Краят на главния убиец на Хитлер – Райнхард Хайдрих
Райнхард Хайдрих е широко признат за един от емблематичните злодеи на 20 век – ужасяваща фигура дори в контекста на нацистите. Любопитно е обаче, че международната му „слава“ нараства значително благодарение на убийството му през 1942 г., което бързо се превръща в обект на безброй филми и книги, започвайки с холивудската продукция на Фриц Ланг „Hangmen Also Die!“ (1943) и романа на Хайнрих Ман „Lidice“ (1942).
Неспирният интерес към операция „Антропоид“ е разбираем – тя е може би най-зрелищната операция на тайните служби през цялата Втора световна война. Атентатът на 27 май 1942 г. слага край на живота на главния организатор на тероризма в нацистка Германия у дома и в окупираните територии. И това е единственият успешен опит за убийство на високопоставен нацист по време на войната.
Тайните планове за премахването на Хайдрих се появяват в Лондон повече от половин година по-рано, в края на септември 1941 г. Произходът на плана остава силно противоречив и до днес и поражда всякакви конспиративни теории, най-вече защото участващите страни – Британското управление за специални операции (SOE) и чехословашкото правителство в изгнание при президента Едвард Бенеш – официално отричат всякаква отговорност след 1945 г. Нито един от двамата не иска да бъде обвинен в оправдаването на политическото убийство като средство за война, особено след като е ясно, че германците ще реагират на убийството на виден нацистки лидер с най-тежка жестокост срещу цивилното население.
Една от колите „Мерцедес-Бенц“ на Хайдрих, подобна на онази, в която той е смъртно ранен. Технически музей, Прага
Оцелелите документи за убийството разкриват, че планът се ражда предимно от отчаяние: още от падането на Франция през лятото на 1940 г. и безславното отстъпление на британците от Дюнкерк, Лондон е силно притиснат да си върне военната инициатива.
Без никакъв шанс да успеят сами да победят германската армия, Чърчил, военната служба и управлението за специални операции се надяват да подбудят народни вълнения в окупираните от нацистите територии и по този начин да отклонят жизненоважни германски военни ресурси. Те бързо намират съюзник в лицето на Бенеш, за когото крайната цел е следвоенното възраждане на независима чехословашка държава. За да получи подкрепа за тази цел в Лондон, той се нуждае от грандиозен акт на съпротива, предназначен да демонстрира, че чехите полагат усилия за победа на съюзниците. Целта на убийството на Хайдрих е да се постигне тази цел.
Мъжете, избрани да убият нациста, са добре подготвени за своята мисия. Ян Кубиш, 27-годишен бивш подофицер от Моравия, натрупал първоначалния си опит в съпротивителните дейности през пролетта на 1939 г. Когато Гестапо се опитва да го арестува, той успя да избяга в Полша, където среща втория бъдещ убиец на Хайдрих, Йозеф Габчик. Бивш ключар от Словакия, Габчик служи като подофицер в бившата чешка армия, преди да избяга от страната заради нацистката окупация. Третият мъж, Йозеф Валчик, в деня на засадата, 27 май 1942 г., трябва да действа като наблюдател кога колата на нациста ще се появи при завой в центъра на Прага. Около 10,20 ч. тази сутрин огледалото за бръснене на Валчик блесва на слънцето, сигнализирайки, че кабриото на Хайдрих се приближава.
Както мъжете предвиждат, Хайдрих шофира без охрана и ескорт. Когато колата бавно излиза зад ъгъла, Габчик изскача, насочва картечницата си към Хайдрих и натиска спусъка. Но оръжието, преди това демонтирано и скрито в куфарче под слой трева, засича.
