Битката за Куанг Три ще сложи край на Република Виетнам

Колко дълго може да продължи една война? Това е добър въпрос, особено след като имаме една активна такава. За да отговорим на този въпрос ще обърнем внимание на Демилитаризираната зона, която се намира изключително близо до Лаос. Куанг Три провинцията днес е в територията на Южен Виетнам и сигурно още много години ще помни едно от най-зловещите сражения.

През 1975 година ще открием, че Северен Виетнам постига една от най-големите си победи и ще я нарече „Победата над Сайгонския режим и империалистическите съюзници“. Едва в началото на 80-те години започва възстановяването и комунистическият главен секретар Ле Дуан ще нарече територията „галантен революционен град“. Това е една важна точка, която привлича деца, туристи, студенти и още много други.

Тук се разказва за невероятния героизъм и пролетно-лятната инвазия. Тук американците хвърлят много бомби, но резултатът е повече от ясен. Никой обаче не казва, че Северен Виетнам влиза в цитаделата на 1 май 1972 г. и след 5 месеца е принуден да я предаде обратно. Този период е известен като Великденската офанзива и е един от най-големите в целия конфликт. Комунистите се надяват на бърза победа с помощта на огромно числено превъзходство.

Идеята им е, че ще изморят много бързо американската подкрепа и след това ще ги прогонят, за да завършат своята основна мисия. Стратегията е победа или нищо, свалянето на президента Нгуен Ван Тиеу. Северен Виетнам преминава през демилитаризираната зона и се насочва към Лаос, използвайки магистрала 9, а след това целта е да се стигне до старата столица в Хюе.

В утрото на 3 април започва нападението над различни бази в централните висоти, а след това продължават и с нападение в Контум – началната фаза на войната е да се превземе средната точка. След четири дена в зоната на Сайгон, бойците на Северен Виетнам ще продължат до границата на Камбоджа и обграждат Ан Лок – намиращ се на около 100 километра от столицата.

По изчисления става ясно, че армията е между 30-40 хиляди души – някои от най-силните дивизии в този момент, разполагат с около 200 танка и ПВО батареи. По това време и разузнаването на Южен Виетнам ще споделя, че има огромно струпване на сили, но няма време за реакция. Най-добрите пехотинци на Южен Виетнам ще охраняват западните планини и за изненада ще бъдат нападнати от друга посока.

Преди да отстъпят, някои от американците в конкретните бази ще побързат да унищожат оръжието, с което разполагат, за да бъде сигурно, че противникът няма да ги използва срещу тях. Два от американските батальони ще изпратят и съобщение, че се оттеглят към Сайгон. Командването настоява да останат, но това се превръща в самоубийствена мисия.

С помощта на транспортни хеликоптери Chinook, всички се евакуират и заемат по-добра позиция. Загубата на лагера Корал наистина е и причина за бързото отстъпление и съсредоточаването на силите близо до Донг Ха. Южен Виетнам помага за оттеглянето, но не на време и единствено въздушните удари позволяват да се спечели малко повече време. На 28 април Донг Ха също пада, а след три дни Куанг Три е официално напуснат.

Дори и при напускането, войниците на Северен Виетнам продължават да стрелят и по отстъпващите колони. В града ще открият и огромно количество военна техника, която включва всякакви видове от автомобили и камиони до БТР и танкове. Южен Виетнам успява да спре настъплението на около 30 километра от Хюе. Ранните успех на Северен Виетнам и скоростта, с която пристигат подкрепленията, засилва драстично амбициите на Политбюро и бързо активира пропагандата и говори за победата. Обещава, че в рамките на седмици битката ще приключи и най-накрая Виетнам ще бъде обединен с помощта на комунистическите сили.

Не се пропуска и възможността да се отправи специална подигравка и към Ричард Никсън с твърдението, че неговата армия вече е изморена и няма сила да се бори срещу огромния потенциал. Проблемът на Северен Виетнам е, че бърза да говори за победа и не само не е победил, но и не смята, че ще има прегрупиране. По това време наистина американците нямат много възможности да отговорят.

