Балонният корпус от Гражданската война в САЩ

Балоните с нагорещен въздух и стрелбата с оръжие не трябва да се смесват и това е доста очевидно. Но по време на Гражданската война в Америка армията на Съюза със сигурност го направи и резултатите са, да речем, уважителни. Те организират специален Балонен корпус, който ги използва като примитивна платформа за наблюдение и разузнаване. По това време армията на Съюза не се възползва напълно от потенциалните тактически предимства, предлагани от балоните, но приложението им мотивира подобрения в конструкцията и цялостната работа на балоните и проправя път за по-нататъшно пълноценно въздушно разузнаване.

По време на Гражданската война в САЩ един официален въздушен корпус все още е на близо 50 години разстояние във времето и дори концепцията за пилот на летателен обект все още е колеблива. Иновативната идея за използването на балони на бойното поле е прокарана от Тадеус Лоу, високообразован и уважаван учен и изобретател.

Американският президент Ейбрахам Линкълн също вижда потенциала на балоните, което придава на идеята реалност.

Това обаче не е първият път, в който балоните са използвани за военни цели, тъй като французите вече ги използват по време на Френските революционни войни 70 години по-рано.

Преди да започне Гражданската война през 1861 г., Лоу се занимава с подготовката за трансатлантическо пътешествие с балон. Когато войната избухва, той предлага на правителството своите огромни познания в летенето и летателните средства. Тъй като правителството никога не се е занимавало с такива технологии, те решават, че всички свързани с тази област дейности трябва да бъдат обединени в едно специално отделение, което да се ръководи от човек с богат опит в тази област.

Знанията и изследванията на Лоу са уважавани сред научната общност, така че той е първият избор на правителството за „Главен аеронавт“.

Той съответно е поканен във Вашингтон, за да представи възможностите на балона пред президента Линкълн. Лоу и балонът му се издигат на височина 150 метра, откъдето след това той описва гледката, която вижда, в телеграфно съобщение до президента. След това впечатляващо показно, Лоу е избран да оглави корпуса на балоните като главен аеронавт.

Лоу се издига с балона Интерпид, за да наблюдава Битката при Севън Пайнс

Балонният корпус

До края на 1961 г. Балонният корпус вече работи.

Един балон може да осигури изключителна гледна точка, от която да се наблюдават вражеските сили, но те виждат малко приложение, предимно над Източния театър на войната. Използването им е решение на командващия генерал, много от които не смятат балоните за особено важни.

Корпусът управлява общо 7 балона с различни размери. По-големите , като Интрепид и Юниън, могат да съдържат 900 000 литра газ, който се доставя от водородни генератори. Те могат да превозват до петима души, но им е необходимо значително време, за да се надуят и да полетят.

Най-малките балони могат да носят само един човек, но се подготвят много по-бързо.

Докато е във въздуха, наблюдателят в балона може да види цялото бойно поле и да съобщи информация на земята долу чрез телеграфни съобщения. През 1861 г. Лоу използва балон близо до Вашингтон, за да насочи артилерийски огън по вражеска позиция. Чрез знамена, той сигнализира за корекции в артилерията, докато техните изстрели не започват да падат с голяма точност.

Нещата обаче не винаги вървят по план, както генерала на Съюза Фиц Джон Портър ще разбере по най-ужасяващия начин. Портър, който признава стойността на балоните, се присъединява към Лоу, за да изпита новата разузнавателна платформа. Когато балоните се ползват, те винаги се връзват към земята, за да не тръгнат нанякъде, издухани от вятъра. При един конкретен полет Портър решава се върже само с едно въже, за да ускори изкачването, а не с три или четири, както съветва Лоу. Така самотното въже успява да се скъса и балонът тихо тръгва да се носи над линиите на Конфедерацията отдолу.

Отправени са няколко изстрела към балона, но мъжете в него запазват хладнокръвие и дори успяват да нарисуват няколко скици на вражеските позиции. За щастие, балонът в крайна сметка се връща обратно към линиите на Съюза.

Краят на Корпуса

В средата на 1862 г. Лоу се заразява с малария в блатистите условия на Гражданската война и е принуден да почива, докато се възстанови. След завръщането си той открива, че цялото му оборудване и ресурси за работа с балони са върнати на армията.

След спор за заплащането му, той изпада в немилост от армията на Съюза и през май 1863 г. подава оставка от Корпуса. Контролът над балоните е даден на братята Алън, но те не успяват да ръководят поделението толкова ефективно, колкото Лоу. И преди края на 1863 г. Балонният корпус вече не съществува.