Моника и Klaxon Press
Ако заглавието беше само „Моника“ щяхте да се сетите, че автор е Юлия Кошаревска. Добре де, този път се опитахме леко да ви заблудим. Познахте, това са Юлия и нейните герои. Днес ще.. всъщност вижте сами.
Моника е на 20. Родена e в София, но е прекарала по-голямата част от живота си в Канада. Сега живее в Лондон. Ако не следите какво се случва на сцената на младежките проекти в България, вероятно бихте решили, че тя никога повече не би имала нищо общо с родината си, най-малкото защото е минало прекалено много време. Ако обаче знаете, че „граници” и „разстояние” са все по-размити понятия за младите българи, които искат да работят за България, или ако вече сте чули за Klaxon Press, може би вече разбирате колко грешно е това предположение.
Klaxon Press е проект, който помага на хора занимаващи се с изкуство да се концентрират върху изкуството си, а не да се тревожат за дребни организационни детайли. Klaxon Press ги вдъхновява и обединява.
Klaxon Press е и още много други неща! Преди да потеглите към сайта му, за да откриете какво е той за вас, вижте какво е той за Моника Георгиева, главното действащо лице зад проекта.
Разкажи ми малко повече за себе си – къде и какво учиш; от кога се занимаваш с изкуство; какво те вдъхновява за Klaxon Press?
В момента седя в любимото ми кафене “Монтаж” в Лондон; тук уча литература и от тук пътувам. Имам два паспорта – един канадски, един български. Предпочитам пътешествия пред скъпи рокли и България пред всички държави които съм посещавала до сега. Но тези склонности са се родили доста преди мен самата; от прадядо ми – който беше майстор на бакър, от баба ми която таче гоблени на стан, от баща ми и дядо ми които са художници… Цялото ми семейство се е занимавало с някакъв тип изкуство; аз пиша. Харесва ми, че съм първият човек сред роднините ми, който израства в чужбина, и може би първият сред тях, който може да допринесе с алтернативна гледна точка спрямо възможностите пред един българин, който се занимава в изкуства.
Проектът беше вдъхновен от подобно дружество в Торонто което събра артисти от различни дисциплини за взаимна работа по разпространяване и издаване на собствените им произведения – това е нещо което не е съществувало в България в такъв формат. Вдъхновението идва от липсата на платформа за нови творци, където да споделят нещата си с публиката си в България и в света – а такава публика е имало, има и ще продължава да има.
Защо клаксон?
Самият предмет е нестандартен, закачлив и прави най-смешния звук който няма как да игнорираш. Като мустака на Дали, слънчевите очила на Лолита, на Джеймс Дийн цигарата – и клаксонът е силен знак който се отличава… надяваме се.
Как и кога се събра екипът?
Екипът се събра в движение. Колкото повече активност, толкова повече интерес. Много се радвам, че почти всяко ново запознанство последните месеци е играло някаква роля в развитието на проекта! Хората откликнаха и екипът, който се събра не е случаен – това са хора с опит в различни индустрии, държави и с много ентусиазъм за идеята.
Имахте доста интересно събитие в началото на януари в СОХО. Разкажи нещо повече за него?
Дебютното събитие беше сборна програма от музика, поезия, проза и дизайн. Очаквахме 40 човека, дойдоха почти двойно толкова, и все ентусиасти, със собствени идеи и готови да подрекпят идеята, както могат. Беше изключително мотивиращо и ни даде страхотна платформа за отскок за бъдещите ни събирания.
Какви други инциативи вече завършихте?
От тогава сме подготвили много интересни партньорства с няколко различни компанни, музиканти, артисти и писатели за съвместна работа за тази пролет и началото на лятото. Ще се възползваме от хубавото време като го изпълним с хубави поводи за събирания!
А какво предстои?
Изложби, диджеи, коктейли, разкази, поезия, танци, издания, концерти, фестивали. Всичко.
Как реагират хората като им разкажеш за Кlaxon Press?
Почти винаги позитивно, но често и с някои резерви. Разбирам ги добре, в страна, в която постоянно се сблъскват с политически и икономически проблеми, изглежда все едно, че културата е винаги на последно място. Но според мен, популяризирането на модерни български прозведения в чужбина и у дома би не само подсилило духа ни като нация (звучи доста патриотично но така си е), но и като културно общество. По никакъв начин не заслужаваме да сме назад, особенно като става въпрос за изкуство. Да докажем че има пазар за и интерес към нашите творци би било ползотворно в много отношения.
Кое до сега е най-интересното нещо, което си правила във връзка с проекта?
Срещите ми с различни хора в страната са ми били най-интересни – и с екипа, и със съдружници, и със самите артисти. Мотивиращо е да видя, че има активно общество. Самите събития също са част от това, защото обожавам социалния аспект на такъв проект – можеш да видиш как твоя идея събира готини хора на едно място и те решават да колаборират, да речем. Вълшебно е.
Какви хора стоят зад Klaxon Press – не само екипът, ами и всички артисти?
Даже в ранна фаза имаме страхотно разнообразие на хора, които по някакъв начин са замесени в КП. Като изкуство – дизайнери, музиканти, поети, автори, художници, журналисти, рапъри, блогъри, бармани ( и това е изкуство!). Като националности – българи, ирландци, канадци, аржентинци… Но това което ги обединява е, че всички обожават да споделят изкуството си и търсят алтернативни формати, за да го изразят и разпространят. Това не е институция, това си е кеф.
Как може всеки, който обича изкуството, да помогне?
Една от главните идеи на колектива е да сплотява хората които се занимават с изкуство помежду им и с техните публики. Има много начини различни хора да се включат – да подпомогнат с опит като редактор или организатор на събития, да пращат собствени творби за маркетинг стратегия, да си партнират с нас заедно с техните организации и, разбира се, да присъстват на нашите събития.
Обичаме нови запознанства – Пишете ни на info@klaxonpress.com!
Какво забравих да те питам?
Кога може да се видим на живо? На 25ти април е следващото ни събитие! Очаквайте повече информация съвсем скоро.
Следете всички новини около Klaxon Press на http://www.klaxonpress.com/
