Когато на мода бяха дрехите от хартия
За клиентите през 1920 г. тези артикули може би изглеждат като чудо: мъжки костюми в 50 различни стила за едва 60 цента всеки (около 7,66 долара днес). Нещо повече, когато един костюм се изцапа, можете лесно да го почистите – с гума.
Хартиени облекла са в голямата си част внос от Германия и Австрия, където недостигът на вълна и други материали заради Първата световна война стимулира развитието им. Те вече са популярни в Италия и Турция, както и в Англия, която все още се възстановява от последиците от войната. Както местният за Вашингтон, окръг Колумбия, вестник Evening Star съобщава, германските костюми се продават в Лондон за еквивалента на 46 цента до 1,95 долара, а при сегашния обменен курс един мъж може да си купи нов костюм всяка седмица от годината за по-малко пари, отколкото за един вълнен костюм британско производство.
Преди САЩ да влязат във войната срещу Германия през април 1917 г., американските вестници и списания пускат хвалебствени статии за изобретателността на страната при разработването на заместители на всички видове суровини. Дори германската дума ersatz, за „заместител“ или „замяна“, навлиза в ежедневния американски речник.
През януари 1917 г. New York Sun отбелязва, че германците са разработили конци на хартиена основа за правене на „чували и чанти, пояси, салфетки, престилки, работни облекла“, както и рокли и други дрехи. „Изобретателите откриват начин да придадат на хартиената салфетка голяма устойчивост на влага“, се добавя в статията, отговаряйки на един очевиден въпрос в съзнанието на читателите. Други статии отбелязват, че германците изработват части от военните униформи от хартия, включително тези, носени от техните пилоти и подводничари.
Въпреки предположенията на по-скептичните читатели, облеклото не е направено чрез просто залепване на листове хартия. Както обяснява Paper, най-често срещаният метод е „да се нарязва хартията на тесни ленти, които да се усукват на вретено“. След това хартиената прежда може да бъде вплетена в плат на стан, подобно на традиционните влакна.
След края на войната през ноември 1918 г. хартията е обявена за универсален супер материал, идеален за възстановяването на опустошените от битки Франция и Белгия. „Някои жилища ползват намазана с масло хартия вместо стъклени прозорци. Те пък са сглобени с винтове, изработени от дървесна маса“, съобщава New York Sun през февруари 1919 г. „Маси, столове и други мебели сега също се правят от хартия. Така се правят дори кухненски прибори.“
Предимството на продуктите на хартиена основа не е само това, че те могат да бъдат произведени евтино; те също са по-леки за пренасяне. Нещо повече, въпреки че страни като Германия и Австрия успяват да внасят вълна отново след войната, няма достатъчно от нея за всичко. Дори САЩ, износител на вълна, се сблъсква с недостиг, отчасти защото много материал е отклонен за производство на униформи, одеяла и боеприпаси по време на войната. Дърветата обаче остават сравнително изобилни и германците откриват, че в крайна сметка е възможно да се направи плат от тръстика и други растения.
Но възможностите конкретно за хартиени облекла привличат вниманието на САЩ, особено след като Бюрото за външна и вътрешна търговия към Министерството на търговията внася партида австрийски хартиени костюми, показва ги в офисите си във Вашингтон, след което ги изпраща на турне до градове в цялата страна. Когато изложението във Вашингтон е открито през септември 1920 г., Асошиейтед прес (AP) отбелязва, че „един костюм е на цена от само 15 цента и може да се пере.“ Експозицията включва и други хартиени предмети – покривки за маса, чанти за пране, декорации за стени и канап.
AP съобщава още, че костюмите са „описани като топли, удобни и издръжливи, като се има предвид тъканта, от която са направени, и не могат да се разкъсат или да се разпаднат, когато са мокри“. Но широко публикувана новинарска снимка, направена приблизително по същото време, изглежда не потвърждаваше тези твърдения. На нея тричленно семейство – мама, татко и син – са пред камерата с хартиени костюми от Австрия и изглеждат комфортно, сякаш са облечени в чували за брашно.
Може да изглежда като великолепен опит от страна на правителството за популяризиране на продукти от нации, с които САЩ наскоро се биха на бойните полета в Европа. Но има по-практични мотиви в тази работа. По това време САЩ все още са основен износител на евтини дрехи и сега американските производители ще трябва да се конкурират с далеч по-евтините хартиени продукти на чуждите пазари, където потребителите често имат малък доход. Пътуващата експозиция на Министерството на търговията би могла да даде възможност на производителите на облекла в цялата страна да разгледат конкуренцията си от първа ръка. Нещо повече, ако хартиените дрехи станат популярни, американските фабрики и производители на хартия също биха могли да се включат в пазара.
Американската общественост е заинтригувана и няколко авантюристични души решават да изпробват хартиените дрехи.
Един репортер забелязва бизнесмен от Филаделфия да се разхожда по крайбрежната алея на Атлантик Сити в костюм от лека кафява хартия. И не само костюмът му е от хартия, казва той на интервюиращия, но и яката на ризата, и вратовръзката също. Самият костюм струва 75 цента, яката и вратовръзката по 7 цента, общо 89. Такъв костюм от вълна би му струвал 30 долара или повече.
Не само мъжкото облекло привлича внимание – хартиените дрехи за жени и деца също се появяват по стелажите на много търговски обекти. Снимка в пресата от 1920 г. показва три жени, които щастливо моделират хартиени дрехи, за които се казва, че струват от 25 до 50 цента. И, гласи надписът, „те могат да се перат“. Всъщност някои хартиени дрехи могат да се перат, макар и само на ръка, но без да могат да се изцеждат, а трябва да бъдат окачени и да изсъхнат така.
Следващото лято фотограф щраква жена на плаж в Чикаго, която носи бански за 1,50 долара, създаден от местен производител на хартия. Костюмът „издържа изненадващо добре на всички тестове за грубо третиране и износване от водата“, казва се в надписа към снимката. През есента производител отново от Чикаго представя фантастични дамски шапки за 2 долара „имитация на слама и плат, което в никакъв случай не се забелязва”, допълнени, в някои случаи, с хартиени пера.
Не всички обаче са фенове. Представител на Националната асоциация на производителите на облекло се подиграва, че хартиеното облекло „няма да бъде приложимо в Америка. Ние сме твърде свикнали да се движим динамично, за да носим дълго в хартиен костюм.“
Списание Scientific American пише, че макар германският внос „да се доближава доста до нашите американски идеи за евтини, но носими дрехи“, той е „твърде тежък, за да бъде комфортен“.
Дори хартиената промишленост не е ентусиазирана. „Никой“, пише професор по горски материали от Йейл, „не иска да носи хартиени дрехи, ако може да получи нещо по-добро“.
Всъщност до средата на 20-те години на миналия век новостта се изчерпа не само поради ограниченията на хартията, но и заради силния просперитет на Америка. Сега вече рядко някой мъж би желал да бъде видян в града с костюм за 60 цента.
