Как най-добрият полски агент изнесе американски тайни за чисто удоволствие
Мариян Захарски може да се смята за един от любимите хора на ФБР, но не е толкова приятен за хората от ЦРУ, които прекарват доста време в наблюдение. През 80-те години на миналия век го грози доживотна присъда в американски затвор, защото полския агент не само успява да се внедри в някои особено опасни кръгове, но има заслуга за кражбата на военни тайни. Като президент на Полско-Американската машинна корпорация, той живее в САЩ за периода от 1977-1981 г.
По това време има и втора много важна задача – да работи за полското разузнаване. Специален агент Джеймс Рейд успява да открие някои следи и да обърне внимание на полското разузнаване, което се намира в САЩ. Според един от вестниците, имена на някои бивши агенти сега се намират на територията на Америка, никой обаче не може да бъде категоричен дали са все още активни или не. Някои имена са проверени, а други са останали в секретност в ЦРУ.
След като започва да оперира по време на Втората Световна война, организацията продължава да има малко по-сухи връзки с ЦРУ. Отношенията между тях са известни като практически нулеви и не могат да доставят достатъчно специални възможности на аудиторията си. ФБР нарича своите колеги – хората с лошата преценка, но ЦРУ винаги връщат жеста като ги наричат просто – полицаи.
Повече от 250 дена ФБР следи и разглежда работата на Захарски, но без никакъв успех, нямат доказателства, че полякът има каквото и да било отношение с пробивите в системата. Дори и след подсказки от Европа, ЦРУ не може също да се похвали с някакъв успех. В този момент обаче полякът, заедно с неговия партньор Бел са се качили много пъти на самолета, за да изнесат тайни от другата страна на завесата. Летял е от Чикаго през Женева и от Виена с директен полет към Варшава.
В края на кариерата и на двамата като шпиони, ФБР са успели да съберат достатъчно доказателства за Бел, но не и за Захарски. Освен това имат информация, че Мариян е получил повишение, което автоматично подсказва, че скоро ще напусне Лос Анджелис. Именно той е по-важният, след като създава цялата операция и успява да измъкне технология, която да се продава за скромната сума от 30 милиона долара на година. В един последен отчаян опит Джеймс Рейд ще се срещне с Бел и ще му сподели, че агенцията знае всичко, следователно е по-добре да си намери адвокат. След това, без да дава повече обяснения си тръгва. В рамките на седмица, шпионът сам се огъва и един следобед е привикан за разпит, там дава около 6 страници в показания и самопризнания за своята дейност.
След разпита ФБР отива в апартамента на задържания, събират документи, камера и фото ленти, с които поне обещават, че ще се даде някаква по-лека присъда. Бел предава и около 22 златни монети, които се държат в сейф на Американската банка. Американският прокурор Робърт Брюър не е толкова впечатлен и смята, че Бел просто си измисля истории, за да спести допълнителни главоболия с колегите си. Проблемът обаче е, че Захарски е труден за улавяне. Ето защо и Брюър, като бивш американски капитан и ветеран от Виетнам, настоява да се постави микрофон на Бел и да се запишат разговори със Захарски, като по този начин голямата риба ще бъде уловена.
Агентите заемат позиция и започват да чакат срещата, след като са превърнали своята следа в слушалка. Бел посещава три пъти дома на Захарски и чак в 9 часа и 20 минути вечерта, заподозреният се оказва у дома. В разговор, полският агент признава, че е успял да открие и извлече някои от тайните за F-15. След този ден Бел се завръща при агентите, формално е арестуван, като до вечерта образа на поляка се появява по телевизията. Час по-късно ФБР го извежда от дома му, като нарежда на дъщерята и съпругата му, нищо да не се пипа. Отказана е гаранция и е изпратен в най-строгия затвор без право на достъп до телефон.
