ДОСИЕТАТА CHR: Свинефермата на ужасите
Серина, Мона Лий, Андреа, Брена, Марни, Джорджина, Джакелина, Даяна, Хийтър, Дженифът, Хелън Мей, Патриша, Таня, Шери, Инга, Тифани, Сара, Синтия, Анджела, Дебра, Уенди, Лери, Кара…. жени между 20 и 30 години, изчезнали в периода 1997 -2002 година в Британска Колумбия.
Те са част от черния списък на най-жестокия сериен убиец на Канада.
През 1993 година Робърт Уилям Пиктън и брат му Дейвид притежават ферма, наричана от служителите „най-зловещото работно място“. Именно там се случват потресаващи събития. Там можело да ти се случи немислимото, разказват пред съда треперещите работници от фермата. Там можело да те подгони 270-килограмова свиня и да те ухапе кръвожадно като вълк. Когато не успявала да стигне някой от служителите, страховитата свиня засищала стръвнишкия си глад с кучетата, които пазели имота.
Собственикът на страховитата ферма бил по-големият брат Пиктън. Робърт изглеждал привидно спокоен човек, с който трудно можело да завържеш разговор. Странното му поведение понякога карало работниците да си мислят, че злоупотребява с наркотици.
Като всеки социопат и Пиктън си имал слабост – превозно средство, преустроено в автобус, с тонирани стъкла, към което бил емоционално привързан. Защо ли? Това става ясно в началото на мемоарите на Пиктън.
Всичко започва така…
Кръвожадните прасета на братята Пиктън носели добри приходи и скоро двамата натрупали милиони. Решили да се внедрят в хай лайф обществото, като създали благотворителна организация с нестопанска цел, наричана „Дворецът на прасетата“.
С помощта на канадското правителство организацията координирала специални културни събития като изложби, спортни срещи и танцови забави. Постепенно културните мероприятия се трансформирали в диви рейв партита с участието на проститутки в преустроената кланица. На някои от купоните присъствали над 2000 души.
Привидно братята Пиктъм живеели в холивудски филм до момента, в който на 23 март 1997 година Робърт Пиктън е обвинен в опит за убийство на проститутката Уенди Лин Ейстетър. Жертвата била намушкана няколко пъти с нож по време на кавга във фермата. Пострадалата информира полицията за инцидента и свинарят Пиктън е закопчан за първи път.
На 23 март, 1997 г. са му повдигнати обвинения. Жертвата разказва ужасена пред ченгетата, че Пиктън се опитал да я закопчае с белезници, но тя оказала яростна съпротива. Така успяла да разоръжи нападателя и да избяга, като преди това го наръгала със собствения му нож. Двамата лежали в съседни стаи в спешното отделение в местната болница.
Пиктън е пуснат срещу 2000 долара гаранция, а през 1998 година обвиненията мистериозно са свалени.
Мона Уилсън е едно от изчезналите безследно момичета, жертви на Пиктън.
Добил самоувереност, свинарят продължава да организира диви купони, докато канадските власти не започват да го санкционират за нарушаване на разпоредби за зонирането на земята му. Той унищожил голяма част от прилежащите към фермата площи, за да може да се състоят забавите.
През цялото време Пиктън игнорира натиска от властите и през 1998 година, след фамозно новогодишно парти, полицията се намесва със забрана за подобни мероприятия на територията на Двореца на прасетата. Ченгетата предупреждават Робърт, че при последвали разгулни прояви ще арестуват всеки един участник в купона. Пиктън е отстранен от неправителствената организация, която в последствие е разпусната.
В следващите три години зловещата ферма започва да става обект на все повече градски легенди. Работниците започват да разказват как жените, които посетят леговището на злите прасета и Робърт Пиктън изчезват безследно.
На 6 февруари 2002 година полицията изпраща група да претъси свинефермата на братят по сигнал, че складират нелегално оръжие. Междувременно агентите проверяват и сигналите за изчезналите жени, но Пиктън не подозира.
Не след дълго, сред помия и боклуци, разследващите откриват личните вещи на една от изчезналите жени – инхалатор, тъй като жената била астматичка, както и рецепта с името й.
Докато Пиктън е арестуван за незаконно притежание на боеприпаси на 22 февруари, фермата му е разорана и изследвана до последната спора от стотици експерти и разследващи. Впоследствие са му повдигнати и първите обвинения за убийство, извършено с особена жестокост на Серийна Абътсуей и Мона Уилсън.
