Несъмнено Microsoft е едно най-значимите и най-разпознаваеми имена в IT сектора. Историята на корпорацията и нейния съосновател Бил Гейтс е наистина вдъхновяваща и е пример за подражание на много начинаещи в индустрията.
И има защо – Microsoft е основана през 1974 г. от Бил Гейтс и Пол Алън без начален капитал, а 10 години по-късно вече е мултимилионна корпорация позната в четири континента, и продължава да расте.
Всички знаем, че за да бъде успешно едно бизнес начинание, освен ентусиазъм и добри идеи, е нужен и късмет – правилното решение да бъде взето в правилния момент.
Истинският голям пробив за Microsoft идва през 1981 г. Краят на 70-те и началото на 80-те бележат навлизането на персоналния компютър. Хардуерният гигант IBM (основан през 1911 г.) застава начело на тази нова вълна. Най-големият производител за съжаление има един голям недостатък – няма възможността да създаде операционна система, която да поддържа компютрите му. Позициите на IBM за застрашени от сравнително по-малката компания Apple (основана 1976 г.), чийто персонален компютър Apple II се радва на особена популярност в бизнеса и образованието.
IBM се нуждае от решение отвън и затова се обръща към компанията на Гейтс и Алън. За да не пропуснат тази златна възможност, двамата се съгласяват да изпълнят поръчката за създаване на операционна система, въпреки че към тогавашния момент нямат тази възможност.
Пол Алън има скрит коз в ръката си. Той се свързва с Тим Патерсън от Seattle Computer Products, които има разработен така нужния на IBM продукт, т.нар. Q-DOS (Quick and Dirty Operating System). Microsoft закупува Q-DOS от Патерсън за 50 000 долара. На 12 август 1981 г. IBM представя IBM PC – персонален компютър на цена 2 880 долара, с по-добри характеристики от Apple II и операционна система PC-DOS, предоставена от Microsoft.
Продадени са над половин милиона машини.
Мнозина експерти са на мнение, че споразумението между IBM и Microsoft е сделката на века. Според някои източници сумата посочена в договора между двете компании е 50 000 долара – точно толкова колкото Гейтс и Алън дават за придобиването на Q-DOS. Едно е сигурно обаче, IBM допуска една решителна грешка.
Грешка, която проправя пътя на Microsoft, а именно, че не изисква от Гейтс и Алън изключителни права за софтуерния продукт. Съсвсем скоро MS-DOS се купува по цял свят от хардуерни компании, като Fujitsu, Hitachi, Dell и Compaq.
През 1984 г. Бийл Гейтс работи с Apple по тяхната графична операционна система. Година по-късно се появява Windows 1.0. С напредването на технологията, постоянната работа на инженерите на Microsoft и изградения от MS-DOS принцип, Windows и допълнителните програми на Microsoft бързо набират популярност. Тази далновидност осигурява лидерска позиция на компанията в сферата на софтуерните продукти.
Но вярвате, или не – Microsoft допуска същата грешка като тази, която прави и IBM. Прехвърляме се години напред до началото на XXI век и откриването на една съвсем нова ниша – смартфоните.
През 2007 г. Apple представя първия iPhone. Въпреки че, това не е първият смарт-телефон, iPhone разбива парадигмата изградена от компании като BlackBerry, Casio, Compaq, HP, Toshiba и др. До този момент джобните компютри притежават млаки екрани, тъй като остатъка от устройството е заето от QWERTY клавиатура, която затруднява оперирането, а софтуерът е труден за навигиране.
Apple въвежда пълноразмерния екран и операционната система iOS, която е в пъти по-удобна за ползване от тази на конкуренцията. По това време дори Google планират пускането на смарт-устройство, но след появата на iPhone започват работа на ново. Едва през септември 2008 г., Google показва първото устройство с Android, което да бъде адекватна конкуренция на Apple.
Новият продукт на Google бързо се радва на популярност сред потребителите. За сравнение цената на Apple iPhone с iOS e 599 долара, а HTC Dream с Android е 179 долара. Производителите на телефони също харесват Google. Разликата във философията на двете компании е следната: Apple работи само с iOS и не предоставя операционната си система, докато Google с Android се опитва да бъде приятел с всички. Двете компании тепърва набират сили и се стремят за превъзходство в този сегмент.
