Създаването на един от най-емблематичните катинари в света

Преди точно един век на Хари Сореф му хрумва идея за нов продукт: надежден, но достъпен катинар. Компанията, която основава предприемачът, е не друга, а Master Lock – която завинаги променя индустрията за сигурност. През 1921 г. заключващите механизми се предлагат в два стила: скъпи, но почти невъзможни за счупване и евтини, но лесни за разбиване. Най-добрите катинари се продават за над 100 долара днешни пари; Изобретението на Сореф струва около една десета от тази цена.

През 1924 г. Сореф получава патент за ламиниран стоманен катинар – по същество поредица от метални пластини, закрепени заедно, за да се получи трайно, но евтино заключващо устройство, което е трудно да се счупи. Според патентния документ, „корпусът на устройството е метален блок със значително тегло и присъща издръжливост, които качества му позволяват успешно да устои на всички обикновени опити за унищожаването му. С други думи, корпусът на катинара е практически неразрушим.“

Тази иновация променя индустрията и превръща Master Lock в световен лидер в катинарите, бравите и други продукти за сигурност.

„Хари Сореф е амбулантен ключар, на когото му хрумва идеята висококачествена брава с висока степен на сигурност, която също е и достъпна“, казва Джъстин Матушек, директор на маркетинга в Master Lock, който все още е със седалище в Милуоки. „Все още произвеждаме версии на тази оригинална ключалка. И те са сред нашите най-продавани продукти.“

През по-голямата част от 20 век Master Lock рекламира своя първокласен продукт като „Най-здравият катинар, създаван някога“. Ранната реклама подсилва това твърдение с изображения на лъвове, гиганти и мощни ръце, които държат катинара. През 1974 г. компанията пуска телевизионна реклама, която показва как един от нейните катинари оцелява изстрел от пушка и все още работи. „Tough Under Fire“ („Здрав в огъня“) остава една от най-високо оценяваните реклами по време на Super Bowl за всички времена.

Сореф получава идеята за своето изобретение, докато работи за правителството на САЩ, произвеждайки брави за защита на военното оборудване по време на Първата световна война. Той признава, че закалената стомана, използвана за броня на кораби, танкове и други превозни средства, е идеална за направата на новия вид катинар.

Изобретателят започва да експериментира с плоски, метални парчета и осъзнава, че ако ги нареди едно върху друго, те могат да бъдат оформени в изключително здрав катинар. Въпреки че някои членове на семейството му са объркани от първоначалното му предложение да инвестират в новото изобретение, няколко от по-далновидните му приятели – а именно П. Е. Йолс и Сам Стал – виждат потенциал в продукта и осигуряват необходимия капитал.

„Ламинираният стоманен катинар днес по същество е същия като оригиналния на Сореф през 1921 г.“, казва Джон Лупиезовец, колекционер на сувенири от Master Lock в Милуоки и познаващ всички неща, свързани с компанията. „Той пресова металните парчета, занитва ги заедно и след това ги шлайфа за по-завършен вид. Сглобените части са изключително здрави. Решението е гениално.“

Master Lock нараства стабилно от самото си начало през 1921 г. Въпреки това бизнесът процъфтява по-значително чак през 1928 г., когато федералното правителство прави поръчка от 65 000 долара за 147 600 катинара, за да заключи „палавите нощни клубове на Бродуей“ – както се казва в статия за услугата в Master Lock News през 1967 г. – по време на сухия режим.

Сореф също прави Master Lock известно име чрез приятелството си с Хари Худини – изключително популярния магьосник от началото на 20 век. Легендата разказва, че изобретателят го научава как да отваря продукта му. Лупиезовец обаче се съмнява в истинността на тази история.

„Сореф и Худини са приятели от цирка още преди войната“, казва той. „И двамата са ключари и мисля, че споделят тайни в този бранш един с друг. Сореф може и да е показал на Худини как да скрие инструментите за отключване на катинара по тялото си, но съм сигурен, че Худини вече е знаел как да отключи катинара.“

Магьосникът също така знае, че неговият приятел е направил качествен продукт. „Худини използва някои от моите продукти и ги цени високо“, каза Сореф пред Omaha World Herald през 1931 г.

Основателят на компанията много обича дните си в цирка, където работи като организатор, който урежда пристигането на цирка в определен град, преди да стане ключар. Сореф дори включва циркови изображения в новия си бизнес. Различни циркови животни са представени на опаковките на продуктите и в рекламите, а лъв става символ на компанията като е част от корпоративното брандиране на Master Lock и днес.

Докато ламинираният стоманен катинар си проправя път в индустрията, Сореф също създава и тенденции в отношенията със служителите и в производствените процеси. Той цени работниците си – които наброяват около 600, всички под негово ръководство – и настоява да го наричат ​​на първото му име.

„Сореф ще попита всеки в организацията, дали има някаква добра идея“, казва Ели Гетингер, директор по образованието в еврейския музей в Милуоки, който включва и артефакти на компанията и нейния основател. „Той често разпитва служители в производствения етаж за подобрения или нови продукти, които според тях може да проработят.“

***

Сореф умира през 1957 г. на 70-годишна възраст, но паметта му продължава да живее в компанията. Неговото семейство и колеги инвеститори в крайна сметка продават бизнеса, който все още оперира в Милуоки. Компанията продължава да произвежда различни катинари за множество приложения в сигурността, включително електронни брави и дори такива, които могат да се управляват от смартфона.

До смъртта си Сореф остава запален изобретател. Той непрекъснато се занимаваше с нови идеи, правейки над 80 патента за своите дизайни и продукти – от ключалка за резервни гуми за автомобили и рампа за товарене на камиони до система hasp-and-lock и дори витрина за демонстриране на бравите си. И все пак, единственото изобретение, което довежда Сореф до значителен успех е Master Lock.

Като млад руският имигрант той работи в железарски магазин, собственост на братовчед му Бен Урич. Там Сореф разработи дизайн за закърпване на дупки в гуми с помощта на ластици. Той възнамерява да го патентова – само дето братовчед му го изпреварва. Сореф не е особено доволен от това и когато изобретява ламинирания стоманен катинар, той бързо подава документите за патент без помощ от никого. Години по-късно, Урич се опитва да се извини за решението си, но Сореф му казва, че няма нужда.

„Направи ми услуга“, казва той на братовчед си. „Не бих бил там, където съм днес, ако не беше това, което ти направи. Благодаря ти.“