Втората най-жестока загуба на френската армия след Ватерло бетонира мексиканската независимост
Мексико може да се смята за една от страните с бушуваща латинска кръв. През последните години, докато се говореше за стена, мнозина забравят и някои интересни факти. Причината Франция да не успее да повлияе толкова пряко на САЩ и сформиращите щати, е единствено тяхна. Мексико празнува своята независимост на 5 май. И причината за всичко това е, че колкото и разбира да е тази страна, от средата на XIX век успява да се справи много добре с общия враг. В този период мексиканците не са в най-цветущата форма.
Първо са изгубили една частна война срещу Тексас, а след това са успели да спечелят вниманието на САЩ, за да изгубят още една. Очевидно жителите нямали нищо против да продължат битката и започнали един много сериозен вътрешен конфликт. Точно в тези години, държавата няма никаква възможност да изплати никакви външни дългове към Европа. Именно по тази причина до Европа достига и притеснителната вест, че нито един дълг не може да бъде изплатен. В този тежък момент, подкрепата от Европа била необходима за оцеляването и запазването на територията, но не всички били на това мнение. Наполеон III преценил, че след като няма да види никакви средства, по-добре да завземе територия и така да обезпечи Франция.
Американският президент Джеймс Монро напомнил на стария континент, че разтоварването на която и да е европейска армия на територията на САЩ ще доведе до много кървава разправа. Единственият проблем е, че в този момент и американците имат свои проблеми за решаване, гражданската война там се води с пълна сила. В средата на XIX век можем да забележим, че военните конфликти в Северна Америка се водят навсякъде и абсолютно никой не се вълнува от проблемите в съседския двор. Именно тази картина дава обнадеждаващи шансове на френския император да се включи в забавлението. През април 1862 г. френската редовна армия се товари на кораби под командването на генерал Фердинанд Летрил.
Най-добрите френски бойци акостират във Веракрус и се подготвят за един дълъг и интересен поход до Мексико сити. Ако разузнаването е правилно, по пътя не трябва да срещнат никаква съпротива и предстоящите 640 километра ще бъдат особено лесни за преминаване. Всяка крепост, през която преминат, трябва да има френски флаг. Нещо повече, лично Наполеон III е заявил на Летрил, че по пътя мексиканците ще го приемат топло и радушно. Най-вероятно ще има цветя и карнавали, защото всички отдавна чакат френския освободител от тиранията. Следователно френският генерал се подготвял повече за забавление и една почивка, отколкото за битки.
Снимка: By Sukozoauthor fotografía: Juan Carlos Pérez Toriz – Own work. Imagen tomada de flickr., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19352745
Летрил е бил готов да прекара няколко месеца в почивка на топлия мексикански климат, но за жалост, домакините изобщо не били подготвени за топло посрещане. А ако трябва да говорим за особено негостоприемна личност на територията на Мексико в този период, трябва да обърнем внимание на Игнасио Зарагоза. Неговият живот започва в мексиканската част на Тексас през 1829 г. Баща му е войник в пехотата и се надява, че и синът му един ден ще успее да вземе неговото бойно потекло. За съжаление Игнасио е доста хърбав и няма физиката да носи дори пушка. Шансовете да влезе в армията са отвъд минималните.
Налага се баща му да използва всичкото налично влияние, за да гарантира, че дребния наследник на семейство Зарагоза ще се справи съз задачите на армията. И това не помага, физическите му данни нямат нищо общо със средностатистическия войник на Мексико. Не го взимат и по още една причина – новата реформа не допуска селяните да получават военен чин. Едва през 1853 г. успява да намери път до скромно военно формирование. Тук неговите качества започват да изпъкват. Игнасио демонстрира особен поглед в редиците. Използва всички уроци от баща си, демонстрира стратегически талант и никога не се оплаква от тежката служба. На 31-годишна възраст получава чин генерал и командва армия от 8000 души. Преди това е прекарал известно време в опознаването на Бог и е служил в духовната семинария, но и това не трае дълго. Зарагоза се оказва интересна личност, но когато европейският противник влиза на територията на Мексико, той не е подготвен за сражение и войската му е разпръсната. Игнасио трябва да събере всички необходими сили, за да се изправи срещу много сериозен противник.
Нека не забравяме, че в този момент френската армия е обучена по най-добрите закони на войната, а материалното ѝ подпомагане я превръща в една от най-заплашителните в света. Призован е директно в президентския кабинет, където трябва да представи боен план за справяне с противника и да обясни точно и ясно как ще води сражението. Игнасио очевидно е имал свободно време да разработи цял сценарий при подобни атаки, а това го превърнало в един от най-ценните кадри на мексиканската армия. Срещата е положителна, президентът Бенито Хуарез предоставя целия наличен военен ресурс и го изпраща на фронта. За съжаление пристига малко по-късно от необходимото.
