Защитата на Чипьонг-ин – моментът, когато Корейската война може да бъде спечелена
Студената зима на 1950 г. улавя армията на ОН в една много неприятна обстановка. До декември същата година повечето изпратени миротворци ще осъзнаят, че моралът е отдавна изгубен и скоро мнозина ще се подготвят да се евакуират. Отстъплението е неизбежно в тази посока и същото започва да се усеща още през октомври. Към края на този месец китайската доброволческа армия ще пресече река Ялу и ще се включи в редиците на Севернокорейската армия. Изведнъж защитата ще премине в нападение, което дори генерал Макартър ще види като нечувано сражение.
Безкрайните нападения на китайските войници най-накрая успяват да изтласкат американската армия до резервоара Чосин, а планинските сражения в далечните точки на Северна Корея ще доведат до още една позорна загуба. В началото на 1951 г. силите на ОН ще се върнат обратно към 38-я паралел. Това, което някога е притеснявало СССР, сега започва да притеснява и ОН – многобройната китайска армия не може да се спре и стопява дистанцията между столицата на Южна Корея. Същата ще бъде завзета на 7 януари, при това за втори път. Съюзниците най-накрая стигат до заключението, че е по-добре да напуснат страната, отколкото да продължат да трупат жертвите.
В средата на януари цялото настъпление от страна на китайската армия ще бъде замразено. Високите жертви при тях също не са малко, но повечето идват в следствие на удара по снабдителните линии. Американската 8-ма армия е с нов командир – генерал-лейтенант Матю Риджуей. Неговите сили успяват да стигнат до река Хан на юг от Суел и на 9 февруари, след серия от успешни атаки, започва да контролира някои от важните пътища. За да запази позицията колкото се може повече, същият решава да създаде много добра отбранителна линия между село Чипьон-ни и град Вонджу.
По това време дори той осъзнава каква е цената – или ще победят или ще умрат, като второто няма да е изобщо красиво. Само на около 60 километра на изток от столицата се намират някои от най-важните линии за контрол на реката. По това време Чипьон-ни се смята за територия, като всеки квадратен сантиметър може да бъде измерван в килограм злато. Изоставеното село разполага и с една единствена жп линия, която обаче свързва столицата. Оттам по реката могат да се изпратят помощи до всяка една точка и да се поддържа фронта за продължително време, поне докато не се появи някакво подкрепление. Именно там се разгръща цялата 8-ма армия, която трябва да пази позицията си, благодарение на нея, по-късно войната ще бъде спечелена, но подвигът не трябва да се игнорира.
След придобиването на контрола, китайската армия спира, а Риджуей нарежда на 23 батальон, както и на втора пехота да се установят там и да започнат изграждането на защитната линия. Нареждането е предаден на полковник Пол Л. Фриймън Младши – филипински възпитаник на Уест Пойт и човек, който взима участие на фронта на Китай, Индия и Бирма. Именно на него се дава нареждане да изведе всички от Куну-ри и да се отправи към единствената точка, която може да доведе победата.
Доверието към него не е изобщо малко, една от скорошните му победи е в Двойните тунели на 1 февруари, при това точно срещу китайците. Неговите хора са редуцирани до 75% ефективност и се преместват на около 5 километра от селото през февруари, оставайки в ледовете и снега. Към него се прикрепят един артилерийски батальон, няколко танка, ПВО-та и една рота инженери. За да се подсилят редиците, са изпратени и кадри от френския батальон, като той се командва от Раул Магрин-Вернери.
Неговите американски колеги го наричат Ралф Монклер. Той е ветеран от Френския чуждестранен легион и генерал от Втората Световна война, който приема свалянето на ранга, за да може да поведе своя батальон в битката. Французинът идва с още 4500 мъже. Всички тези бойни другари трябва да защитават 8-те върха около селото, като те със сигурност предоставят възможно най-добрите защитни линии. Единственият проблем е, че няма достатъчно хора и французинът вижда това – неговите хора няма да защитата около 20 километра планинска линия. Неговото решение е да изпрати хората си в един тесен периметър, който обикаля селото.