През април са оставени около 68 100 войника, докато преди няколко години са били половин милион. Администрацията на Никсън е задействала връщането на голяма част от войниците обратно у дома. Остават само две бригади, които трябва да запазят контрола – една се намира в северните части на Южен Виетнам, докато другата е позиционирана в Сайгон, където поддържа авио базите и логистиката. Никсън не може да върне обратно бойните сили, това ще коства една много сериозна и зловеща катастрофа за неговата президентска позиция, но пък армията все още разполага с достатъчно самолети.

Базите от Югоизточна Азия също са готови да заминат на север и да помогнат за отслабването на позициите. Около 206 B-52 ще потеглят, придружавани от още 800 изтребителя. В началото на Май ще стане ясно, че тази война ще е много по-солена и сметката ще се плаща от Южен Виетнам. Загубата на Куанг Три и шансовете за различни маневри до Хюе ще се окажат много по-страшни, отколкото запазването на други точки.

Извикан е и генерал Нго Куанг Труонг, командир на Меконг Делта силите и един от най-добрите стратези на Южен Виетнам. Първите асистенти пристигат в критичните точки за около 24 часа. След разглеждането на позициите, главният корпус се мести от Да Нанг в цитаделата на Хюе. Самият генерал ще идва за няколко часа, за да говори с войниците, а след това ще се връща в Да Нанг, за да докладва и да играе тенис през следобедните часове.

Офицерите на Труонг ще го наричат „Изгубеният военноначалник“. Редиците по река Ми Чан имат нужда от подсилване и Труонг се опитва да ги достави. В началото на май пристига 2-ра въздушна бригада и подсилва защитната линия. След две седмици пристига и 3-та въздушна бригада, която трябва да достави достатъчно материали до Хюе. Изпратени са най-добрите единици – от пехотата и ВВС до барети и други по-опитни кадри.

Всички те остават на линия за Труонг. Със стабилизирането на предните позиции, генералът може да стане по-агресивен. Бригада 369 от Южен Виетнам ще се подсили от още два батальона и въздушно подкрепление. След това напада противника на юг от Куанг Три. Само след два дена – 15 май ще се върне старата американска база. Западните позиции към Хюе се подсилват. По предложение на генерала, войниците трябва да продължат да нападат и да връщат позиции.

Операцията продължава с помощта на точна въздушна операция, която е опустошителна за противника. Първи Корпус получава нареждане да върне Северен Виетнам отвъд демилитаризираната зона. Труонг успява да стигне до Куанг Три и има планове да го заобиколи. Самият град няма никаква стойност, не дава никакво предимство за нападение, не дава и някакво по-сериозно поле за изява.

Генералът дори не иска да го задържа, а просто да съсредоточи армията си в изтласкването на повече от нападателите, като така ще затвори защитниците на града. Президентът обаче е на друго мнение и настоява тази точка не само да се превземе, но и да се пази с цената на всичко. Следователно идва време за една много кървава битка, достойна за филмова сага. Използват се най-различни тактики, за да се объркат войниците на Северен Виетнам и да не е ясно къде ще бъде направена следващата атака.

По това време и парашутна дивизия с още амфибии пристигат на близките плажове, затваряйки изцяло Куан Три. Северен Виетнам знае всички планове, оказва се, че има достатъчно шпиони на линия и всички те знаят как да водят война, като точно тя става още по-страшна и агресивна.

Операция Лам Сон 72 стартира на 28 юни и обединените сили на Южен Виетнам, американска морска пехота и пара военни настъпват смело към позициите. Офицерите вярват, че ще им трябват около 9 дена, за да вземат града, но срокът е много по-дълъг, което ни подсказва, че очевидно никой не трябва да бърза с прогнозите.

Напредването на армията е подсигурено с постоянни удари от B-52 и стрелба от морските сили, постоянно се извършват и нападения с изтребители. Два от южновиетнамските батальони и пехотата успяват да скочат отвъд отбранителната линия на съпротивата. Само за тази операция е необходима цяла седмица. Благодарение на бавният напредък, противникът успява да засили своята защита в цялата цитадела и да я превърне в крепост.

