляващи, колкото индийските факири. Робинсън започна да се представя за „Нана Сахиб: Източноиндийският некромант“. По същия начин, докато учи при Херман, Робинсън научава, че магьосникът не предпочита нито египетската, нито индийската магия и всъщност е фен на илюзиите на мистиците в Константинопол. В резултат на това Нана Сахиб става Абдул Хан.

Във всичките случаи Робинсън се ангажира с ролята си, доколкото може, възприемайки стереотипното облекло и външен вид за културата, която се опитва да имитира, и неизменно оставайки напълно мълчалив, с изключение на кратки заповеди към асистентите на сцената на развален английски. И все пак Робинсън не успя да избяга от сенките на големите илюзионисти.

Всичко това се промени, когато магьосникът среща Чинг Линг Фу.

Чинг Линг Фу

Майстор-магьосник, който е бил личен илюзионист на императрицата на Китай, преди да обиколи света, Чинг Линг Фу (истинско име, Жу Лианкуи) се среща за първи път с Робинсън през 1898 г., когато последният все още учи при Александър Херман. По време на тази първоначална среща Робинсън наблюдава как Херман изпълнява китайския трик със свързването на пръстени пред Фу като демонстрация на неговите умения и като признание на критичната роля на Китай в развитието на магията като сценично изкуство.

Твърди се, че Фу си тръгва от тази среща не особено впечатлен и следващият път, в когато двамата се срещат, той изпълнява много по-сложна версия на трика, след което хвърля пръстените настрана и изважда малък аквариум със златни рибки от въздуха, докато издишва кълбо огън.

Естествено всичко това вдъхновява Робинсън да изкопира почти идентично персона с тази на Чинг Линг Фу.

Докато изнася откраднатото представление във Франция, Робинсън усъвършенства уменията си до такава степен, че в крайна сметка е поканен да е главна програма на няколко шоута в Лондон. Именно тук магьосникът решава да изхвърли всички преструвки и започва да се представя като Чунг Линг Су.

Под тази нова маска Робинсън постигна изключителен успех в столицата на Острова, като когато е на върха на славата си, той е един от най-добре платените магьосници в света. Макар често да се твърди, че никой не е знаел, че един от най-известните магьосници в света всъщност е бял мъж от Америка на име Уилям Робинсън, който се преструва на китаец, ако задълбаем малко, изглежда, че почти всички в магическата общност знаят тайната му. Като доста сплотена група обаче, никой не го издава. Въпреки това има статия от 1902 г. в списание Magic, в която открито пише за измамата.

Във всеки случай, в продължение на четири години Робинсън се изявява в цяла Европа като Чинг Линг Фу без инциденти, до 1904 г., когато трупата магьосници и акробати на истинския Чинг пристига в Лондон, за да играе тяхното доста популярно шоу. Това почти веднага предизвика раздвижване сред лондончани, тъй като се създава съвсем разбираемо объркване кой кой е, като се има предвид сходството на имената им и факта, че изпълненията им в основата си са идентични. Всичко това се влошава от факта, че театрите, където двамата трябва да представят, са само на около 30 метра един от друг.

Когато Фу разбра за Су и измамата му, той с право е разярен Робинсън. Усещайки възможността за сочна история, вестник The Weekly Dispatch насърчава магьосника да предизвика Робинсън на магически двубой.

Фу се съгласява и открито предизвиква своя съперник да повтори 10 от неговите трикове в офиса на вестника – предизвикателство, на което Робинсън с радост се съгласява. Или поне така изглежда, защото се твърди, че Фу е бил толкова ядосан от присвояването на родната му китайска магия от Робинсън, че той добавя втора уговорка към предизвикателството си – Робинсън „да докаже пред членовете на китайската легация, че е китаец“ – нещо, което мъжът очевидно не може да направи. Робинсън (и пресата) решават да игнорират тази част от предизвикателството и удобно го изключва от отразяването на враждата им. Това толкова вбессява Фу, че той не се явява на предизвикателството в знак на протест. Това е нещо, от което Робинсън се възползва пълноценно като публично се обявява за победител, което след това беше радостно съобщено от медиите, които се шегуват, че Фу се е появил, но Су го кара да изчезне.

Репутацията на Фу е толкова силно осквернена сред лондончани, че мнозина предполагат, че той копира Су и така преди популярното му шоу се проваля напълно в Лондон и спира за по-малко от месец.