Франц Кафка: „Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен.“

Смъртното желание на Франц Кафка е всичките му непубликувани ръкописи да бъдат изгорени. Ако това се беше случило, днес Кафка нямаше да е един от най-великите писатели на ХХ век и един от най-влиятелните в западната литература. Името му се е превърнало в нарицателно в английския език – kafkaesque е дума, която символизира сюрреалистични, дезориенитрани и измамни хора и ситуации.

Роден е на 3 юли 1883 г. в еврейско семейство от средната класа, което живее в Прага. Първият език на Кафка е немски, по-късно научава чешки, а след това опознава френския език и култура и става огромен почитател на Флобер.

Франц Кафка учи първо химия в Университета в Прага, но скоро след началото на обучението си се премества в специалност право. Това му отваря предостатъчно възможности, които са по вкуса на баща му, и също така му осигурява много време за завършване на образованието. Последното е идеална възможност младият мъж да се посвети на немския език и историята на изкуството. В университета се присъединява към студентски клуб, който организира литературни събития, четения и други мероприятия. В края на първата си година се запознава с Макс Брод и Феликс Уелч -двамата ще останат негови приятели до края на живота му. През 1906 г. получава става Доктор по право и прекарва задължителната година като чиновник в гражданския и административния съд.

Творчеството на Кафка привлича малко внимание, докато той е жив. Той публикува само няколко кратки разказа и никога не завършва свой роман, с изключение на „Метаморфозата“. Преди смъртта си пише на Макс Брод, че желае всички листа, по която е писал (дневници, ръкописи, писма, рисунки) да бъдат изгорени непрочетени. Брод пренебрегва желанието му и именно той помага на бял свят да се появят романите, които скоро след смъртта на създателя си, започват да печелят одобрението на критици и публика.

Повече за институцията Франц Кафка от самия него, прочетете в следващите редове.

„Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.“

„Докато не престанеш да се изкачваш стъпалата няма да свършат.“

„Да се ожениш, да създадеш семейство, да приемеш всички деца, които се родят, да ги опазиш в този несигурен свят и дори донякъде да им дадеш насока – това по мое убеждение е най-голямото, което изобщо може да постигне човек.“

„Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно.“

„Продуктивността е да можеш да правиш неща, които не си могъл преди.“

„Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес.“

„Някои книги сякаш са ключовете за непознатите стаи в собствения ни замък.“

„Всеки, който успее да запази способността си да вижда красивото, никога не остарява.“

„Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото.“

„Да обичаш е по-добре, отколкото да си обичан. Много по-сигурно е.“

„За да напишеш любовно писмо, трябва да започнеш без да знаеш какво искаш да кажеш и да завършиш без да знаеш какво си написал.“

„Любовта е като пура – ако изгасне можеш да я запалиш отново, но вече няма да има същият вкус.“

„Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация.“

„Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен.“

„Общуването с хората подтиква към самонаблюдение.“

„Първият признак, че започваш да разбираш, е желанието да умреш.“

„Страданието е позитивният елемент в този свят, макар да е единствената връзка между света и позитивното.“