Седемте чудеса на древния свят

Сами по себе си, Седемте чудеса на древния свят могат да се разглеждат като поразителни архитектурни постижения на човешкото въображение и инженерство – но заедно, те формират пътеводител из древния свят и оспорват ограниченията на времето като буквално посягат към небето.

Великата пирамида в Гиза
Построена през 2500 г. пр. н. е. като гробница на фараона от четвъртата династия Хуфу, тя е най-голямата от трите пирамиди в Гиза. Първоначалната й височина от 146,5 метра я прави най-високата човешка конструкция в света, докато Катедралата в Линкълн не я задминава през 14 век. През годините външният слой варовик ерозира като пирамидата се смалява с почти 8 метра, но все пак тя остава една от най-необикновените забележителности на планетата. Последните изследвания показват, че са необходими около 14 години за транспортиране и поставяне на 2,3 милиона каменни блока, от които е изграден внушителният монумент.

Мавзолейят в Халикарнас
В течение на живота си могъщият Мавсол построява великолепна нова столица за себе си и съпругата си Артемизия в Халикарнас (на западното крайбрежие на днешна Турция), без да пести разходи, за да я напълни с красиви мраморни статуи и храмове. Няма съмнение, че той, като сатрап (управител) на Персийската империя и владетел на Кария, ще се радва на подобен лукс и след като умира през 353 г. пр. н. е.

Гробницата му може да е унищожена от земетресения през средновековието, но част от нея живее и до днес. Такова е великолепието на последното място за почивка на Мавсол, че името му води до думата „мавзолей“.

Статуята на Зевс
Зевс седи в целия си блясък на трон, изработен от кедрово дърво и украсен със злато, слонова кост, абанос и скъпоценни камъни. Богът на гръмотевиците държи в протегнатата си дясна ръка статуя на Нике, богинята на победата и скиптър с орел в лявата. Освен това той е украсен със злато и слонова кост, което означава, че храмовите свещеници трябва редовно да омасляват статуята, за да я предпазят от горещите и влажни условия на Западна Гърция. Размерите на статуята са такива (висока почти 12 метра), че тя едва се вписва в храма – както някой отбелязва: „Изглежда, че ако Зевс се изправи, ще бутне покрива.“

Висящите градини на Семирамида
Всички източници са от втора ръка и все още няма убедителни доказателства, че те изобщо са съществували. Ако са истински обаче, те демонстрират ниво на инженерни умения изключително напреднали за времето си, тъй като поддържането на градина буйна и жива в пустините на днешен Ирак не е никак малко постижение.

Александрийският фар
Трудно е за лодки да плават в пристанището на Александрия заради плитките води и скалите. Необходимо е решение за процъфтяващото средиземноморско пристанище (на брега на Египет) – основано от Александър Велики през 331 г. пр. н. е. То идва под формата на фар на близкия остров Фарос.

Гръцкият архитект Сострат от Книд получава задача, която отнема повече от десетилетие, като строителството е завършено по времето на Птолемей II, c280-70 пр. н. е. Смята се, че фарът достига височина малко под 140 метра, което го прави втората най-висока структура, създадена от човека, в древността след Голямата пирамида в Гиза. Кулата е разделена на квадратна основа, осмоъгълен среден участък и цилиндрична горна част, свързани чрез спирална рампа, така че да може да се запали огън отгоре.

Храмът на Артемида
Храмът има трудно и насилствено съществуване, до такава степен, че всъщност има няколко храма, построени един след друг в Ефес, днешна Турция. Чудото е многократно унищожавано: от наводнение от 7 век пр. н. е., от подпалвач на име Херострат през 356 г. пр. н. е., който иска да постигне слава по какъвто и да е начин, и нападение от източногерманските готи през 3 век. Окончателното му унищожение е през 40 г. сл. Хр. като от храма остават много малко фрагменти, в момента държани от Британския музей.

В най-впечатляващата си версия – вдъхновила разказа на Антипатър – храмът от бял мрамор е с размери над 110 на 55 метра, като цялата му дължина е украсена с резби, статуи и 127 колони. Вътре стои статуя на богинята Артемида – място за почит за многобройните посетители на Ефес, които оставят подаръци в краката й.

Родоският колос
Издигнат около 282 пр. н. е., Родоският колос е последното построено Чудо и сред първите унищожени. Той съществува по-малко от 60 години.

Мощната статуя на бога на слънцето Хелиос е издигана в продължение на 12 години от скулптора Чарес от Линдос, за да отпразнува военен триумф в едногодишна обсада. Легендата твърди, че хората от Родос са продали инструментите, оставени от победения си враг, за да помогнат за плащането на Колоса, стопили изоставените оръжия за неговите бронзови и железни части и използвали обсадна кула като скеле.

С изглед към пристанището, Хелиос е около 32 метра висок и вероятно държи факла или копие. Някои изображения показват, че той е разкрачен през входа на пристанището така, че корабите да плават между краката му, но това би било невъзможно с техниките по онова време…