След няколко дни Захарски и Бел са изпратени в съда. Докато стоят в една килия, Бил Бел стои и плаче, докато неговият колега го успокоява и споделя, че ФБР няма нищо на тях. Делото САЩ срещу Мариян Захарски започва на 13 октомври 1981 г. това е един от редките случаи, в които страната ще се изправи срещу агент от Източна Европа. Обикновено повечето дила минават под радара, но не и в този случай. САЩ има нов президент – Роналд Рейгън и като такъв, той много иска да се покаже като противник на комунизма. Робърт Брюър продължава да е човекът, който ще защитава интересите на страната, но тук попада в един друг проблем. Макар и да разполага с достатъчно материали.
На помощ е изпратен Джон Дион, който работи за контра разузнаването, но има един много голям проблем – Брюър е сигурен, че или агентът отказва да съдейства или просто не е достатъчно кадърен, за да даде необходимата информация по темата. Освен това преслушаните записи не са достатъчни на обвинението, прокурорът за първи път осъзнава какво се случва – ФБР не знаят как се събират улики, нямат и свидетелите, за да могат да бъдат по някакъв начин полезни. По това време делата за шпионаж за повече от много. Само седмици по-рано става ясно, че лейтенант от ВВС на САЩ, работещ в програмата за интерконтинентални ракети е признал, че работи за СССР. Същото прави и офицер, работещ в Американското посолство в Париж.
Освен това и лидерът на Египет – Анвар Садат е убит. Той е известен със своите опити да спре влиянието на СССР в Близкия изток. Следващият голям проблем е, че в Полша се подготвя един много специален опит за създаването на един съюз на Солидарност, с който ще се постави търговската диктатура на Москва под въпрос. В Полша се наблюдава един особен проблем, икономиката на страната боксува, следователно това е момента за създаването на по-силни връзки. Със старта на делото, адвокатът на защитата – Едуард Стадум споделя, че няма доказателства, с които да се докаже вината на неговия клиент.
Брюър води 42-а свидетеля, използва всички доказателства от ФБР и дори призовава Бил Бел за свидетел, той признава вината и посочва Захарски. На 16 ноември Захарски е признат за виновен, заедно с Бел, за доставянето на секретни държавни документи. Присъдата е доживотна, докато съпругата му и двете му дъщери ще бъдат върнати обратно в Полша. Докато е затвора, продължава да приема гости като агент Джейм Рейд, който иска от него да направи политическото бягство и да разкаже своята история. Дори и днес, полският агент споделя, че са липсвали само милионите, за да го накарат да говори, но той отказва. През октомври 1984 г. агентът ще сподели на своите началници, че полякът няма да се пречупи. Много пъти го питат защо продължава да е такъв патриот и Мариян отговаря:
„Нямам гените на предател.“
В следващите години ще стане ясно какво точно е продал и на кого, ще се стигне до там, че дори директорът на ФБР – Уилям Уебстър ще го признае за майстор на играта и талант, който ФБР никога няма да залови за втори път. Престоят в затвора няма да продължи още много дълго. Някъде далече във Варшава става ясно, че Ризсард Куклински – полковник в армията на Полша и агент на ЦРУ, се намира в опасност и се опитва да напусне Полша. В началото на ноември 1980 г. ЦРУ ще успее да го измъкне в средата на делото му, натоварват го в кола със семейството му, покриват го с одеяла и го изнасят от Полша, през Източна Германия. Сега САЩ разполага с двама качествени и перфектни агенти. Единият работи за Варшавския договор, докато другият подкрепя Полско-американските стратези.
Много по-късно Жбигньев Брежински, като бивш съветник по сигурността, споделя и каква е разликата между двамата – единият е работил за приключението и любовта от тръпката, докато другият е работил, защото не обичал Полша. Мариян успява да изнесе радарната система на F-15 и F-16, B1 и Stealth бомбардировача, както и експериментална система на американската флота, включително един подводен сонар, както и скиците на M1 Abrams.
През 1985 г. е разменен за друг агент на легендарния мост Глинике. В Полша разкрива активността на съветски шпионин на име Олин – който има цяла мрежа от КГБ агенти, всеки един от тях е свързан с един от най-силните кадри – Владимир Алганов. След този скандал Полското правителство пада. Захарски днес разказва историята си, живее в Швейцария и често е канен за коментари. Живее спокойно, но никой не може да каже къде са отишли парите от закупената информация в последствие.