На 2 април към тях са прибавени още 3 обвинения за жертвите Джакелин Макдонъл, Даян Рок и Хийтър Ботъмлий.
Шесто обвинение за убийство е повдигнато на 9 април 2002 година за Андреа Джосбъри.
Следва и още едно за Бренда Улф.
На 20 септември ченгетата откриват доказателства и повдигат още 4 обвинения срещу Робър Пиктън за разфасоването на Джорджина Папин, Патриша Джонсън, Хелън Холмарк и Дженифър Фърмингър.
Следват обвинения и за Хийтър Чинък, Таня Хоик, Шери Ървинк и Инга Хол на 3 октомври. С общо 15 обивинения случаят на свинаря Пиктън е най-обемното разследване на сериен убиец в канадската история.
На 26 май 2005 година още 12 обивнения за подигнати на свинаря-милионер за убийствата на Кара Елис, Андреа Борхавън, Тифъни Дрю, Марни Фрей, Кери Коски, Сара де Врие, Синтия Феликс, Анджела Харфин, Дерба Лин Джоунс и неидентифицирана жертва, и неидентифицирана жертва.
Така Пиктън е изправен пред съда по 27 обвинения в убийства на жени, извършени в Двореца на прасетата.
Добре дошли е един кошмар
В Двореца на прасетата започват разкопки, които продължават с години. Разходите по разследването са над 70 милиона долара на година. Имотът е ограден и забраната за навлизането в него продължава до миналата 2015 г.
Всички сгради са разрушени. Извършват се стотици експертизи, защото е трудно да се установи самоличността на телата. Оказва се, че след като измъчвал и колел жените, като отстранявал постепенно крайниците избождал очите им, Пиктън оставял мъртвите им тела да се разлагат в оборите, докато насекомите и прасетата не ги изядат.
През първите дни на разкопките антроплозите донесли тежко оборудване – кранове, почвени сита и 15-метрови ленти, с които да търсят останки на убитите жени.
На 10 март 2004 година здравните органи установяват, че Пиктън смесвал човешки останки със свинското месо, което продавал за консумация.
В процесът срещу Пиктън са изнесени толкова ужасяващи детайли от неговите престъпления, че съдията забранява на медиите да пишат за случая. Участниците в делата прекарват дни и нощи в заседателната зала.
На 6 август 2010 година няколко медии успяват да пуснат запис на агент под прикритие, който е изпратен в килията на Пиктън, представяйки се за затворник. Пред него свинарят-милионер разказва, че всъщност е убил двойно повече жени, отколкото обвинения са му повдигнати.
Процесът срещу Пиктън се бави с години. Той обаче разкрива как мечтата на един социопат да притежава имението прасета, зарито в боклуци, останки от автомобили и обгърнато от зловоние от тленните останки на най-малко 26 човешки същества се превърща в кошмар в реално време.
Къщата с 6 стаи, вита стълба и триметрови тавани се оказва ковчег за жените, дръзнали да посетят „баловете“ в Двореца на прасетата.
Съседите, живеещи в близост до фермата на ужасите, наричат Пиктън „добронамерено копеленце“, защото винаги се държал вежливо. Не употребявал наркотици, бил работохолик и въздържател по отношение на алкохола. Изключен е от училище през 1964 година, след което започва работа като касапин и върши това 7 години. След това създава фермата си. Изгражда хамбари, купува прасета и трупа милиони долари.
Но самият му външен вид е плашещ – ъгловато лице с изпъкнали жили и мазна коса. Той говори бавно и носово, със засукани думи, а за правата над историята му, разказана от първо лице, се избиват телевизионни предавания.
Ърни Грей държи снимка на сестра си Доун, една от 63-те жени, изчезнали край фермата на Пиктън
„Когато бях малък, имах кон на име Голди. Той умря и аз вградих трупа му в ремаркето, което по-късно превърнах в автобус“, започват скандалните мемоари на най-кръвожадния убиец на жени в Канада. Това е същото превозно средство, с което Пиктън имал силна емоционална връзка.
В изтеглените от пазара мемоари на серийния убиец той твърди, че е невинен и обвиненията срещу него са изфабрикувани от канадската полиция.
Издателят на книгата официлано е поднесъл извиненията си към семействата на жертвите, след като автобиографията излезе от печат и буквално разтърси обществото.
В момента 67-годишният Робърт лежи в затвора с доживотна присъда без право на замяна. Той е осъден само за 6 от убийствата. Би трябвало да остане зад решетките следващия четвърт век.
Снимки: Getty Images
