Русия може да изгуби космическата си програма
Проблемите в Русия достигат космически нива, след като санкциите са на път да засегнат и спътниците на страната. Роскосмос се опитва да намери решение за два големи инцидента, които продължават да вредят на цялата програма. Корабът „Съюз“ официално страда от теч на охладителна течност, бърза проверка на експертите в компанията показва, че товарен кораб „Прогрес“ страда от същите проблеми.
Гражданската космическа програма, която стартира от времето на СССР, сега има спешна нужда от обновяване. Въпросната международна космическа станция наближава края на своя естествен живот и мнозина ще я смятат за опасна за експлоатация в следващите години. Преди 10 години, по думите на Брус МакКлинток, говорещ пред издание Wired, Русия решава да приоритизира военната космическа програма, изоставяйки изцяло гражданската. Изпращат се сателити и анти-сателитни технологии, но никой не обръща внимание на космическите станции.
Руската програма винаги е била ориентирана към унищожаване на старата техника, вместо към поддръжка. Това се забелязва в ракетите и капсулите на програмата, които продължават да идват от времето на някогашния социализъм. Единственият проблем е, че всичко от совалката до товарния кораб, са едно цяло. Анатоли Зак ръководи независима медия относно космическите апарати на Русия и твърди, че обикновено се изстрелват максимум два кораба на година. За производството на всеки един ще са нужни между година и половина до две, но няма никакви кораби в резерва.
Проблемите започват да се забелязват при Съюз МС-22, който вече е скачен на международната космическа станция на 14 декември, миналата година. Астронавтите правят инспекция с роботизирана ръка и откриват повредата. Това спира по-късната им космическа разходка, която е планувана по график. На 11 февруари охладителна течност потича и от Прогрес МС-21 и води до падане на налягането. Течът е следствие от външни удари. След проверки и тестове, Роскосмос решава да го унищожи директно в атмосферата, като най-вероятно същият изгаря някъде в Тихия океан.
Експертите са на мнение, че микрометеоритите могат да бъдат заплаха за всеки космически кораб, без значение кой точно го управлява, каква е неговата форма и други. Липсата на коментари от руската компания може да е и ясен белег, че се прикриват и по-дълбоки беди. Все още няма официално потвърждение, но фактите са видими. Това не са единствените беди, които са регистрирани в последно време. През 2018 г. екипажът на Съюз открива малка дупка и бърза да я запуши. Само 2 месеца по-късно друга ракета на Съюз не успява да постигне максималната скорост и води до нов инцидент. Някои от тези белези карат и експертите да виждат и спадът на интерес към цивилните космически програми на Русия.
Има и още един проблем, микрометеоритите рядко успяват да стигнат до земната орбита и същите са изключително рядък феномен. Странно е, че ако има такива удари по два космически кораба и са ударени само охладителните системи, без да има никакви щети, е елемент с минимален статистически шанс, клонящ по-скоро към нула.
Роскосмос най-вероятно ще свали повредените летателни апарати от космическата станция и ще приготви нови, поне според руските медии. И никой не може да бъде категоричен дали не става въпрос за технически проблеми или производствени дефекти. През последните 9 години NASA зависи от Русия за изпращането на астронавти до международната космическа станция. Съюз предлагат точно такъв транспорт, но през 2020 г. НАСА се обърна официално към SpaceX и Dragon за транспорт.
Компанията Боинг също е потенциален участник в развитието на тази технология и е на път да се включи в предлагането на услуги. НАСА все още има нужда от Русия за доставката на различни товари и от време на време на астронавти, но дори това може да се промени. На 2-ри март имаше спогодба за транспорт със SpaceX, Northrop Grumman и Sierra Space. Липсата на руско присъствие официално ще удари още един път приходите и гражданската космология. Роскосмос практически няма друга космическа програма, която може да използва или да вади приходи.
Всички изстрелвания бяха разработени специално от Байконур в Казахстан. Домакинът често налага сериозни сметки при употребата на космическия им център. Някъде в Източна Русия започна и строителството на нов космодрум, но веднага се появиха и проблеми в конструкцията, забавяния и нови корупционни скандали.
Проблеми има и при международната космическа станция, която беше добро звено между САЩ и Русия. Това също върви към своя план, след като има планове за пенсиониране на гигантското чудовище и хвърлянето на модулите до 2030 г. С други думи, руските космонавти трябва да се евакуират в близките 7 години. Роскосмос не отрича, че ще направи своя космическа станция, но съдейки по качествената изработка на този етап, шансовете изглеждат все по-малки. Оптимистично ще е да видим космическа станция от Русия през 30-те години на новото хилядолетие. Мнозина подсказват, че Русия не е СССР, но може да произведе сателити и някаква форма на машини, но не и цяла космическа станция.
Роскосмос ще има възможност да демонстрира умения на Луната, след като Марс се оказа една невъзможна мисия. Трудно е да повярваме, че Русия изобщо ще участва в космическата програма на Китай, особено след като се намира в най-ниското си ниво. Едва ли някой избира партньор, който трябва да носи на гръб. Политическите причини нямат никаква връзка с космическите.
Ако инвестициите продължават в една друга посока, то не можем да се изненадваме от факта, че скоро Русия ще остане без космическа програма.
