Руснаците в Испанската гражданска война

Гражданската война в Испания осигурява идеалните лабораторни условия за съветската армия да изпробва своята бойна готовност преди да започне „голяма война“ на континента. По време на този конфликт армията се съпоставя с германските и италианските войници и техника, които подкрепят режима на Франко, както и с руски „бели“ офицери, които официално търсят отмъщение за събитията от Гражданската война в Русия.

Ето няколко интересни факта за участието на Съветския съюз в конфликта.

Защитата на Мадрид 

Първият е, че съветските военни (на снимката) допринасят значително за отбраната на Мадрид. През октомври-ноември 1936 г., когато съдбата на града е колеблива, съветските военни осигуряват тласък, необходим за сдържане на силите на Франко. След като правят тежка офанзива срещу столицата, франкистите не очакват упорита съпротива. Техните танкове достигат южните подстъпи на Мадрид на 23 октомври в очакване на победа, но се блъскат в стена от руски танкове Т-26.

Танковите части, командвани от капитан Пол Арман и бригадир Дмитрий „Пабло“ Павлов, играят важна роля за предпазването на града от франкистите, поне засега.

Отгоре в небето е пълно с въздушни битки, тъй като десетки съветски изтребители I-15 излитат срещу немските и италианските пилоти, а съветските диверсионни части действат в тила на войските на Франко. Това предотвратява пристигането на Франко в Мадрид за период от три години, докато той най-накрая не се появява на 28 март 1939 г.

Танкове-тарани 

Вторият факт е, че по време на конфликта съветската армия използва танковете като тарани. Първата такава тактика е приложена на 32 километра от Мадрид, по време на битката при Сесеня, от командира на Т-26 лейтенант Семьон Осадчи, който избутва италианския CV-33 в една дупка. За съжаление, на 3 ноември Осадчи губи двата си крака при взрив на снаряд и умира 10 дни по-късно в болница от гангрена.

Втората такава тактика се прилага през март 1938 г., когато съветският лек танк BT-5 открива, че е превъзхождан числено от немските Т-1. Той е претърпява и повреди по зрителните и наблюдателните си уреди и вече не може да стреля по врага. Тогава командирът Алексей Разгуляев превърна танка си в таран, който забива в най-близкия Т-1, преобръщайки го. Останалите танкове незабавно се оттеглят.

Руснаци срещу руснаци 

Третият момент е, че Гражданската война в Испания се води от руснаците като продължение на Гражданската война в Русия. Първият път, когато руските войски се изправят срещу други руснаци, е след Руската революция. От 1918 до 1922 г. гражданска война разделя Русия на няколко лагера и не е грешно да се предположи, че тези лагери са или от комунистите, подкрепящи „червените“, или процаристките „бели“.

Кулминацията на тази война изтласква процаристката фракция от родината им, но много от тези бойци търсят начин да отвърнат на удара.

„Спечелване“ на пътя към Родината

Не всички руски емигранти искат да се бият срещу Съветския съюз и повече от малцина виждат това като възможност да променят своите симпатии с надеждата да се върнат в родината си.

Много руски мъже, често водещи със себе си и синовете си, се присъединиха към Международните бригади, за да се опитат да спечелят правото да се върнат у дома. Много от руските емигранти са изненадани, когато генерал Андрей Йесимонтовски решава да се присъедини към републиканците. По време на Гражданската война той се бие с белите срещу червените, а в изгнание се очаква да е монархист.

Политика над футбола
И накрая, недоволството на Франко по време на войната дава на съветите предимството, от което се нуждаят, за да спечелят във футбола. Испания се смята за футболна суперсила и с участието на Съветския съюз в гражданската им война, това влошава политическите им отношения в продължение на години след конфликта.

До края на живота си Франко е ядосан на съветите и това включва и спорта – по време на турнира за Купата на европейските нации през 1960 г., съветският отбор е нареден срещу Испания на четвъртфиналите. Франко отказва да позволи на отбора си да пътува до Москва за първия мач и този бойкот дава на съветите автоматична победа, а крайният резултат от целия турнир е, че те печелят, минавайки през Чехословакия на полуфинала и побеждавайки Югославия на финалите.