Трагичният край на Робърт Емет – патриотът, който се опита да освободи Ирландия
Робърт Емет е ирландски родолюбец, който желае един ден да види страната си независима. За жалост неговите усилия да направи промяна пропадат и той ще бъде изправен пред съда.
Роден на 4 март 1778 година, той израства в Дъблин, Ирландия. Израства в заможно семейство с баща си доктор Емет, който практикува обща медицина и майка си Елизабет Мейсън, наследница на голямо богатство. Финансовото положение на фамилията е много добро като те живеят в къща в центъра на града. Те са част от протестантското възнесение, наименование за протестантите от висшата класа, доминираща страната.
Като малък мислите на по – големият му брат Томас и негов приятел Теабол Уолфтън за независимост на Ирландия от Англия докосват душата му и той е запленен от тези идеали до краят на живота си. Емет посещава училището Осуалд и завършвайки го той записва висше образование в дъблинският университет Тринити само на 15. Докато учи той се присъединява към кръжок за дискусии, организиран от Томас и негови приятели. Тяхната група силно се ангажира с политически активизъм, като сформира Обществото за обединени ирландци, където Робърт става техен секретар. Организацията има за цел да постави равни права, чрез парламентарна реформа, осигуряваща независимостта на Ирландия. На времето отношенията между ирландските националисти и англичаните са много напрегнати.
Групи като тази са бързо ликвидирани от Англия, а членовете са обвинени в държавна измяна и отстранени. През 1798 година се разбира за членуването на Робърт в такава организация и той е изключен от университета си. Същата година британски войски започват да арестуват всеки ирландски националист, за да намалят подкрепата за Обединена свободна Ирландия и регулират контрола върху страната с желязна ръка. За да избегне арест, Емет бяга във Франция за известно време и ще се завърне обратно по – късно за въстанието, започващо на 24 май. То е водено от Теодор, който успява да си осигури подкрепата на хиляди ирландски бунтовници, придружени с френската войска.
Дори след няколкомесечна борба британците успяват да потушат бунта и в резултат губещата страна дава над 200 000 жертви и групата, отговорна за много от плановете около въстанието е напълно разрушена. Повечето от ключовите членове са мъртви, в затвора или имигрирали по други държави.
Така Емет е загърбен с тежката задача да реорганизира групата и за повече от година останал в Ирландия се опитва да подсили националният дух на народа. Независимо колко скришно извършва делата си, те няма да останат незабелязани, когато през април 1799 година се издава заповед за неговият арест, но Емет вече подготвил се отново заминава за Франция, където иска да подсигури войска и подкрепа за следващо въстание. Неговите безбройни опити да събере военна помощ са неуспешни, защото в момента французите се опитват да запазят мира със своите съседи, особено с Англия, но евентуално когато отношенията между двете страни се развалят, подкрепа за каузата на Робърт е вече одобрена.
С големи надежди патриота се завръща на родна земя през октомври 1802 година, мечтите му за свободна Ирландия все още кипящо живи. С подписаният Акт за съюз през 1800 година, който обединява кралствата Британия и Ирландия в едно цяло, което поставя Ирландия, повече от всякога в пълното господство на Англия. Ирландците биват управлявани директно от Уестминстърският дворец и са третирани като външни граждани с малко права.
Заради това Емет трябва внимателно да планира всичко без да събуди съмнения. През 1803 година заедно с Томас Ръсел и Джеймс Хоуп ще започне да полага основите на следващото си въстание. Планът е да се осигури производството на оръжия, както и експлозиви, които да се разположат из цял Дъблин. Те създават и сгъваемо копие, толкова малко, че да се побере в джоба на нечие сако. Разликата между предишният бунт и този е, че Робърт използва елемента на изненадата на своя страна. Този скрит коз в ръкава му, обаче ще бъде засегнат от случайната експлозия на една от планираните бомби. Това ще се окаже голям пробив в стратегията на патриота и му се налага да изтегли датата на въстанието по – напред от очакваното преди да е твърде късно.
Въпреки че това запазва изненадващият ефект на атаката в същото време е и причината, по която много от бунтовниците се отказват, поради липсата на оръжия, които са им обещани. Независимо от сравнителното по – малката войска, която ще нападне Емет довършва всички подготовки и планът е да се завладее Дъблинският замък и евентуално да получат и подкрепата на цялата страна, доколкото е възможно. За целта са приготвени 10 000 копия на декларация, които са предварително раздадени из града, повечето от тях, обаче ще бъдат унищожени от британците.
С всички нужни приготовления бунтовническата група, съставена от поне 200 човека, начело с Робърт, се насочва към замъка. Усилията им са непосилни срещу леката защита на английската войска. Ще последва и пълен хаос, когато разни хора по улицата решават да се присъединят към хората на Емет. Лишен от контрол върху ситуацията лидерът гледа безпомощно как невинни цивилни са замесени в боя и биват наръгвани. Отвратен от гледката, виждайки че не се получава така, както е планирал Робърт няма избор освен да прекрати въстанието и да се оттегли към планината Уиклоу. Независимо, че организаторът на бунта вече не е на бойното поле, раздорите продължават до късната вечер.
От настанала пълна анархия ще пострадат и невинни очeвидци като например Лорд Кила Уарден, излязъл с племенника си на разходка. Те биват издърпани от каляската, в която се возят и наръгани до смърт. Всичко това приключва чак с намесата на английските власти, които потушават уличната война. В резултат на провалената мисия загиват повече от 50 от ирландските бунтовници.
Докато Емет се намира в планината той ще реши да остане в страната, вместо да бяга в чужбина отново, което за него щяло да е лесно. Вместо това ще посети годеницата си Сара Къран и мисли как ще бъде прекрасно, ако може да живее до краят на живота си в неизвестност с бъдещата си жена. Тази негова идея не се осъществява, когато е заловен на 25 август, само месец след бунта. За делото му ответната страна няма налични доказателства, за да осъди патриота, но пък ще използват алтернатива. За да свидетелства срещу Робърт е подкупен с 200 паунда и годишна пенсия адвокат Леонард Макнали. За разлика от него асистентът му, честният Питър Буроу отказва същото награждение и се опитва доколкото може да защити Емет.
С един срещу хиляди е ясно, че в край на сметка родолюбеца ще бъде обвинен в държавна измяна, но преди да получи присъдата ти той ще изнесе речта: “Тук съм готов да умра. Не ми е позволено да оправдавам характера си; никой човек няма да посмее да оправдае характера ми; и когато съм възпрепятстван да се оправдая, нека никой не посмее да ме охули. Нека моят характер и мотивите ми почиват в неизвестност и мир, докато други времена и други хора не могат да им отдадат справедливост. Тогава моят характер ще бъде оправдан; тогава може да бъде написана моята епитафия.”
След мощното си изказване получава смъртна присъда, извършена на 20 септември на улица улица Томас, Дъблин. Той докрай се надява, че някой от приятелите или роднините ще го спаси, но това е невъзможно, защото те са арестувани. От страх останките на бореца за свобода са оставени непокътнати, никога взети от семейството му. Местоположението на трупа му остава в неизвестност до днес. Той остава запомнен в ирландската история като герой и невероятен патриот. Речта му остава една от най – емблематичните и често се помни от много ирландци.
