Хорските очаквания, част 1

Галин Костадинов

Защо хората очакват, какво ни дават очакванията, защо в повечето случаи хората ги свързват именно очакванията им, каква част от нас ни кара да очакваме, колко често очакваме, какъв е смисъла на очакванията, може ли без да очакваме, какво ни дава това, когато не очакваме, как да живеем в независимост от очакванията си…

Почти всички хора очакват от нас нещо, също така и ние в повечето случаи очакваме нещо от някой, или от някъде?! Често ние се опитваме да задоволим дадени хорски очаквания, да изглеждаме и да се държим по определен начин, пак според някакви очаквания, да правим каквото и да е за да ги оправдаем.

Дали това е възможно? Всъщност, колкото и да се борим за това, няма как да стане, тъй като очакванията са безкрайни, а също така в доста от случаите самите хора не знаят какво реално искат от другия човек или от живота, те си мислят, че трябва да стане нещо, някой да направи нещо, но не знаят какво точно, те просто разчитат и очакват съдбата да ги доведе до някакъв резултат. Но очакването да станат по-щастливи, по-здрави, по-знаещи, по-можещи и по-успешни обикновено е само прикриване дори от себе си на собствения си мързел, на страха си от провал, липсата на желание и решителност да изразят себе си.

Когато някой очаква нещо от нас и си мисли, че сме длъжни да му го дадем, то ако не сме достатъчно осъзнати започваме да възприемаме това като наше задължение. В резултат се пораждат нови противоречия и сериозни конфликти у нас опитвайки се да защитим нашия свободен избор и воля.

Без значение дали някой вътрешно очаква по такъв начин, или го изразява чрез определени действия, то във всички случаи ние усещаме, че нашият свободен избор и воля е нарушена.

Често човек не осъзнава, че не себе си защитава чрез своите его реакции, а своите противоречия.

Има случаи, в които става въпрос за близък човек, когото обичаме и искаме да зарадваме по-определен начин, да го направим щастлив. Получава се така, че дори и да изпълним дадено нещо, за да оправдаем неговото очакване, но вътрешно нашето действие не ни харесва, у нас възниква дисхармония. Тази дисхармония и вътрешно нежелание да изпълним въпросното действие, се отразяват и на близкия ни човек, който е част от нас. В крайна сметка, той също се чувства некомфортно, въпреки, че сме изпълнили очакваното/желаното от него.

Прекалените очаквания спрямо някого и съответното му желание да бъде перфектен, идеален, предизвикват у него постоянен стрес. Той не може да се отпусне, да бъде себе си, да е истински – такъв, какъвто наистина иска да бъде. Във всяка ситуация, когато всеки очаква нещо и човек се опитва да оправдае тези очаквания – стремейки се да бъде угоден, да е част от определен колектив или група, мислейки си, че като оправдава всичките очаквания на този колектив, всичко ще бъде по-добре за него, то така човек губи прекалено голяма част от себе си.

Колкото по-голям е дадения колектив, толкова по-незначителна част е самият човек спрямо цялото. Затова всеки трябва да се стреми да се реализира, да даде именно това, което истински иска да даде от себе си. Важно е да бъде част именно от такива колективи, в които ще бъде индивидуалност. Във всички останали общности, в които се налага да оправдаваш такива очаквания, които ти пречат да изразиш себе си, трябва много ясно да прецениш своето място там, защото да не бъдеш това, което си е тежко, а обратното е най-голямата наслада от живота!