Когато германците нападнаха Масачузетс през Първата световна война
През юли 1918 г., само четири месеца преди края на Първата световна война, Орлеанс, малък град край бреговете на Кейп Код в Масачузетс, е нападнат от немска подводница (U-boat).
Подводен крайцер Surcouf
U-156 е една от седемте подводници, проектирани да прекосяват Атлантическия океан чак до Съединените щати. Тя е поръчана от флотилията U-Kreuzer (Подводен крайцер) на имперския германски флот през 1917 г. под ръководството на капитана Конрад Гансер. През 1918 г. тя е под командването на капитана Ричард Фелд. С екипаж от 77 мъже, подводницата, дълга 200 метра, напуска Германия и преминава през Северно море на път за пристанището в Ню Йорк, за да постави мини и да прекъсне комуникационния кабел между Франция и САЩ.
По пътя потапя норвежкия кораб Manx King. Край бреговете на Орлеан вече влекачът Пърт Амбой, командван от капитан Джеймс П. Тепли, отвежда четири шлепа, Lansford, Barges 766, 703 и 704, до Вирджиния. Наблизо риболовна лодка вижда как торпедото на U-156 прелетя покрай влекача и избухва на брега. След него още две торпеда минават по същия курс. Следващият изстрел удря Пърт Амбой и оставя влекача в огън. Кормчията
на влекача, Джон Богович, е заклещен под отломките, но за щастие е спасен.
Дясната му ръка е почти отсечена от няколко дълбоки рани, а лявото му рамо кърви. Една по една всеки шлеп е нападнат и потопен, но капитаните заповядват да се напуснат корабите навреме и при атаката не са загубени човешки животи.
Когато бомбите започват да експлодират, синът на капитана на Lansford, Джак Айнслий, тича обратно в каютата си и грабва пушката .22 калибър, боеприпасите и американското знаме на брат си. Той след това излиза на палубата и изкрещява: „Ще застрелям някои от тези германци, дори и да ни убият всички.“
Дали успява да изпълни заканата си или не, не е известно, но в спасителната лодка по пътя към брега той гордо размахва знамето, за да го видят всички.
Curtiss HS-2L
Близката военновъздушна станция Шатам получава сигнал за ситуацията, но в нея има много малко мъже, защото много от тях са отишли в Провинстаун да гледат бейзболен мач. Най-високопоставеният офицер в базата е лейтенант младши клас Илайджа Уилямс, който успява да събере екипаж за полет, за да летят с два хидроплана Curtiss HS-2L до мястото на битка.
Прапорщик Ерик Лингард, главен специален механик Едуард Хауърд и прапорщик Едуард Шийлдс се приближават до подводницата и призовават за освобождаване на бомбата, която носи самолетът. Тя не се освобождава, което кара Хауърд да излезе на крилото, за да я пусне ръчно, но когато тя пада, не избухва. Подводницата от своя страна стреля по самолета и се гмурва.
Друг самолет, пилотиран от капитан Чарлз Ийтън, долетява до подводницата и пуска и своята бомба. Но отново бомбата не успява да експлодира. Итън е толкова разочарован, че хвърля гаечен ключ към подводницата, а след това и цялото съдържание на кутията с инструменти. Вероятно Фелд не иска да си насилва късмета, потапя подводницата и напуска района.
След 90-минутната битка правителството на САЩ предприема стъпки за обезопасяване на бреговата ивица. Пърт Амбой е изтеглен, ремонтиран и преименуван на Нанси Моран, след което продължава службата, докато не е изпратена в Англия, за да участва в евакуацията на Дюнкерк през Втората световна война. През 1946 г. влекачът потъва в Ламанша след сблъсък с цистерна.
Uboat 155, подобна на U-156
U-156 потапя или нанася значителни повреди на още 20 кораба през месеците август и септември, но след като се приближава до Северния проход на път за вкъщи, никога повече не се чува за нея. Смята се, че тя удря мина и избухва със 77 жертви. Комуникационната линия никога не е прекъсната.
