До Тревизо и назад

Повечето от вас вече познават нашият приятел Стоян Гоцев, който лети от София до… София заради самото летене. (За пропусналите тук.) Е, той има още приятни изненади и интересни разкази за нас.

Здравейте! Пак съм аз. Онзи, който комбинира полетите така, че всеки зрял човек да си каже „Това пък защо?“.

Този път пътуването ми все пак има дестинация макар, че престоят е почти толкова, колкото полетът на отиване и полетът на връщане сумирани.

И така беше Септември 2012. Отдавна бях диагностицирал онази болест, която с насмешка наричаме „керосинозависимост“ и всъщност имаме предвид болестта по летенето. Бях я диагностицирал, но все още не се бях захванал да подтискам симптомите ѝ. Е, не се бях научил как… Та, седях си вкъщи и като по дефиниция се ровех из сайтовете на авиокомпаниите. Тогава забелязах нещо интересно, за което бях чел и преди, но като че ли не се бях замислил много. Самолетът, който летеше по дестинацията София – Тревизо (италианско градче в близост до Венеция) вместо да се върне обратно в София, правеше ротация до Тимишоара и чак след курса Тревизо – Тимишоара – Тревизо се връщаше обратно в София. Това означаваше, че разписанието на авиокомпанията позволява да кацна в Тревизо да прекарам 4 часа и 45 минути на италианска земя и да се върна обратно. Бързо сметнах, че за да направя подобно нещо не се изисква „ни акъл, ни образование“ и по най-бързия начин започнах да търся придружител. Нямаше такива луди! Нямаше, но това не можеше да ме спре. Купих си билет и си казах отивам сам. Седмица по-късно споделих какво съм намислил да правя на един приятел и той взе, че се нави, та и на него взехме билет и станахме двама.

Трескаво изчакахме около 2 месеца и ето че дойде онзи 7 ноември 2013 (денят на полета). Прекарахме безсънна нощ в студентски град при познати и от там се запътихме към Летище София. Натоварихме се на самолета и отлетяхме. Гледките над Далмация (Адриатика) и после над Североизточна Италия бяха неповторими. Пристигнахме там. Купихме билети за градския транспорт и поехме към центъра. Пътуването вървеше с лозунга „На кафе в Италия“, тъй че след като се поогледахме първото нещо, което направихме беше да седнем и да изпием по кафе. Не бях ходил в Италия до тогава и въпреки, че градчето е малко и неизвестно ме впечатли. Пихме по кафе, разходихме се из тесните улички и 2 часа и половина по-късно вече беше дошло време да се насочваме към спирката на автобуса. Отидохме на летището, качихме се на самолета и се прибрахме. В 7:40 сутринта пристигнахме в Тревизо, а в 12:25 на обяд вече бяхме излетели обратно към София.

Прибрахме се, публикувахме снимки в социалните мрежи и познатите ни започнаха да се чудят какво става. Разказах за идеята насам-натам и след седмица вече се самосформира една група от 8 души, които искаха да ги заведа и така аз станах екскурзовод по неволя. Купихме билети и на 16 Януари 2013 ни предстоеше следващия полет. С 8 души група, които разчитаха на мен за всичко, вярвах, че няма да е лесно, но се оказа, че е и доста забавно.

Е, минаха декемврийските празници, дойде януари и ние отново потеглихме към Летище София. Всичко отново по план. Този път Тревизо ни посрещна с дъжд и със същия този дъжд си ни изпрати. Шеговито наричах групата „моето стадо“ и през 5 минути ги броях. На всяко второ преброяване се налагаше да питам „Кой липсва?“. Е, трудно ги организирах, но пък се справих. Този път в един местен супермаркет успяхме и да си напазаруваме разни местни специалитети. На връщане се бяхме разпръснали из целия самолет и общо взето го „вдигнахме във въздуха“ така да се каже. Той и без това беше затоварен на 50-60%. На кацане в София обаче имаше жестока турбуленция. Жените в групата се изплашиха доста, една от тях едва не припадна, друга се разплака, а останалите се зарекоха, че няма да се качат повече на самолет (разбира се, качиха се отново).

Е, дойде краят и на това пътуване, но мълвата вече се беше разчула из града и се появиха още желаещи. Знаех, че няма какво да губя и почти мигновено организирахме трета група. Бяхме 7 души и взехме билети за 3 Март 2013г. Този път обаче не бяхме едиствени. Сутринта видях един познат на летището, който също беше събрал няколко души за няколко часа до Италия. Пак тръгнахме по добре познатия маршрут. Разгледахме градчето и 2 часа по-късно се насочихме обратно към летището.

Изключително евтино и разтоварващо пътуване пълно с много емоции, а също така и с известна доза лудост. Жалко, че Тревизо отпадна като дестинация. Това обаче не е проблем. След по-малко от 2 седмици потеглям с група към Лондон.

Поздрави! Ще ви пиша от нулевия меридиан…

А ето и една страхотна фотогалерия с най-интересните снимки от трите пътувания…