Бетлем: Една лудница, която прилича повече на затвор

През 18 век в Бетлем има място за малко над 120 пациенти, а списъкът с чакащи за прием е дълъг. В резултат на това около Лондон се появяват много частни „лудници“, някои от които са чисто и просто затвори, които дават възможност на семействата да заключат напълно нормални, но неудобни свои роднини.

През 1750 г. група медицински реформатори апелират за по-добра алтернатива на Бетлем и така е създадена болницата „Свети Лука“. Тя се намира точно срещу Бетлем, а Уилям Бати е неин главен лекар. За разлика от традиционното медицинско мислене по това време, Бати публично осъжда използването на „пускане на кръв, опиум, студени бани и повръщане“ и предлага „пациентите да бъдат отстранени от всички предмети, за които се знае, че причиняват тяхното психическо разстройство“.

Обратно в Бетлем, главният лекар на болницата, Джон Монро (син на предишния гл. лекар, Джеймс Монро), категорично не е съгласен с методите на Бати, като пише, че „най-адекватното и постоянно лечение е чрез пречистване“ и че „никога не е виждал или чувал за лош ефект от повръщането“. Двамата лекари спорят публично и пропагандират своите възгледи в книги, които, доста странно, са широко и едновременно приети като правилни.

Не само възгледите на лекарите обаче разделят двете болници. „Свети Лука“ лекува пациентите си чрез индивидуална диагностика и грижи, като се вярва, че има много форми на психични заболявания, а не само една. В основата на грижите за пациентите е чистата и спокойна обстановка. Може би най-изненадващото от всичко е, че „Свети Лука“ не допуска посетители, колкото и да си плащат – практика, която в Бетлем има от векове.

Успява ли някой някога да се излекува в Бетлем?

Тъй като части от сградата стават необитаеми, пациентите са гъчкани все по-близо, а „обезумелите“ са настанени в същите килии като по-тихите. Насилието е нещо обичайно, а много пациенти са приковани или към леглата си, или към стените. Към мизерията се добавя и липсата на облекло и отопление, плъховете и лошото, понякога пагубно отношение на медицинските служители, които често предписват откровено вредни лечебни средства, разминаващи се със съвременното медицинско мислене.

През 19 век Бетлем е външно доста добре изглеждаща сграда, но вътре е порутена, изгладняла за пари и работеща без никаква отчетност или контрол. Без инспектори или дори външни посетители, които да проверяват пациентите, условията са мизерни. За човек да бъде изпратен в Бетлем вече не е просто въпрос на срам, но също така представлява сериозен риск от влошаване на състоянието му (каквото и да е то) или дори смърт.

За Брайън Кроутер, хирург в Бетлем от 1789–1815 г., се твърди, че е „като цяло луд и най-вече пиян“. Лекарят, Томас Монро (син и внук на предишни ръководители, които вече споменахме), предпочита хобитата си пред медицината. Посещенията му в Бетлем са редки, кратки и никога не включват обиколки на отделенията за пациенти. Алкохолизъмът се шири из цялата болница, а мъжкият персонал редовно прави непочтени посещения в женските крила на „болницата“.

 

Какви лечения се прилагат в Бетлем?

• Ротационна терапия

Разработена от Еразъм Дарвин, дядо на известния Чарлз Дарвин, ротационната терапия обикновено включва поставяне на пациент на стол, закачен за греда с въжета. Столът се завърти 20-40 пъти в едната посока и след това се оставя да се върти обратно. През 1796 г. самият Дарвин препоръчва практиката да се изпълнява „час или два, три или четири пъти на ден в продължение на един месец“.

Този метод е считан за ефективен начин за пречистване на червата, пикочния мехур и стомаха и за подкрепяне на „органите на чувствителност“ (мозъка и нервната система), а също така се смята, че той предизвиква и спокоен сън у пациента, „подобно на люлеенето на бебе“. Стол също може да се използва и като наказание – начин за доминиране над пациенти, които отказват да изпълняват заповедите на персонала.

• Терапия със студена вода

Студеното къпане е въведено в Бетлем през 80-те години на 17 век и се превръща в начин за „шокиране“ на затворници с психични заболявания като остава популярен курс на лечение през по-голямата част от 18 век. Пациентите са потапяни в студена вода за дълги периоди от време, увити в кърпи, напоени с лед, или са пръскани със студена вода.

• Кървене и прочистване

През 18 век няма много изследвания върху причините за психични заболявания и пациентите – независимо дали са депресивни, маниакални или параноични – получават един и същ курс на лечение. Психичното заболяване се разглежда по-скоро като заболяване на тялото, отколкото на мозъка и на пациентите често се предписват седмици на насилствено пускане на кръв и предизвикване на повръщане и диария, за да се прочисти тялото от неговите „меланхолични хумори“. Също така, върху кожата се нанасят разяждащи вещества, за да я изгорят и да се образуват мехури.