Авторът на близо 500 книги, Айзък Азимов е един от най-прецизните писатели на научна фантастика на миналия век. Много читатели вярват, че неговият най-голям талант е да „преведе“ научният език, правейки го достъпен и интересен за средностатистическия читател.
Азимов е роден на 2 януари 1920 г. в Петрович, Рудия и семейството му имигрира в САЩ още докато е дете. Там той започва да гради кариера като професор по биохимия, като същевременно не спира да пише.
Публикува първия си роман, „Пебъл в небето“, през 1950 г. Едни от най-известните му книги са трилогиите „Аз, Роботът“ и „Фондацията“.
Умира в Ню Йорк на днешната дата през 1992 г. На 26-тата годишнина от смъртта му, насочваме вниманието ви към цитатите на един от майсторите на научната фантастика – Айзък Азимов.
Тялото знае от какво се нуждае. Затова някои неща са вкусни.
Малкото може да бъде красиво. Орелът може да бъде гладен понякога, но канарчето никога.
Сигурен съм: нищо няма да замени книгата в бъдеще, така както нищо не е могло да я замени в миналото.
„Най-тъжният аспект на живота днес, е че науката събира знание по-бързо отколкото обществото събира мъдрост.”
Насилието е последното убежище на некомпетентния.
Не позволявай на това, което смяташ за морално, да ти попречи да вършиш това, което е правилно.
Ако течението те води натам, където искаш да отидеш, не се съпротивлявай.
Господ обича всички ни, но от никой от нас не е във възторг.
Този, който е необходим, трябва да се научи да понася ласкателства.
Самокритиката е слабо наказание за некомпетентността.
Искрено вярвам, че самообучението е единствената форма на обучение, която съществува.
Добрите акробати не си гледат ноктите по средата на скока.
Колкото повече време ти трябва, за да стигнеш донякъде, толкова по-тъпо ти се струва това някъде.
Ако искаш да провериш дали водата е завряла, не го прави с пръст.
Ако учтивото искане се окаже безуспешно, просто вземи онова, което ти трябва.
Ако гладна мечка те измъкне от челюстите на вълк, нямаш причина да си й благодарен.