Да намериш пушката на прадедите си в пустините на Афганистан

Представете си, че се разхождате из афганистанския пясък и пек с колегите си военни. Пред вас има много скрити опасности и изненадващо – оръжия, които може да разпознаете от учебниците си по военна история. Така е – дори на хиляди километри от родината има шанс да се натъкнете на оръжия, оставени от вашите предци.

Именно такова нещо се случва през 2008 г., в пустинния пейзаж на Афганистан. Британските войници се натъкват на неочаквано откритие: собствените оръжия на предците им.

128 години след като британските сили срещат смазващо поражение в Битката при Майванд през юли 1880 г., войници от същата държава се връщат на мястото на конфликта и намират отдавна изгубените им оръжия.

Първоначалният конфликт към края на 19 век

През юли 1880 г. Британската империя е в разгара на Втората англо-афганистанска война. Тя в един вид вторият етап от усилията в две части от страна на контролираната от Великобритания Индия да нахлуе в Афганистан – и този етап, тази война продължава от 1878 до 1880 г. като противопоставя Шер Али Хан от афганистанската династия Баракзай срещу всемогъщата британска монархия, която управлява Индия и Пакистан през тази епоха.

Според Марк Хокинс, военен експерт по оръжия и съсобственик на магазинът за антични оръжия в Англия The Lanes Armoury, битката между британската и афганистанската армия не е точно лесна победа за известната империя.

През всички 63 години, през които кралица Виктория царува над Великобритания и нейните колонии, битката при Майванд печели място сред най-големите военни смущения в историята на империята. Въпреки модерните и усъвършенствани оръжия, опитни и обучени войски, Британската империя се оказва победена при Майванд и то от едва 2500 афганистанци.

Афганистански командири след победата при Майванд

След кръвопролитията само 2 офицери и 9 войници остават живи, а около 1000 техни събратя лежат на земята. Според афганистанските свидетели, които виждат как тази битка приключва в последните й моменти, британците отказват да се предадат. Вместо това единадесетте все още живи мъже атакуват афганистанските сили, които ги заобикалят, напускайки безопасните си убежища, за да опитат една последна атака срещу врага.

Но тези смели, но клети британци, бързо паднат, тъй като афганистанците стреля по тях и се уверяват, че са мъртви, преди да напреднат на открито през бойното поле.

Въпреки зашеметяващото поражение, преживяно от Британската империя през 1879 г., те се оказват победители в края на войната и така най-накрая са подписани мирни договори между двете нации. На Англия е позволено да запази влияние в Афганистан в резултат на Договора от Гандамак, а британските и индийските войски, които са останали в Афганистан, трябва да напуснат страната напълно.

В края на продължилия с години конфликт между двете международни сили, на племената в границите на Афганистан е позволено отново да управляват независимо своята нация. Британската империя обаче запазва тотален контрол върху политиката на страната във външните работи.

В мирния договор, който установява това споразумение за следващите десетилетия, на Англия е разрешено да предотвратява всяка друга международна сила да доминира в Афганистан или да поема контрола над тази важна нация, използвайки военна сила. И тъй като Руската империя витае наблизо, този договор гарантира, че Англия ще държи Русия встрани и ще попречи на също така могъщата нация да посегне на Афганистан.

Още една илюстрация на „Последните 11“, както на основното изображение най-горе

Векове по-късно британците поглеждат отново загубата си

Битката и поражението, които се случват в Майванд преди толкова години, отново излизат на преден план, когато британски войници се натъкват на оръжия от древна викторианска ера – същите оръжия, използвани в битка от техните предшественици в британската армия през 1880 г.

Според Питър Смитхърст, старши уредник по историческите огнестрелни оръжия в Кралския оръжеен музей, оръжията, с които се бият войниците на Британската империя, са впечатляващи. Днес оръжията, използвани по време на битката при Майванд, се считат за класика в кръговете на колекционери и историци.

Казенник (breech)

Всъщност пушките „Мартини-Хенри“, използвани в битката, са първите специално направени да се зареждат с казенници, които британската армия ползва – и така бързо се превръщат в емблематични.

Веднъж смятани за изгубени в историята, става невероятна изненада, когато британските войски откриват заровено скривалище с тези викториански пушки. Те го намират, докато си проправят път през Афганистан в преследване на талибаните и Ал Каида, в провинция Хелменд. След откритието войниците изпращат оръжията обратно в Англия, където те са прекласифицирани като скъпи антики.

В следващите месеци те стават силно популярни сред колекционерите благодарение на значителната си роля в развитието и напредъка на огнестрелните оръжия. Те са една от причините за успеха на бойните полета по време на златната ера на Британската империя и се използват в много колониални конфликти по света.

Всъщност две от тези пушки а пуснати за продажба в антикварен магазин в Съсекс и всяка се продава за 1100 паунда.