Как да спим – няколко урока от историята
Придържайте се към график
Всички сме обсебени от съня – или от липсата му. В съвременния ни свят на дълги работни дни, високи нива на стрес и прекалено много време пред екрана, стремежът да спим препоръчаните осем часа на нощ се превръща в нещо като свещен граал. И така, какво правят нашите предци? Как се борят с недоспиването? Най-отгоре в списъка им с приоритети е да отделят определен период, посветен на съня – и да се придържат към него всяка вечер.
Всъщност те вярват, че поддържането на фиксирани часове за сън е един от ключовете за поддържане на тялото, ума и душата в добър тонус. Джон Уесли, лидер на методисткото движение, повтаря възгледите на своите предци от 17 век и съветва последователите си да „оставят всички неща до сутринта… да запазят времето си или всичко ще свърши“.
Толкова важен е редовният сън в ранната модерна психика, която – наред с въздуха, диетата, тоалетната, упражненията и удоволствията на ума – се смята за един от шестте ключови съставки за балансиране на четирите хумора на тялото.
Хранете се правилно, спете здраво
Наясно сме с нарушаващите съня качества на кофеина почти толкова дълго, колкото го има. Още през 17 век самопровъзгласилият се за френски фармацевт Филип Силвестр Дюфур декларира, че чаят и кафето трябва да се избягват преди лягане, отбелязвайки, че те са полезни само за онези, „които ще учат през нощта“.
Но нашите ранни модерни предци вярват, че храната и напитките могат да излекуват липсата на сън, както и да я причинят. Те ценят супата от маруля заради нейните сънотворни качества и често вечерят топла, млечна напитка, известна като посе – напитка, която укрепва стомаха, като поставя млечен „капак“ върху него.
Ранните съвременни медицински съвети установяват тясна връзка между здравословния сън и здравословното храносмилане. В своята книга „Кастел от Хелт“ от 1534 г., юристът и учен хуманист сър Томас Елиът заявява, че: „Храносмилането се подобрява или става по-перфектно чрез спане, тялото по-дебело, а хуморите е умерени“.
Грижете се за собственото си легло
„Някой спи в леглото ми!“, както се казва в приказката за „Трите мечки“. Хората отдавна ценят сигурността и комфорта, които идват със спането в собствените им легла. И не са прекалено очаровани, когато това пространство е нарушено. Това е вярно и днес, както и когато прочутата приказка за първи път става популярна през 30-те на 19 век. И със сигурност е така в ранната модерна епоха.
Леглата са ценни, тъй като имат важни социални, ритуални и емоционални функции, както и защото са места за освежаване, комфорт и сигурност. Нашите предци често спят в легла и под платове, които се предават в семействата им от поколения, или са им подарени при брак или раждане на дете.
Жените изработват или украсявали чаршафи, завивки и юргани за любимите си хора като така придават на спално бельо и голяма сантиментална стойност. Не е чудно, че йоркширката Алис Торнтън се бори със зъби и нокти срещу съдебните оценители през 60-те години на 17 век, за да запази аленото си легло, което майка й й дава. Това е леглото, в което Алис и нейното потомство се възстановяват от детски болести и в което Алис оплаква смъртта на съпруга си Уилям.
Тази мания през 17 век изглежда е подкрепена и от науката. Изследователите на съня отдавна са наясно с „ефекта на първата нощ“ – идеята, че хората спят лошо в непозната среда. Сега учените вярват, че това става, защото половината мозък е на „нощна стража“ и спи леко, в случай че новата среда е опасна.
Студено
Съвременните експерти по съня вярват, че има оптимална стайна температура за добър сън през нощта: 18,5 ° C. Нашите предшественици може да не са запознати с толкова точни данни, но това не им попречи да са наясно, че прекомерната топлина не е приятел на съня. И така, какво правят те, за да запазят спалните си свежи и прохладни? Отварят врати и прозорци, за да осигурят постоянен приток на въздух, и подсладяват този въздух с аромата на роза. Те също така ценят високо ленените чаршафи заради прохладното им и освежаващо усещане.
Ленът осигурява допълнителната полза като защитава от три малки, но мощни врагове на сън: дървеници, мухите и бълхите. Те, пише роденият в Ирландия писател от 18 век Оливър Голдсмит, имат ненадмината способност да „прогонят този сън, който дори тъгата и безпокойството не успяват“.