Някои от Фриймън също знае, че противникът не разполага с тежка артилерия и няма достъп до авиация, следователно няма как да се възползва от висотите, за да вземе предимството. Той също следва примера на своя френски колега и продължава обсадата, като се надява, че струпването на хора на една позиция може да доведе до достатъчно добра защита. Всичко може да върви брилянтно, но само с едно основно изискване – въздушните подкрепления и доставки не трябва да спират в нито един момент. На 11 февруари китайската армия активира своята 4-та фаза на нападение, нападайки 10-батальон във Вонджу и Хоенгсонг.
Нападението им води до изтеглянето на две дивизии. По това време новините достигат до Фрийман и този път иска от командването да се изтегли на около 25 километра на юг до Йоджу. Неговите командири се съгласяват, но Риджуей официално отказва, и нарежда Чипьонг-ин да остане под контрол, като за целта е готов да изпрати цялата 8-ма армия и да задържи. Докато нарежданията се предават, китайските войници успяват да откъснат главните пътища до селото и отделят американските сили на около 35 километра от приятелските им линии. Френските и американските сили остават сами, като това означава, че или ще водят перфектното сражение или ще се превърнат в една от най-грозните жертви на тази война. Ето защо и селото започва да се окупира и защитава като крепост, която няма как да не се отрази на крайния резултат.
На 13 февруари няколко китайски полка се насочват към селото. По пътя си са посрещнати от артилерия и въздушни сили, като опитът им да продължат напред се оказва невъзможен. Те чакат нощта да падне и температурите да стигнат до замръзването. Около 10 часа вечерта американските и френските позиции започват да получават тежък масиран огън от огнехвъргачки, артилерия и огън от леко стрелково оръжие.
Огънят идва от три страни, а 1-ви батальон поема най-много щети, след като се оказва в обсега на гранатометите. Войниците с мисия да пазят маршрут 24 – главният до селото, са усетили още по-жестоко нападението. Около полунощ китайците удрят жестоко и вълна след вълна се изсипват с бойни викове, съдбата на 2-и батальон и френските защитници не е по-различна – атаката трябва да бъде изненадваща, но количеството хвърлени хора в нападение успява да изненада абсолютно всички. Около 1 часа през нощта някои от защитите на селото са преминати.
Същото се случва и на северната позиция, но след тежки сражения се налага копаене на защитна линия и от страна на китайските войници. По това време американските войници не могат да си обяснят срещу какво се борят, те за първи път виждат толкова озверял противник, който не се интересува дали ще продължи да живее след войната или не. На източния периметър ще открием, че рота на трети батальон е успяла да издържи няколко тежи нападения, но също така плаща и жестока цена.
Сраженията през цялата вечер стават толкова тежки, че линейката не може да смогне, за да извози всички пострадали. Около 2 часа през нощта на западния периметър група отдадени френски войници тръгват към планина 345 и продължават да отблъскват вълните от китайски нападатели, използвайки атака на щик. За да повдигнат морала на войниците, командирите започват да свирят с ръчни сирени и да подканят за още по-жестока съпротива. Ефектът е забележим и мнозина са готови да се включат в сражението, при това без да се мъчат за нападение.
В последствие французите са принудени да се върнат, защото нападенията от север продължават да се стоварват и свободни войници от останалите линии се прехвърлят в тази посока. Преместването на защитници от една точка в друга води до следващият проблем – контра атака от всички страни. На юг войници от 2-ри батальон са ударение от тежък огън в продължение на 90 минути.
Нападението е свирепо и жертвите не могат да бъдат пренебрегнати, офицерите там вече усещат, че позицията им може да бъде премазана. Извикани са няколкото пощадени танка, които да спрат нападението и да охладят малко страстите. След като вечерта приключва и битката няма да се води повече, всички защитни линии трябва да докладват.