Построен през 1824 г. в града ще открием четири основни линии за нападение и високи стени, пазени от огромни блатисти зони. Височината на всяка една стена е от близо 10 метра и към това има добавена специална наблюдателна кула във всеки ъгъл. Изпратени са около 2000 парашутиста, които трябва да подпомогнат силите, говори се за победа, но тя е твърде далече. Дори и с такъв напредък, генерал Линч ще иска да се вземат мерки при евентуална контра атака. Майор Ле Ван Ме вече е забелязал проблемите на командването и споделя на капитан Гайл Фъроу, че е редно градът да бъде заобиколен и силите да се насочат на север.

Неговите съвети също са пропуснати. Противник в това сражение ще бъде лейтенант-генерал Тран Ван Куанг, който вече знае, че Тиеу е готов да лее кръв по всеки възможен начин. За да е сигурен, че битката ще се води до последния човек, той призовава още няколко части да бъдат изпратени в цитаделата и да започнат да строят допълнителни укрепления в града. Добавени са гранатомети и минохвъргачки, поставена е съветска артилерия и са предоставени муниции за месеци напред. Ефективността на далекобойната артилерията може да покрива около 20 километра.

Именно този арсенал ще бъде и причината за големите жертви. 2-ра въздушна бригада на Южен Виетнам ще започне своето настъпление на 10 юли. Два батальона нападат от юг, докато трети е насочен да напада от северозапад. Първите два нямат никакви допълнителни сили и качествено оръжие. Повечето ще посочат, че трябва да са острието на атаката, но дори нямат и достатъчно войници, с които да нанесат допълнителни поражения.

Изпратени са новобранци, които нямат опит и никаква подготовка. Напредъкът може да се измерва в метри, но нищо повече. Активира се и въздушно нападение на около 2 километра североизточно от Куанг Три и в утрото на 11 юли се спира движението по път 560 – важната линия за доставки на комунистическите сили. Река Тхач Хан също е защитена. Хеликоптери доставят още американски войници и на тръгване повечето придружаващи Кобри ще изпратят комплименти.

Дори и след редица бомбардировки, Северен Виетнам отказва да се предаде. Постоянно има престрелки от сухопътните сили, често хеликоптерите са обстрелвани с ракети земя-въздух В рамките на няколко часа са свалени три хеликоптера, носещи допълнителни сили. Стига се до там, че един хеликоптер е унищожен чрез директен огън от танк. Пилотът никога не забелязва добре маскираният танк и е необходим само един точен изстрел.

Майор Нгуен Данг Хоа и капитан Лорънс Ливингстън ще поведат атаката на 11 юли и ще се опитат да отворят пътя към града. Това сражение ще продължи около 3 дена. На 14 юли, въпреки опитите за овладяването на път 560, отново ще бъде забелязано придвижването на вражеска техника. Оказва се, че има и обиколни маршрути, които трябва да се отцепят.

По същото време опитите на 5-ти батальон да стигнат до града са също провалени. Въпреки сериозните въздушни попадения, защитниците продължават да се крият зад големите стени. На 15 юли се забранява на авиацията да нанася въздушни удари в града – там има и цивилни. По това време Тиеу ще поиска да завладее града без помощта на американците. След като авиацията е била повод за спасение на две важни точки, сега било ред на Южен Виетнам да покаже на какво е способен.

Северен Виетнам също няма намерение само да се защитава и в един момент преминава към атака. 5-ти батальон е ударен почти веднага след спирането на настъплението и в рамките на половин час позициите им са пометени. По някаква причина комунистическите сили не продължават напред. След два дена същият сценарий се повтаря и с 6-ти батальон, където престрелките ще преминат в ръкопашен бой, но там няма толкова голям успех. Задържането на Куанг Три ще доведе до по-висока сигурност за Ханой.

Провизиите се доставят по най-различни начини, но винаги стигат до цитаделата. По това време в Сайгон вече няма толкова хора и всеки ден идват още и още изисквания за изпращането на подкрепления. 2-ра въздушна бригада ще бъде изпратена за още една атака. Този път 5-ти батальон ще получи на разположение елитни десантчици и танкове.

