Су-25 – летящият танк на СССР
Съветските ВВС могат да се похвалят с много и разнообразни летателни апарати, голяма част от тях се използват и до днес на въоръжение, но на днешната дата през 1975 г. се представя първия полет на Су-25. Официалните данни ще ни покажат, че този изтребител е успял да влезе в употреба, както във въздуха, така и за подкрепа на сухопътните сили. Съветските асове са го използвали за полет над Афганистан, преследвайки муджахидините, след това е бил използван през 9-годишната война между Иран и Ирак – като Ирак използва именно Су-25 в сражението, а на през 2001 г.
Македония закупува украински самолети, за да ги използва срещу албанските сепаратисти. Във времето си, този самолет изиграва много сериозна и основна роля в сраженията, но всичко започва в края на 60-те години, когато Съветската армия официално заявява, че няма летателни апарати и най-вече бронирана техника, която да извършва далекобойни мисии, както и да позволи сухопътна подкрепа. Още от зората на Втората Световна война, СССР се гордее със своята пехота, но когато сраженията напредват, нуждата от така наречените „летящи танкове“ е повече от очевидна.
Ето защо се ражда и познатия Ил-2 Щурмовик. След като обаче точно този самолет е пенсиониран преди десетилетия, армията решава да започне производството на нов и по-сериозен апарат за нуждите. По това време има достатъчно самолети, които могат да доставят бомби и да водят сражение във въздуха, но нито един не съчетава и двете умения, а и липсата на достатъчно добра броня, мотивира повечето създатели да започнат своята работа. През 1969 г. се пуска и поръчка, като всяко конструкторно бюро трябва да предостави своя дизайн. Същата година компанията „Сухой“ представя прототипа Т8. Малко след това е прекръстен на Су-25 и през следващото десетилетие влиза в масово производство, като официалната служба започва през 1981 г.
Едноместен, тежко въоръжен и брониран (като защита има дори върху резервоарите), дизайнът впечатлява мнозина, включително и запада. Руските инженери са решили да изчистят някои от основните липси като радар и защита от ракети с помощта на свещи за топлинното насочване. В последствие моделите получават и допълнителна защита, за да могат да оцелеят директен удар от ракета. Впрочем пилотът лети в нещо като бронирана вана, която трябва да го защитава дори от случаен удар по кабината. Формата подсказва, че няма как да говорим за висока скорост или аеродинамика, все пак говорим за летящ танк и руснаците премахват този проблем, като товарят крилата и цялата конструкция с най-различни боеприпаси.
Това включва серия от проследяващи ракети, няколко вида тежки бомби, няколко ракети въздух-земя и други допълнителни оръжия като оръдие за въздушни битки. Пускат се и варианти за износ, вариант за тренировки, бомбардировки и дори модел, който може да носи ракети с лазерно насочване. И макар и често руската авиация да се оказва в някои комични ситуации, не трябва да забравяме, че МиГ-15 се оказа повече от съвършено оръжие по време на войната във Виетнам. Що се отнася до военната история. Нека не забравяме, че в Афганистан въпросният самолет прави десетки полети и хвърля хиляди бомби върху противника. Войната продължава, докато САЩ не успява да докара добрите стари ракети Stinger, с които да изравни силите. Иракските ВВС успяват да използват руския летящ танк, за да осакатят жестоко своя ирански противник.
В последствие Иран започва да използва и мобилни ракетни установки, но това не означава, че успява да се справи толкова лесно. В Чеченската война блести като основно главоболи за сепаратистите. Проведените полети осакатяват не само вражеските позиции, но и поставят на колене самолетите, които не успяват да излетят. В случай, че се чудите коя е последната им мисия, тогава насочете погледа си към Армения и битката в Нагорни Карабах. Изоставайки значително в своето технологично оборудване, няма какво да се очаква. Според официалните данни са произведени около 1024 самолета, като единичната цена на такава птица е приблизително 11 милиона долара.
Не трябва да забравяме, че именно такива са използвани от родната авиация, както и Северна Корея. Българските самолети са продадени на Грузия или поне 10 от тях. Най-вероятно там продължават да са в употреба. Малко по-късно и Македония прави тази сделка. Въпреки наличието на 2 двигателя Тумански P-195, Су-25 не успява да достигне скорост по-висока от 975 км/ч или М 0,82. Отново напомняме, че говорим за летящ танк и точно такъв е произведен, след като при пълно зареждане с оръжие, може да носи приблизително 4.4 тона.
