Незаконното радио в черната антинацистка пропаганда на Англия
„Hier ist Gustav Siegfried Eins. Es spricht der Chef.“ Часът е малко преди 5:00 вечерта на 23 май 1941 г. и радио кариерата на Началника вече започва. Това, което той казва през следващите около 6 минути е нещо, което нацистките войски никога не са чували. С вулгарен език, откровено порнографски описания и екстремистка реторика, този нов глас в радиото описва случай след случай на некомпетентността и корупцията, заразили нацистката кауза.
Критиката към нацистки служители рядко се изказва публично. Обикновено строго контролираните немски радиостанции излъчват само предварително одобрени новини, немска народна музика и класическа музика. Но ето че тук, по честоти, наблюдавани от правителството самопровъзгласил се за всеотдаен нацист и стар гвардейски пруски военен ветеран прави не особено ласкателни неща за нацистките водачи. Нощ след нощ, с начало към 16:48 и с повторения на всеки час, Началникът излъчва своите съобщения.
В първото си предаване тази фигура говори за Рудолф Хес, по-рано заместник на фюрера и най-близкият му довереник. „Веднага след като се появява криза“, изръмжва той, между епитетите, визирайки неотдавнашния полет на Хес до Шотландия, „Хес моментално сложи бялото знаме в багажа и замина, за да остави себе си и нас на милостта на онова копеле, пиян стар евреин, пушащ пура дюстабан, Чърчил“.
В края на всяко предаване Началникът изчита дълга поредица цифри – очевидно някакво кодирано съобщение – адресирана до „Густав Зигфрид Ахтцен“, който е означен като GS 18, докато самият Началник е Густав Зигфрид Айнс, GS 1. Дешифраторите на нацистите все пак успяват да разбият кода и разбират, той обикновено означава места като кино Одеон, трамвайната спирка на улица Ривър, източния пазар за храна и други не особено конкретни места, вероятно за тайни срещи – макар че нито едно не е декодирано с достатъчна точност, за да определи къде конкретно да отиде Гестапо и да разследва. Ясно е обаче, че група недоволни нацисти екстремисти, вероятно германски военни, сега е в заговор срещу държавата.
Но нищо от това не е наистина.
Нито историята на началника, нито неговото име, циничните монолози, кодираните съобщения, нищо. Докато разгневените нацисти се заклеват да блокира предаванията му – които в крайна сметка ще бъдат общо 700 – и да го намерят, те всъщност търсят призрак.
В действителност Началникът е 39-годишен германски изгнаник на име Петер Секелман. Журналист и писател на детективски разкази преди войната, роденият в Берлин Секелман бяга от нацистка Германия в Англия през 1938 г. Началникът е само една част от цяла схема на контраразузнаването, въведена от британското правителство.
Докато Гестапо тършува Германия с надеждата да залови Началника, когото предполагат, че работи от мобилна станция, Секелман е в звукозаписно студио в Англия. Той излъчва от строго секретно помещение в тухлена къща в Аспли Гайс. Документите за пропагандната кампания остават класифицирани 50 години след войната.
През август 1941 г. министър-председателят Уинстън Чърчил обединява различни операции на черна пропаганда под ръководството на 37-годишния английски журналист на BBC Денис Сефтън Делмер (на снимката горе), който познава Хитлер лично (фюрерът дори го нарича „любимият му чуждестранен журналист“) и германския народ интимно – и яростно се противопоставя на нацизма.
Известен на приятелите си като „Том“, пухкавият, приветлив Делмер обичаше да се шегува. Чърчил му дава задачата да разгърне това, което Делмер нарича „психологическо джудо“ насочвайки собствената сила на противника срещу него. Kато репортер в Германия за лондонски вестник, той се срещна с редица служители на нацистката партия, включително Ернст Рьом, съосновател на нацистката партия и началник на прословуто враждебните кафяви ризи. Той лесно може да базира Началника именно на него.
Той се учи от най-добрите – след като става свидетел на успеха на Хитлер в нацистката пропаганда и фалшиви новини за евреите, които използва, за да получи подкрепа, той „решава да използва радиопорнография, за да привлече вниманието на слушателите“. И продължава: „Посветих много часове в проучване на пациентите на откриването на все нови форми на сексуална поквара, които да приписваме на нашите жертви в машината на Хитлер. Рецептата беше успешна мигновено.“
Делмър продължава с черна пропагандна кампания през войната, ползвайки запазената си марка от факти и лъжи, в ефира и печата като мести предавателите си към нова аудитория с напредването на съюзническите сили. След войната се завръща в журналистиката, като дори прави репортажи отново от Германия. Написва няколко книги, включително два мемоара. Единият, „Black Boomerang“, се фокусира върху пропагандните операции. Той също изнася лекции за психологическа война като дори съветва американското разузнаване по темата.
Що се отнася до Началника, радио кариерата му завърши рязко. Може би се опасява, че германските слушатели стават все по-безразлични към еротичната програма, която се излъчва. Делмър решава, че в един реалистичен финал той трябва да пожертва живота на Началника за антинацистката кауза. За последния си епизод 700 на 11 ноември 1943 г. той организира нападение над Гестапо. „Най-накрая те хванах, свиня!“ – изкрещява глас, последван от градушка от куршуми от картечници, които „убивайки“ Началника.
