Записки от Грузия

Пейо Попов, blog.peio.org

В Грузия настоящето не е равномерно разпределено. В съвсем кратки промеждутъци може да ви се струва, че сте или някъде в бъдещето или в миналото. В Тбилиси може да се изумите както от напредничавостта на нововъведенията, така и от консервативните навици и обичаи. По улиците се разминават сурови, мрачни, патриархални планинци, под ръка забрадени жени с космополити, за които Тбилиси е избор и стил на живот. На метри разстояние са изгнилите дървени къщи на стария Тбилиси и модерните постройки от стъкло и стомана. И земята на Грузия е разнообразна – от снежни планини, през плодородни равнини, морски курорти до пустиня. По някакъв начин тази реклама на танцовия им ансамбъл съчетава гледки и музика, които отразяват тази смес.

Такситата. Грузинците са измислили аналоговия Юбер. Такситата са един от основните начини за предвижване. Тези, които загубят работата или дохода си, слагат по една табела такси и започват да предлагат всякакви услуги. Не се занимават с апарати и бележки – всичко е на пазарлък и според ситуацията.

Таксиджиите са хора, с които развивате динамични отношения. Първо ме сваля, убеждава колко е свестен, как всичко знае, познава всички, как може всичко да покаже, оферира да ме кара навсякъде. После ме закара на майната си, пробва да иска повече пари, заплашва ме, запали колата и си тръгна. След малко се върна да ми се скара как можело така, черпи ме, показа ми къщата на родителите си, където се е родил, разказа си цялата биография, покани ме на сватбата на сина си, а на изпращане се прегръщахме и разменяхме контакти. Някак всичко си беше в реда на нещата.

Аз се считах за късметлия, защото моето такси беше мерцедес. Момент на сюреалистичен дзен беше, когато в Гори, на пряка до родната къща на Сталин, видяхме бежово Бентли с табела за такси. Бентли, бежово, с табела. Шофьорът ми не вярваше да е крадено. Каза, че в последните години се е нагледал на възходи и падения.

Гостоприемство. Грузинското гостоприемство е като традиционното българско гостоприемство, само че наистина. Първата вечер бях седнал да пия вино над Тбилиси и собственичката на заведението ме пита защо съм сам. Покани ме на тяхната маса, където бяха приятелска компания. Седнахме към девет и когато се разделихме към два вече си бяхме разказали всичко. За чукундур като мен, който често се приема за сдържан и студен, това отношение ме стопи.

Вино. Изключителни вина. Заради налагането на санкции от Русия са започнали да експериментират с различни сортове и купажи с цел да си отворят международния пазар. Според мен, им се получава изключително добре. Основния сорт е Saperavi, но отчитайки колко им е разнообразна земята вкусовете на вината са изключително богати и разнообразни. Въпреки че се раздадох да пробвам всичко навсякъе, мога спокойно да заявя, че лошо вино не опитах. Ако имате възможност – опитайте. Очаквам тепърва да се чува за грузинските вина. Ако имате възможност да отидете до Тбилиси – това е мястото.

По улиците. Аз гледам да ям от улици и пазари това, което за което се редят местните. Най-популярно е хачапури – нещо като баница с яйце и всякакви други тестени закуски. По улиците може да засечете и много музика и танци. Грубо казано, песните им са два вида: мъжки тип: „Глей какво ще направя“ и женски: „Ай, каква стана“. Музиката и танците им идват отвътре и са изключително добри. Лично аз много харесвам лезгинка, но грузинския стил е много по-динамичен и пластичен. Казаха ми, че танцувам като даг(естанец) или ингуш(етец) – народи от другата, северната част на Кавказ. Дърво, един вид.

Език. Английски говорят само младите. Лошият руски е ключов, за да може хем да се харесате, хем да се разберете. Ако ви е добър руския, то ще ви заподозрат за руснак, който се представя за украинец, за да не го гледат лошо. Но лошият руски индикира, че хем си някой културно близък, но не си точно руснак. Шегуват се, че Путин като чуе руски може да дойде да ги спасява. След две войни с Русия, не с много весело се шегуват.
Когато знаете езика историите са навсякъде. Научих истории от кой кога какво е крал, как са се гърмяли президентите с базука до посредничество за осигуряване на проектно финансиране. А когато историята е добра дали е истина е на втори план.

Забележителностите. Таксиджиите предлагат най-вече да ви закарат в Мцхета – старата столица и Джвари, манастир над Мцхета, който открива гледка към долината. Близко до Тбилиси е и Уплицихе – стар каменен град. Места, които свидетелстват за древната история на тази земя, но ми се сториха пригодени за обслужване преди всичко на туристопотока. В Мцхета научих най-много истории, когато седнахме на маса с мцхетински пирожки и вино. Гори – родния град на Сталин, ми направи най-силно впечатление със следите от руския обстрел и почитта към Сталин, за които разказаха недоумяващите бежанци от Южна Осетия.

Грузия е много шарена земя. Въпреки че станаха много думи този пост не може да разкаже и малко от това, което предлага. Друго си на живо да се усети.