На пазар през средновековието – какво да очакваме
Поетът В. Х. Одън предполага, че за да разберете собствената си страна, трябва да сте живели поне в две други. Но по същия начин дали не можем да предположим, че за да разберем времето си, трябва да изпитаме поне още два други века? Това създава известни трудности. Можем все пак да опитаме – чрез исторически проучвания. Можем да подходим към миналото, сякаш наистина е „чужда държава“ – място, където бихме могли да посетим. Нека тогава отидем на пазар в края на 14 век.
Средновековният пазар
„Телешки ребра и много баница!“, крещи младо момче, което върви през тълпата с поднос, натоварен с въпросните продукти. Около него има много хора, дошли от околните села – толкова, че този град с около 3000 жители днес е затрупан с двойно повече. Ето мъже в кафяви туники до коленете, които карат добитъка си с тях. Има и с къси туники – те всъщност са камериери в някое рицарско домакинство. Онези в дългите с високи яки и шапки с боброва кожа са богати търговци. На пазара повечето селяни водят стадата си овце или пък идват с товарни коне и каруци със сандъци с пилета.
Тълпите са шумни. Хората говорят толкова много, че бърборенето може да се сметне почти за цялата цел на пазара – и в много отношения е така. Това е единствената открита обществена зона в града, където хората могат да се срещат и да обменят информация. Когато една трупа ще играе пиеса, тя я играе на пазара. Когато градският викач бие камбаната си, за да се обърне към хората в града, тълпата се събира на пазара, за да го чуе. Пазарът е сърцето на всеки град: наистина, самото изискване за едно място да бъде град е, то да има пазар.
Пазарът в Атина
Какво можете да си купите? Нека започнем от щандовете на рибарите. Може би сте чували, че в средновековна Англия се ядат много видове сладководни риби. Всъщност повече от 150 вида. На много пазари има предимно от по-популярните видове: скумрията, херингата, миногите, атлантическата треска, змиорките, сушена сьомга и херинга. Раците и омарите се транспортират живи в бъчви. През сезона има и прясна сьомга – на солидната цена от 4-5 шилинга всяка. Пресният калкан може да струва дори повече, до 7 шилинга.
След това стигаме до зона за зърнени храни, където има натрупани чували с пшеница, ечемик, овес и ръж. След това е мястото за добитъка: кози, овце, свине и крави. Кът е посветен и на градинските продукти – ябълки, круши, зеленчуци, чесън и билки, но все пак акцентът на средновековната диета е върху месото, сиренето и зърнените култури. В един по-голям град ще намерите подправки – екзотични стоки като черен пипер, канела, карамфил, индийско орехче, сладник и много различни видове захар. Но те са само за богатите. Когато средно квалифицираният ви работник печели само 2 шилинга на седмица, той едва ли може да си позволи да похарчи 4 шилинга за килограм чесън или 20 пенса за килограм джинджифил.
Останалата част от пазара изпълнява две функции. Производителите идват да продават руно, чували с вълна, кожи, желязо, стомана и калай. Другата функция е да се продават произведени стоки на местните майстори: месингови и бронзови съдове за готвене, свещници и шпори, калаени изделия, вълнен плат, коприна, лен, платно, колички, рогозки, стъкло, въглища, пирони, конски подкови и дъски.
Всички в средновековното общество са силно зависими един от друг що се отнася до ръчно изработените предмети и пазарът е мястото, където всички тези взаимозависимости имат възможност да се удовлетворят.
Цените на основните продукти като хляб са фиксирани със закон. За почти всичко останало ще трябва да се пазарите.
И така, отваряме кесията си, която виси шнур от колана ни, и намираме 5 шилинга. Освен че в края на 14 век няма монета шилинг. Най-малките златни монети са половин нобъл (3 шилинга и 4 пенса) и четвърт нобъл (1 шилин и 8 пенса). Като алтернатива можете да ползвате сребърните монети: гроут (4 пенса), полугроут, пенита, половин пенс и фартинг (¼ пенса).
Добре управляваният пазар е от решаващо значение за положението на града. Затова има и регулации. Действителният контрол обикновено се извършва от градските съдебни изпълнители, които прилагат разпоредби като, например, „никой кон не може да остане да стои на пазара в пазарните дни“ и „всеки човек трябва да поддържа улицата пред жилището си чиста“. Повечето градове имат между 40 и 70 наредби и които ги наруши, бива отвеждани в съда на общината и глобявани.