Снимка: By Anonymous – http://www.inah.gob.mx/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24501748
Противникът с лекота преодолява домакина в Акулцинго на 28 април и продължава своя поход напред към столицата. Разликите между двете сили е очевидна и щом липсват необходимите качества за директна победа, Игнасио помислил за алтернативен план. Решил да използва една основна стратегия, която винаги работила срещу Франция, особено ако се командва от Наполеон, без значение кой подред. Вместо да продължи да изпраща дивизии по пътя на французите, генералът преценил, че може да ги съсредоточи в една точка, навътре в Мексико, използвайки добрата стара руска тактика и да чака противника да се измори сам по пътя.
Оттеглящата се мексиканска армия унищожава всички запази, които могат да попаднат в ръцете на французите. Пътят към Мексико скоро се превръща в едно дълго приключение на мизерия и глад, а още по-лошото е, че и климътът не е особено приветлив. Една седмица Зарагоза гори всичко, което може да срещне по пътя и принуждава противника да навлиза по-навътре в непознатата територия. На 4 май 1862 г. Зарагоза събира 4500 души, при това без никакъв военен опит близо до Публе де лос Анджелис – град с популация от близо 80 000 души, поставен на пътя между столицата и Веракруз.
Градът е главната артерия на снабдителната линия, през която минават френските провизии. Това е точката, в която ще се решава съдбата на страната и ако генералът е изчислил правилно шансовете си, сега е моментът да влезе в историята. Мексиканската артилерия се позиционира на правилното място, призовават се всички 4500 мексикански войника, много от които имат само 3 месеца подготовка. В резерва на Мексико няма пари, за да се заплати на наемници, артилерията не е в най-цветущото състояние, а кавалерията е толкова символична, че той самият отказва да я нарича така. Успял е да събере конете на селяните, с които се обработва земята.
Положението е толкова плачевно, че войниците му нямат дори униформи и са облечени с каквото намерят. Оръжието на защитниците е предимно от антични пушки, които някога са били окачени на стената като декорация и доброто старо мачете, с което се режели посеви и се събирала реколтата. Тези хора трябва да се изправят срещу елитна френска армия, съставлявана от 6500 войника, подготвени с най-добрата възможна техника за времето, офицери с престижно обучение в най-добрите школи на Европа и особено желание да плячкосват.
Фердинанд Летрил се е постарал да призове зуавите – елитната френска пехота, която отдавна е създала особено реноме в Алжир и цяла Северна Африка. Към този момент липсва по-лют противник. Местните алжирци се изумявали от тренировките им, които в повечето случаи включвали пълно бойно снаряжение, огромни преходи през Сахара, както и сериозни ръкопашни тренировки. Непознатия зрител на учението може спокойно да допусне, че тренировката е опит на група хора да се избият по възможно най-жестокия начин.
Зуавите прекарват години в усъвършенстване на военната тактика и боят на щик, а горещините не могат да ги притеснят изобщо. Когато са пуснати във вражеска територия, тяхната задача е да намаляват числата на противника с всички възможни средства, а имайки предвид историята им, същите се справят повече от блестящо, при това на всеки възможен фронт. Любимото им занимание след всяка битка е да преминат покрай труповете на врага и повторно да ги намушкат, за да бъдат сигурни, че никой не е оцелял.
Снимка: By Mike Manning – http://en.wikipedia.org/wiki/Image:BattleofPuebla2.jpg, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1403960
С действията си, генерал Зарагоза е успял да покани точно този противник. В зората на 5 май 1862 г. той се намирал на най-високата точка на град Пуебла – кулата на малката катедрала. Първите слънчеви лъчи насочили вниманието му към оформящите си три последователни колони на френски войници, готови за влизане в града. На пътя им застават двата основни форта на защита – форт Гвадалупе и форт Лорета. Зарагоза избрал местата им по една основна причина – намират се на възвишение. В тях поставя всяко налично оръдие, с което разполага и голямата му надежда е да спре френските бойци по стръмната пътека нагоре. Ако французите искат да превземат града, тези два форта трябва да веят френски флагове.
Зуавите не чакали втора покана и директно се впуснали в атака на щик. На разстояние от близо 300-400 метра, Зарагоза застава до своите подчинени и дава своята последна реч. Напомня им, че Мексико трябва да започне да побеждава и ако свободата трябва да се плати с кръв, сега е моментът за разчистване на сметките. Опитва се да вдъхне кураж на мъжете си, които към този момент дори не са подозирали срещу какво се изправят. Първите мексикански оръдия получават нареждане да открият огън и за изненада на нищо не подозиращи противник, бързо започват да летят човешки части във всички посоки. Първата атакуваща колона е посечена при това с минимални усилия. Всеки разумен войник би отстъпил или помислил за нова стратегия, но не и французите.