„Всяка следваща вълна е по-силна от предишната, сектор Г беше удрян на 10 минутни интервали. Убитите и ранените бяха неутрализирани с тежък картечен огън и огнехвъргачки, създадоха се кратери, а скоро бомбите започнаха да падат и в изкопите на главната защитна линия. Пехотната им войска се бие като демон. Всяка следваща вълна, която чакаше своята команда за нападение, можеше да се види от нашите сигнални ракети, те идваха по-близо и по-близо. Не се притесняваха от факта, че идват на сигурна смърт, никога не са се страхували от това. Те се спускаха и стреля със своето оръжие до самия горчив край.“
С първите светли лъчи, китайските нападатели вече знаят, че ще бъдат изложени на тежък удар от авиацията. В тези последни часове се хвърлят сили за още една свирепа атака в лицето на 3-и батальон на изток. Там е разположена артилерията, която не спира да работи, за да отблъсне атаката. Към 7 часа и 30 минути се свири отбой и изтегляне. До следващата вечер са преброени около 100 убити, като самият Фриймън също е ударен от шрапнел в крака, но отказва да напусне позицията си и да изостави мъжете си. На 14 февруари нападателите се прикриват, защото полетите на американските ВВС не спират. Осигуреното прикритие позволява на инженерите да възстановят някои от ударените линии и да получат необходимите муниции по въздух, за да продължат настъплението.
5-ти полк под командването на полковник Марсел Кромбез организира опит да стигне до пострадалите позиции и да окаже помощ. Хората му пресичат река Хан и на около 12 километра от селото са ударени от тежък противников огън. Опитът на 27-ма британска дивизия също не е успешен, те са нападнати на югоизток от позицията и отстъпват. Фриймън и неговият френски пратеник ще трябва да запазят позициите си поне още една вечер. Около 8 часа и 30 минути китайските гранатомети запяват своята стара песен и бомбардировката дава време на пехотата да се доближи до позициите и да атакува източния сектор. Изпратени са допълнителни помощи, с които нападението да се обърне в контра атака. Източният периметър продължава да бъде добре защитен и не се огъва.
Около 1 часа и 30 минути след полунощ американски и френски сили заявяват, че нямат достатъчно муниции, а междувременно нападенията продължават да се засилват. Само час по-късно южната линия е пречупена. С последните сили са изпратени, за да спрат нападението. Именно там започват да се водят ръкопашни боеве – патроните се оказват повече от ценни. Последните хора, които могат да бъдат изпратени в резерва, но преди да успеят да влязат в боя, китайските гранатомети продължават да се изсипват върху позицията – очевидно е, че никой не се притеснява за своите хора, макар и те да продължават да водят боя.
Това е един от най-трудните моменти за защитниците и по всичко личи, че в бъдеще време няма да открият други позиции. На сутринта на 15 февруари американските самолети са във въздуха и през цялото време бомбардират позиции и преследват комунистическите сили. Доставките се увеличават.
Около 2 часа следобед, самолетите получават поръчка за серия от удари с напалм. Не е ясно дали има хора, но огънят ще ги спре да настъпват и ще даде време да се върнат старите позиции, които в този момент продължават да водят боя и не отстъпват. Втори лейтенант Робърт Еванс ще сподели какво точно се е случило след нападението:
„Водихме открито сражение срещу китайските сили, някои успяваха да прескочат загражденията и да стигнат до нас в открита битка, билото продължаваше да се огъва, когато зад нас дойдоха самолети и хвърлиха няколко резервоара с напалм върху спускащата се армия. След това последва една свирепа река от ужас и аромат на изпечена човешка кожа. Някои от нас се опитаха да стрелят по горящите тела, за да сложат край на болката, но нямаше никакъв смисъл.“
Около 4 часа и 30 минути следобед, хората от сектор Б забелязват пристигащи танкове от юг. Силите на Кромбез най-накрая са успели да пробият сектора и да отменят смяната. По това време самолетите продължават да нападат, докато нападателите се изтеглят. В това малко село около 4500 войника се борят срещу 5 китайски дивизии, които наброяват сумата от 25 000 души. Коалиционните сили записват в листа си 52 убити, 259 ранени и 42 изчезнали. След като сражението приключва, силите на ОН преброяват около 4946 души.
В следващите няколко седмици силите на ОН ще продължат на север и ще стигнат до столицата на 14 март, а след това ще прекосят и 38-я паралел. Войната ще продължи с пълна сила, както и помощ с различни видове оръжие. Тук, макар и да не е официално, американците за първи път ще използват биологично оръжие, като доказателствата продължават да бъдат засекретени от американската авиация. Освен ордени, Фрийман получава и място в историята, неговата защитна схема по-късно ще се изучава от бъдещите офицери, които трябва да разберат какво точно да правят.
Снимки: Wikipedia