От друга страна, Microsoft притежава опит с Windows Mobile от 1996 г. Към периода 2004-2006 г. притежава пазарен дял от около 50% на софтуер за телефони с Windows Mobile с Zune. Цифрата на продадените устройства заслепяват ръководството на компанията и не забелязва, че средата вече е различна.
Тогавашният изпълнителен директор на Microsoft, Стивън Балмър не вижда заплаха за компанията в пазара на мобилни устройства. Бързото навлизане на iPhone на пазара отрезвява обаче софтуерния гигант.
Едва през 2008 г. Microsoft започват работа, а през 2010 г. показва първото устройство с Windows Phone за голям екран с тъчскрийн. Въпреки закъснението, софтуерната компания демонстрира своя потенциал. Нещо повече – докато iOS и Android се придържат към статичните икони, Windows Phone 7 работи с „плочки“ които показват информация в реално време. Критиците са задоволени, а в крайна сметка продуктът на Microsoft е конкурентоспособен. Устройствата с Windows Phone са достъпни и са мощни машини за времето си.
Въпреки първоначалният успех на новия софтуер, от Microsoft сами обричат продукта си на неуспех в самото начало. Компанията се опитва да се пребори с нещо много по-голямо. Microsoft търси съревнование с Apple в установяването на стриктен контрол над потребителското изживяване и хардуера, но за разлика от Apple, Microsoft не произвежда собствени устройства.
Този подход превръща телефоните с Windows в един бутиков продукт. Уви, желанието за контрол над хардуера, към което Microsoft се стреми, усложнява отношенията с производителите на хардуера. Докато работата с Google е много по-лесно и за това все повече компании предпочитат Android. Това поставя Microsoft в много неудобна позиция – има страхотен продукт, който никой не желае.
По щастливо стечение на обстоятелствата за нов изпълнителен директор на Nokia е избран Стивън Елоп, който е бивш директор в Microsoft. Елоп си поставя за цел да възстанови предишните нива на пазарен дял на шведския производител. Той решава да изостави операционната система Symbian на Nokia за сметка Windows Phone. През 2011 г. се появява първият телефон Nokia с Windows. Това се случва след инвестиция на Microsoft в размер на няколко милиарда долара. В замяна Nokia изплаща такса лиценз, но всъщност получава 250 милиона долара всяко четиримесечие, което увеличава разходите на Microsoft. За останалите производители е ясно какво се случва и преустановяват отношения с компанията на Гейтс. В крайна сметка, защо им е нужно да финансират развойна дейност, маркетинг и производство, и да плащат такси на Microsoft, когато Nokia получава всичко това.
На практика софтуерният гигант остава само с Nokia на пазара на смартфони, но за съжаление всичко се случва твърде късно и няма връщане назад.
Докато Microsoft разрешава проблемите си с производството, конкуренцията не се бави.
Пазарният дял на Android и iOS расте с огромни темпове. Поради това разработчиците на приложения нанасят още един удар на платформата Windows Phone. През първите 3 години Windows Phone App Store е на практика празен, дори няма най-търсените приложения от потребителите като Instagram, YouTube, Facebook. Това е затвореният кръг в който Microsoft се озовава.
Междувременно, към 2013 г. акциите на Nokia се сриват със 75%. Акционерите искат отстраняването на Елоп и разтрогване на договора с Microsoft. В крайна сметка това не се случва, тъй като през 2014 г. Microsoft закупува Nokia за 7,2 милиарда долара. И всичко това идва с уволнението на 8 000 служители от Nokia.
На 8 октомври 2017 г. Джо Белфиоре (Вицепрезидент „Устройства“) обяви, че работата по Windows 10 Mobile е към края си поради липса на пазар и липса на интерес от страна на разработчиците на приложения. А през месец януари тази година бе обявено, че поддръжката на смартфони с Windows ще приключи на 10 декември.
Повече от явно е, че събитията биха могли да се стекат по различен начин, ако Microsoft се придържаше към философията си от преди 30 години. Не е трудно да си представим, че ако Microsoft нямаше този стремеж за контрол, големите производители най-вероятно щяха да предпочетат Windows Phone, вместо Android.