Снимка: By Paul Louis Narcisse Grolleron; cropped by Beyond My Ken (talk) 23:35, 26 July 2018 (UTC) – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=71134737
Гордостта на френската армия бързо запълнила пробойните с нови хора. На разстояние от приблизително 100 метра, мексиканската пехота започнала да използва и своето оръжие. Скоростта на зуавите е впечатляваща и за кратко време огромен брой от тях достига стените на крепостта. Започва сериозна престрелка и много от защитниците са застреляни от упор в това сражение. Оказва се, че и стени не успяват да помогнат за спирането на френската орда, която без усилие ги преодолява и се подготвя за доброто старо клане.
Единственият проблем е, че докато мексиканската пехота се поддържала от сравнително нови войници без особен опит, зад стените били привлечени 1-ви и 3-ти полк на леката толужка пехота. По качество, те не се отличавали особено от френските си колеги и никога не отказвали близки схватки. Повечето били въоръжени с мачетета и щом французите започнали да валят от стената, тяхната работа започнала. Домакините посрещнали с диви викове противника и много скоро всяка военна тактика била забравена.
До края на сражението не останало нито едно мачете, което да не се оплиска във френска кръв. За първи път от 50 години, френската армия трябвало да отстъпи. Зарагоза нямал на разположение кавалерия, с която да преследва врага си, въпреки очевидното преимущество. Единствената му отеха е, че може да гледа как французите тичат в обратната посока. Сега основното усилие било да спре побеснелите си войници, които с лекота изклали всеки нападател от другата страна на стената. Мексиканският генерал много добре знаел какво го очаква, ако даде воля на чувствата си и проявил достатъчно здрав разум да остане защитник.
Снимка: By Brigade Piron, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29086973
От другата страна на възвишението чакало вражеското подкрепление, което от засада можело да елиминира всеки. В следващите часове и двете страни се прегрупират и започват да мислят нови варианти – на нападение и защита. Втората атака е фокусирана и върху двата форта едновременно. Зуавелите отново нападнали Гуадалупе, друга част от пехотата се насочила към Лорета. И двете атаки са отбити от хириргучески точната артилерия и мексикански куршуми. Второто отблъскване на противника станало със значителна лекота. Мексиканците за първи път виждали, че имат възможността да победят и чувството им допадало. Този неуспешен опит изиграл най-лошата шега на Франция от много време. Командирът на армията осъзнал, че този позор ще го преследва цял живот – да изгуби от банда неподготвени мексиканци и да постави френския престиж на карта, това не е цена за всяка уста.
Третият щурм щял да бъде последен. Дава се нареждана на директна атака от целия наличен френски персонал. Последният удар трябва да бъде окончателен и французите трябва да завземат града или просто да умрат на бойното поле. Двата форта ще бъдат нападнати едновременно. Някои победи обаче просто не са писани. През деня започнал да се изсипва дъжд и за защитниците бил абсолютна благословия. Французите трябвало да се изкатерят по още по-неблагоприятен терен, а оцелелите, които вече са преживели двата неуспешни опита, нямат особени сили да се справят. Нещо още по-лошо е, че ако по-рано са тичали с леко снаряжение, сега трябва да вземат повече провизии за една по-продължителна битка.
Тежкото поражение започва при форт Лорета, французите не успяват да прехвърлят стената, а междувременно пехотата се товари на всеки наличен кон от града, за да започне преследване. Изведени веднъж от своето укритие, нападателите оформят бойните редици и се надяват да спечелят поне тази битка, но без успех. Импровизираната кавалерия преминава през тях без особени усилия. От другата страна елитните войници също са отблъснати за пореден път и този път Зарагоза позволява преследването да продължи – вече няма какво да губи. Въоръжение с подръчни материали, защитниците излизат от укритията си, за да сложат край на бойните страсти. Сините униформи започват да падат една след друга.
Снимка: By Anonymous – http://www.inehrm.gob.mx/Portal/PtMain.php?pagina=exp-ignacio-zaragoza-galeria, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17387702
Оцелелите успяват да се върнат обратно във Веракруз, да разкажат за случилото се и да премислят стратегията си в продължение на година. Това е второто голямо поражение, което Франция претърпява след Ватерло. Този път трагедията е пълна, защото губят от страна, която се разкъсва от гражданска война и въпреки това успява да намери сили, за да се справи с редовна елитна войска. Генерал Игнасио Зарагоза ще сподели, че мексиканската армия е окъпана в бойна слава, а що се отнася до французите, те са демонстрирали изключителна чест и дисциплина на бойното поле, но за жалост са били командвани от некадърни капитани.
Това са и последните му думи на бойното поле. След 4 месеца ще умре от тиф на 33-годишна възраст, но никога няма да бъде забравен. Мексико празнува своята независимост на 5-и май, а героят от това сражение присъства на банкнотата от 500 песос.
