Заедно с Майкъл Бубле
Първата ми среща с Майкъл Бубле не беше много отдавна, но беше ярка и отличителна.
Срещнахме се, когато чух негов кавър на „Feeling good“ на Нина Симон по радиото. До този момент за мен Бубле беше музикант, който прави сладникава музика и е леко неприятен, неуспял член на бой-банда, към когото аз имам предразсъдъци, без да съм чула нито една негова песен. В момента благодаря за кавъра на мадам Симон и онова радио, че ме запознаха с Майкъл Бубле отблизо и ми дадоха шанса за пореден път да се убедя, че никога нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед.
Бубле не е член на бой-банда и никога не е бил, музиката, която прави, рядко може да мине за поп, а е по-скоро модерни варианции на джаз, суинг и дори малко блус на моменти. Майкъл Бубле прави музика за жени, която се харесва и на мъже, а шоутата му винаги ти носят усещането, че гледаш концерт от едно друго време.
Майкъл Бубле е бил саундтрак на хиляди любовни истории – случващи се и неслучващи, на тежките сълзи на някой и безобразния щастлив смях, какъвто само любовта може да предизвика на друг, той е и най-често избирания изпълнител за първи танц на млада двойка за тяхната сватба. Което пък говори за добър вкус.
Затова пък новината, че Майкъл Бубле идва в България, ме накара да се чувствам добре, както се пее в кавъра и да си припомня миговете, в които съм направила поредното откритие.
Майкъл Бубле е моето лично „Еврика!“
Дългият път на певеца към добрата музика, започва с една коледна песен, когато той е на 13 и родители му забелязват, че той не само мечтае да бъде певец, а реално има и талант за такъв. След много опити, през 2003-а канадецът издава първия си албум, който прави пробив в родината му и във Великобритания. Трябва да минат години и да се появи „Crazy Love“, неговият шести албум, за да може певецът да стъпи тежко и да се задържи и на американска земя. Нататък пътят е лесен.
Майкъл Бубле не се пренапъва и не се опитва да издава албуми всяка година или да прави разни врътки и странни промоции, за да се говори за него. Той няма нужда от това, той има нужда само да пее.
В началото музиката му звучи доста повече като джаз, отколкото сега. Джаз звуците обаче никога няма да отпаднат от мелодиите на певеца, самият той твърди, че се е влюбил именно в стария smooth звук на джаза, като е бил съвсем малък.
Майкъл Бубле е модерен джаз и Коледа. Само той може да направи коледен албум и хората да го слушат дори когато е лято. Може да прави кавъри, на който си пожелае без да предизвика коментари като: „Що разваляш хубавата песен, бе!“
Той идва у нас, за да заснеме нещо, както направиха Take That преди години, но се надявам да му хареса и да вземе да се върне, този път, за да попее.
Новината, че Майкъл Бубле и аз обитаваме едно и също време и пространство, макар и за кратко, ме накара да си спомня защо обичам модерния джаз, мъжете в костюми, които пеят добре и дългите нощи на някоя тераса, докато той ми казва „and I’m feeling good“.
Тогава просто му отговарям: „И аз, Майкъл, и аз…“