Хайдрих, предполагайки, че има само един убиец, набързо нарежда на шофьора си да спре колата и вади пистолета си, решен да стреля по Габчик – фатална грешка, която ще струва живота му. Докато колата рязко спира, Кубиш излиза и хвърля една от ръчните си гранати към отворения Мерцедес. Той преценява погрешно разстоянието и бомбата избухна при задното колело на автомобила, пръскайки шрапнели обратно в лицето на Кубиш и разбивайки прозорците на преминаващ трамвай. Когато шумът от експлозията заглъхва, Хайдрих и шофьорът му скачат от разрушената кола с извадени пистолети, готови да убият нападателите си.
Докато Кубиш успява бързо да вземе велосипеда си и да се отдалечи, за Габчик бягството е малко по-трудно. Докато Хайдрих се приближава към него през праха от експлозията, той се укрива зад телеграфен стълб, очаквайки Хайдрих да го застреля. Изведнъж обаче Хайдрих се срива от болка. Габчик се възползва от тази възможност и бяга.
Веднага след като атентаторите изчезват, чешки и германски минувачи се притичат на помощ на Хайдрих и спрат фургон на фурна, който транспортира ранения до близката болница Буловка, където лекарите бързо установяват, че диафрагмата му е спукана и фрагменти от шрапнел и конски косъм от тапицерията на колата са пробили далака му.
Няколко дни след първоначалната успешна операция настъпва инфекция в стомашната му кухина. Ако в този момент имаше пеницилин, Хайдрих щеше да оцелее, но без лекарството треската му се влошава, лекарите не са в състояние да се преборят със състоянието на пациента, температурата му се покачва и Райнхард изпитва агонизираща болка. На 4 юни, в 9:00 ч. сутринта, Хайдрих се умира от отравяне на кръвта. „Палачът на Хитлер“, както немският нобелов лауреат Томас Ман нарича Хайдрих в коментара си пред Би Би Си на следващия ден, е мъртъв.
Автомобилът на Хайдрих след покушението
На 9 юни 1942 г. тялото му е положено в едно от най-сложните държавни погребения, правени някога в Третия райх. През предходните два дни ковчегът му е изложен в двора на Пражкия замък, където десетки хиляди етнически цивилни германци и чехи – някои доброволно, други „насърчени“ от нацистките власти – идват, за да отдадат последната си почит. След това ковчегът е транспортиран до канцеларията на Новия райх в Берлин, където, под мелодиите на Погребалния марш от „Залезът на боговете“ на Рихард Вагнер, цялото ръководство на Третия райх се сбогува окончателно с убития. Химлер и Хитлер произнасят панегирици.
Докато тялото на Хайдрих се полага в Берлин, нацисткото ръководство си отмъщава за това, което Гьобелс описва в своя дневник като „незаменима“ загуба на „най-радикалния и най-успешен ловец на врагове на държавата“. Атмосферата в Берлин може да се определи само като убийствена. „Нищо не може да ми попречи да депортирам милиони чехи, ако те не желаят мирно съжителство“, изкрещя възмутен Хитлер на чешкия президент Емил Хача след погребението. Убийците трябва да бъдат открити незабавно, или чешкото население ще се сблъска с безпрецедентни последици. Хитлер нарежда също незабавен акт на отмъщение: пълното унищожение на бохемското село Лидице.
Трагедията в Лидице, най-известният град в историята на света
Лидице, малко селце с около 500 жители, разположено северозападно от Прага, за пръв път привлича погледите на Гестапо в края на есента на 1941 г., когато пленен чешки парашутист свидетелства, че две семейства от там, Хорак и Сржибрни, служат като контактна точки за бойци на съпротива. Вероятно историята е измислена, но Гестапо решава да повярва и обявява селото за цел. В деня на погребението на Хайдрих германските полицейски части наобикалят Лидице. Мъжете са събрани във фермата на семейство Хорак, където са разстрелвани на групи от по 10 души – общо 172 мъже на възраст между 14 и 84 години са убити в Лидице. Стрелбите все още са в ход, когато са опожарени и първите къщи. Към 10 сутринта всяка къща в Лидице вече е изгорена, а руините им взривени до земята с експлозиви или булдозери…
