Защо сме единственият оцелял човешки вид?
Днес на Земята има само един вид хора. Ние. Но това невинаги е било така – през по-голямата част от последните няколкостотин хиляди години са съществували едновременно няколко вида хора. След това всички те са изчезнали, оставяйки нас като единствения оцелял представител на рода Homo на планетата.
Палеонтолозите се опитват да разберат какво точно се е случило и дали нашите предци са виновни. Ако върнем часовника назад до времето, когато се смята, че е еволюирал Homo sapiens – преди около 300 000 години – ще открием, че наоколо е имало много други човешки видове.
Неандерталците вероятно са най-известните от тази група, но приблизително по същото време е имало денисовци, Homo heidelbergensis, Homo naledi и Homo erectus, както и умален вид хора на остров Флорес – Homo floresiensis, обикновено наричан „хобитите“. Съществуват някои фосилни доказателства и за още видове, но липсата на ДНК от много от тези фрагменти не позволява пълно потвърждение.
Най-малко седем човешки вида са живели по едно и също време, в продължение на десетки хиляди години. Нашите предци са започнали да се изселват от Африка преди около 60 000 години и тези миграции са съвпаднали с изчезването на другите видове. Дали ние сме отговорни за тяхното изчезване?
„Иска ми се да мога да ви дам еднозначен отговор. Не знаем откровено защо сме единствените, които са останали. Очевидно е, че някои от тях може да са изчезнали преди да се разпространим по света, но знаем, че през последните 100 000 години Homo sapiens, след като се е развил в Африка, е започнал да излиза от континента“, казва професор Крис Стрингър, ръководител на изследванията на човешката еволюция в Природонаучния музей.
Тази миграция е довела до контакт на нашите предци с други хора – неандерталците в Европа, денисовците в Азия и другите възможни видове по света.
„Сега всички тези видове, които са били там преди по-малко от 100 000 години, са изчезнали по някакъв начин в този период, така че е лесно да се направи връзка с разпространението на нашия вид и изчезването на другите видове. Някои хора правят пряка връзка и казват: „Просто сме ги избили. Били сме много по-добри от тях и измряха много бързо“. Всъщност колкото повече знаем за този период, толкова по-сложен изглежда той – казва Стрингър.
От другите видове най-много знаем за неандерталците. Хората са споделяли територии и дори са се чифтосвали с тях в продължение на хиляди години. Има и доказателства, че те вече са преживели промени в климата и други сътресения, които може да са ги поставили в състояние на упадък. Професор Стрингър подчертава, че сега знаем, че не сме били особено по-висши от неандерталците. Те са били способен вид. Въпреки това, когато са изпитвали затруднения, сме ги изпреварвали в борбата за ресурси, което е довело до изчезването им.
Що се отнася до другите човешки видове, Стрингър казва: „Не знаем защо са изчезнали денисовците, но знаем, че в рамките на няколко хиляди години след като Хомо сапиенс е достигнал до този район на Сибир, те са изчезнали. Отново можете да направите тази потенциална връзка. По презумпция можем да предположим, че с H. Floresiensis и H. Erectus може би се е случил същият процес , но разполагаме с много по-малко данни.“
Все пак има аргумент, че може би неандерталците не са изчезнали напълно. Имало е кръстосване между Хомо сапиенс и неандерталците, между нас и денисовците и между неандерталците и денисовците…. Затова можем да кажем, че в известна степен те продължават да живеят в нашия генофонд.
„В известен смисъл неандерталците не са изчезнали напълно, защото частица от тях продължава да живее в нас. Някой беше изчислил, че тъй като невсички имаме едни и същи късчета неандерталска ДНК, ако се събере цялата неандерталска ДНК в света днес във всеки човек, вероятно бихте могли да реконструирате 40% от неандерталския геном, без дори да имаме неандерталец, само от живите днес хора“, обяснява Стрингър.
