Оправдан ли е сухият закон в космоса?
Руснаците не само че първи излетяха в космоса. Те първи и тайно пренесоха на борда на космически кораб алкохол – бутилка коняк и я изпиха в орбита без да дочакат докато учените решат трябва ли да се включат спиртни напитки в порциона на космонавтите.
Дискусии по темата „космосът и алкохолът“ са с водели и от двете страни на океана едва ли не от самото начало на космическата ера. Вече е било известно, че полетът и безтегловността предизвикват в човека слабост, вялост, загуба на апетита, имунитета и мускулната маса. Поне част от тези симптоми се е предлагало да бъдат преодоляване с алкохол, разбира се, в разумни дози. Това не е просто стимулатор, но и доставчик на енергия и микроелементи. Минусите също са ясно: ако се отпуснеш и не натиснеш където трябва, може да се провокира извънредна ситуация. Опасенията взеха връх и за космонавтите и в СССР, и в САЩ приеха сух закон.
Въпросът за неговото отменяне се постави на границата на 1960-70-те г., когато започнаха да строят орбитални станции. През 1971 г. излетя „Салют-1“, след две години – „Скайлаб“. Екипажите е трябвало да останат по-дълго да живеят на орбита, хранейки се с невкусната „космическа“ храна. Налагало се е с нещо да увеличат апетита. Отново се е заговорило за алкохол.
НАСА се е обърнала за помощ към специалисти, като поставя условие: напитката да е американска. Спрели са се на марката вино „Пол Масон“: Rare Cream Sherry . Аргумент е станало това, че подсиленото със спирт вино не се разваля. Определили са дозата: 4 унции за 4 дена на човек. И са разработили опаковка за напитката в безтегловност – пластмасов чувал с гъвкава тръбичка. Решили са да го изпробват върху хората в особен самолет, в който при пикиране се създава безтегловност. Когато виненият мирис се разнесъл в салона, където летящите пътници така и така не се чувствали по-добре, на всички им станало лошо. И самолетът за пореден път оправдал прозвището си Vomit-Comet, или «Комета, от която ти се гади», както го наричат в НАСА.
През 1972 г. бъдещият командир на единия от «Скайлабите» публично се изпуснал, че виното влиза в менюто на астронавтите. След тов върху НАСА се изсипала канара с гневни писма и медиците премахнали това вино от порциона на обитателите на «Скайлаба». Ще уточним, че това станало много преди изстрелването на станцията.
А как стоят нещата със спиртните напитки при руските космонавти? Формално е имало забрана, макар че се е нарушавал по различни начини. Коментира експертът Игор Маринин:
– Смята се, в това число и от лекарите, че малко количество качествен алкохол помага за подобряване на настроението, свалянето на стреса, добрия сън. Много космонавти вярват в това. Още през 70-те г. те са успявали да пренесат на борда алкохолни напитки. В плоско пластмасово шишенце са си сипвали коняк и са го пренасяли в джоба на скафандъра. Или са изрязвали дупка в бордовата документация и са пъхали пластмасовото шишенце. Имаше случай, при който космонавтите си направиха експеримент със спирта – изследваха поведението на течността в безтегловност в резервоари за гориво. След това според инструкцията те трябваше за излеят спирта зад борда. Не го изляха, а го използваха «директно по предназначение».
Понякога началниците отстъпваха, продължава експертът:
– На борда на станция „Мир“ имаше веднъж официално алкохол. С нея излетя французинът Жан-Лу Кретиен, на когото позволиха вземе на борда вино от Бордо. Подаръкът много допадна на вкус на останалите космонавти и вдигна настроението.
На „Мир“ са носели и отвара от женшен – тя има мощен тонизиращ ефект. Но се станало ясно, че парите от силните напитки са опасни за оборудването на станцията, казва психологът Юрий Бубеев:
– Алкохолните пари повреждат системата за регенерация на въздуха на станцията. Имаше няколко такива опасни ситуации, които можех ада предизвикат пожар. Имаш на станция „Мир“ спиртна отвара и дори с нея възникнаха проблеми.
Пожар на „Мир“ е имало през 1997 г. и изобщо не заради отвара. След като се справили с огъня, руско-американският екипаж дошъл на себе си благодарение на коняк. Онзи момент е запечатил астронавтът Джери Линенджър. Имало е и по-ранен случай. През 1980 г. към станция „Салют-6“ се приближил корабът „Союз Т-2“. При сближаването отказала навигационната система и скачването се извършило изцяло в ръчен режим. Чудовищното напрежение от маневрите екипажът свалил с коняк, взет на „Союз“ в титанов бидон. Той бил изработен под формата на голяма книга с надпис „Научни експерименти“. Преди старта на Байконур главният конструктор при вида на „книгата“ се възмутил: „Що за експерименти? Защо на мен нищо не ми е известно?“ Успокоили го, като му казали, че „така трябва“.
Накрая, за нещо по-отскоро. Когато била към края си епохата на „Шатлите“, е имало сведения, че в полет са тръгвали астронавти, които са се качвали на борда вече в нетрезво състояние. Очевидно са смятали, че е по-лесно да пренесеш алкохола „в себе си“, отколкото „със себе си“. А руските космонавти? Когато ги питат за сухия закон, те казват, че законът е в сила. И се усмихват.