Преди да започне нощната атака на 23 юли, ВВС на САЩ с помощта на F-4 Phantom са подготвени да хвърлят бомби с лазерно насочване и да отворят стените. На следващата сутрин отново е забранено да правят полети. При пореден заход, един от пилотите ще хвърли своята бомба над приятелски сили и ще убие на място 45 души и ще рани още 100 души, така опитите за изненадваща атака са приключени. След две седмици в бой, всеки един батальон започва да търпи загуби.

Позициите на 5-ти батальон се плащат с кръв, защото вече има убити около 98 души и още 400 са ранени. Останалите два също започват да страдат. Около 4-ма от 6-мата американски съветници са в болница. С пристигането или поне доближаването на Куанг Три, един от последните здрави съветници ще забележи в какво се е превърнал града.

Вместо да открият развалина от бомбардировки и артилерийски огън, те се изправят пред една огромна крепост, която е опасана с най-различни защити. Няколко здрави форта на запад от магистрала 1 ще продължат да функционират, макар и да са многократно удряни. ВВС ще се оправдае, че са много далече от основната позиция и няма как да бъдат активирани в атака.

Около 3 август атаката се възобновява и силите на Тиеу ще започнат да вдигат ограниченията за въздушни удари в града. Дори и след тях, южновиетнамските сили нямат достатъчно възможност да продължат нападението. През целият август битките ще се водят от къща в къща и ще се придружават от артилерия. Последната ще редуцира значително силите на Южен Виетнам.

От края на март до този момент са регистрирани около 1358 убити и още 5500 ранени – а тук говорим за сили от 15 000 души. Ситуацията с американските части не е по-различна. В началото на юли са извикани по спешност 9 офицера, които да заменят убитите. Искането за още войници продължават чак до 8 септември. На разположение са добавени три батальона, които да освободят пехотата от 147 бригада.

С 6 батальона, съсредоточени на юг и север, задачата изглежда много по-възможна. За да се отвлече вниманието на противника, пехотинци от 9-та бригада на САЩ ще използват амфибии и фалшиви радио сигнали, за да заявят, че ще направят десант на плажа. На 9 септември кораби обстрелват позициите на Северен Виетнам, след като е ясно, че там са изпратени още защитници.

След края на обстрела, окупаторите на града влизат в бункерите си и очакват сухоземните сили, но вместо това са ударени от въздушни атаки. Приближаващите лодки така и не правят десанта, а се връщат обратно. Докато тази диверсия се изпълнява, сухопътните сили нападат и имат време да позиционират своята артилерия. Куанг Три обаче тепърва започва да показва своите възможностите.

Изкопаните лабиринти в града ще се окажат много полезни и могат да издържат огъня. Седмици наред този град не се разпада. Артилерията на Южен Виетнам ще използва времето на диверсията, за да обстрелва отново и отново стените, докато не отваря дупка в защитата.

Отваря се ново сражение и действието ще се води до 11 септември като югозападната част на града ще падне. През отвореният процеп започват да влизат сили на САЩ и Южен Виетнам. Река Тхач Хан е отцепена и вече няма нови продоволства. Отстъпващите комунистически сили са посрещнати от 3-ти и 7-ми батальон в утрото на 15 септември.

Дори и с мощна артилерия, резултатите са изключително слаби. Американците наричат града – зоната на смъртта. Южен Виетнам го обявява за една от най-големите победи. Подписва се примирие, което няма да се уважи и на 30 април 1975 г. танковете на Северен Виетнам ще успеят да окупират отново града и след това ще продължат чак до вратите на Сайгон. След това република Виетнам спира да съществува окончателно.

Редица експерти смятат, че ако времето за действие и фокусирането в други точки е било изпълнено, повторна атака от Северен Виетнам няма да се преведе. Инатът на някои политици и генерали ще доведе до края на Южен Виетнам. Но всяка точка има някаква стойност и цена.