shareit

Небесната крепост на Куелап и мумиите в скалите на Чачапоя

| от |

Скрита в планините на Северно Перу, далеч от популярните туристически забележителности Мачу Пикчу и Куско на юг, се крие много по-странен монумент, построен от една култура, далеч по-стара от инките. Чачапойците, облачните воини на Андите, построяват голямо оградено селище на име Куелап – крепост, скрита дълбоко в планината.

Тя е създадена през 6 век след Христа, 700 години преди зенита на инките. Но този народ не оставя само каменните си стени и постройки; този перуански регион е известен и със своите непокътнати запазени мумии, най-голямата колекция в Перу.

Мъртвите тела са на елита на цивилизацията Чачапоя, запазени с помощта на традиционните техники на инките. Техните гробове са високо в скалите, с изглед към селищата в долините. И до ден днешен се откриват още и още – огромен тайник с тела е намерен през 1997 г. на юг от Куелап, в района на Лагуна де Лос Кондорес.

Maranon

Облачните воини

Човешкото заселване в района на Куелап започва преди около 2400 години, през 400 г. пр. н. е. Тук чачапойците построяват своята велика крепост през 6 век, добавяйки повечето структури в периода от около 900 г. до 1100 г. сл. Хр. като продължават да строят, чак докато не ги завладяват инките през 1400-те години.

Това, което този народ оставя след себе си, е монументално и масивно – замък в облаците с дължина почти 600 м., кацнал високо в долината на река Уткубамба, заобиколен от каменни стени с височина 19 м.

Но въпреки че дори тази масивна крепост не успява да спаси народа Чачапоя от инките около 1470 г. сл. Хр., той все пак устоява на опитите на похитителите си да ги прогонят от земите им. Така през 2017 г. генетично проучване показва, че местното население в района в наши дни, остава генетично чачапоя.

Управлението на инките продължава само един век, преди те заедно с района на свой ред да бъдат завладени от испанците около 1570 г. След това тези земи са изоставени за няколкостотин години, докато не са открити наново от съдия от близкия град Чачапоя през 1843 г. Районът и културата остават в неизвестност до 80-те години на миналия век и едва сега започват да се разгадават.

Куелап сега се счита за кандидат за статут на световно наследство към ЮНЕСКО. Ако стане обект на световното културно наследство, ще получи по-голямо международно признание и защитата, от която се нуждае, за да се изследва тази уникална култура в дълбочина.

Karajia1

Крепост в небето

Обектът Куелап е напълно оградено селище като стените му обхващат площ широка 110 м. и дълга 584 м., което прави общо към 60 декара.

Стените са изградени от варовикови блокове, някои с тегло до 3 тона (2700 кг), като всеки блок е фино обработен. На някои има издълбани животински форми или странни лица.

Вътре зад стените има повече от 550 конструкции като почти всички са кръгли, въпреки че шепа имат и прави стени. До дългите прави линии на отбранителните стени на града, кръглите сгради зад тях изглеждат много различни.

Заоблените стени, които се издигат до височината на човек, често са украсени с ромбовидни фризове и зигзагообразни форми, вградени в камъка. Някои структури са реставрирани, други лежат в руини, скрити под гъстата растителност и необезпокоявани от никого, с изключение на случайно преминаващите лами.

Някои структури са ясно изразени главни точки на комплекса. От южната страна на селището има много по-голяма сграда – кула с форма на обърнат конус, висока 5,5 м, наречена „Ел Тинтеро“, което на испански означава „мастилище“. Структурата се нарича още Темпло Майор („главен храм“), а някои археологически останки, открити там, предполагат, че сградата може да е била използвана като слънчева обсерватория.

От северозападната страна е Пуебло Алто („висок град“) – вътрешна зона със стени с височина 11,5 м., в която се влиза през два входа. В близост до този вътрешен комплекс се намира Тореон („кулата“), най-високата сграда в Куелап и очевидно използвана за защита на обекта.

През цялото време камъните продължават своята зооморфна и геометрична украса. И именно тук намираме доказателства за това как чачапоите се отнасят към мъртвите преди завоеванието на инките: в стените и в кръглите структури са открити множество погребения; към днешна дата – над 100 скелета са погребани по този начин, преди погребалната традиция да бъде заменена с мумификация на мъртвите след инвазията на инките.

Погребения в скалите и мумификация на инките

Драматичните скали и стръмните планини в региона са пълни с руини, гробища, саркофази, мумии и други артефакти, оставени от хората Чачапоя и техните завоеватели. Историкът Петер Лерче казва, че близо 90% от археологията в района остава неоткрита.

Но най-поразителното и видимо въздействие, което народът оставя върху пейзажа, идва от погребенията в скалите. Гробниците, изсечени в отвесната скална повърхност, и мумифицираните останки, придават зловещо обаяние на пейзажа. Сякаш мъртвите ни наблюдават от недостъпните си покои високо горе.

Дори не е ясно как мъртвите са транспортирани до местата им – пейзажът в района е изключително див и труден за преминаване, а поставянето на мъртвите в отвесните скали сигурно е било трудно и опасно. Но ефектът е внушителен.

Според антрополога и експерт по мумиите Соня Гилен, значението на района никога не трябва да се подценява. Mумиите, открити в Лагуна де Лос Кондорес, дават представа за някогашното население заради органичния си характер; те предлагат много повече възможности за изследване, отколкото биха предложили едни скелети. Учените са в състояние да тестват вътрешните органи, които могат да помогнат за проследяване на заболявания. Така поставени обаче, мумиите са уязвими за плячкосване и трябва да бъдат премахнати, след като няколко от тях са повредени или откраднати. Сега в музея Леймебамба, южно от Куелап, има 219 мумии, които очакват проучване.

 
 
Коментарите са изключени за Небесната крепост на Куелап и мумиите в скалите на Чачапоя

Повече информация Виж всички