Спортни хроники: Загубен финал от Ливърпул, депресия и самоубийство – тъжният край на една легенда

Агостино ди Бартоломей е запомнен като един от символите на Рома и е най-големият италиански футболист, който така и не записва мач за националния отбор.

Някои твърдят, че елегантният, техничен и работлив полузащитник от 70-те и 80-те е бил по-добър дори от Андреа Пирло. Но животът му завършва трагично – точно на десетата година след като губи финала за КЕШ от Ливърпул, той се самоубива, а новината шокира целия европейски футбол.
В онзи финал от 1984 г. на „Олимпико“, англичаните побеждават след дузпи, а редовното време завършва 1:1.

Тогава Агостино ди Бартоломей е капитан на Рома и символ на клуба, каквито по-късно ще станат Джузепе Джанини и Франческо Тоти.
Аго, както го наричат, изкарва 15 години в Рома и записва 308 мача, 148 от тях като капитан, вкарва и 67 гола. Той е лидер на една от най-блестящите халфови линии във футбола от началото на 80-те години, когато е съотборник с Карло Анчелоти, Бруно Конти, Тонино Серезо и Фалкао.
С капитанската лента Ди Бартоломей извежда Рома до историческата титла през 1983 г. – първо Скудето за „вълците“ от над 40 години и едва второ в историята на римския клуб.

Аго е роден в едно от бедните предградия на Рим и е закърмен с любовта към Рома.
Привлечен е на 14 години и успява да поведе тима към шампионската титла при юношите. След 4 г. дебютира за представителния тим в мач срещу Интер на Джачинто Факети. Висок, техничен и с невероятна визия за играта, Ди Бартоломей бързо става незаменим за Рома.
Предпочитаният от него пост е този, който италианците наричат „реджиста“ – плеймейкър от по-дълбока позиция в центъра на терена.
Преди финала срещу Ливърпул, “мърсисайдци” няколко пъти пращат съгледвачи, които да проучат играта на Аго и да изготвят план за неутрализирането му.

„Диктува играта на отбора от центъра на полето. Отличен подавач, чиито дълги пасове са изумителни“, гласи докладът на един от скаутите.
Ди Бартоломей няма проблем да намира точно съотборници на 30-40 метра от него и е упрекван само, че не преследва достатъчно противниците, когато Рома трябва да се защитава.

„Той никога не се движи без причина. Пасовете му са дълги и перфектни. Движи се елегантно с изправена глава“, казва за него легендарният треньор Нилс Лидхолм.

В средата на 80-те обаче постът „реджиста“ започва да изчезва, а в националния отбор Енцо Беардзот предпочита силата на Марко Тардели и Габриеле Ориали пред финеса и фантазията на Ди Бартоломей.
Затова и Аго не записва мач за „адзурите“.

Иначе халфът притежава и силен удар и често бележи от сериозна дистанция.
Отлично изпълнява дузпи и статични положения и вкарва от бялата точка в полуфинала реванш срещу Дънди Юнайтед през 1984 г. Тогава „вълците“ изостават с 0:2 след първия мач в Шотландия, но на „Олимпико“ стигат до 3:0 и впечатляващ обрат в общия резултат.
На финала с Ливърпул, когато се стига до решаващите дузпи, Ди Бартоломей запазва хладнокръвие и бележи с удара си, но Бруно Конти и Франческо Грациани не издържат на напрежението.

Снимка: By Unknown author – Transferred from it.wikipedia to Commons., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=35178209

Загубата е огромно разочарование, защото всъщност в този финал Аго изиграва мача на живота си. Той е номер 1 в двубоя, като всяка атака на Рома минава през него.
Ди Бартоломей и съотборниците му са много близо до това да вдигнат титлата пред своите тифози, но съдията не забелязва фаул на Фил Нийл срещу вратаря Франко Танкреди при гола на Ливърпул.
Макар че е любимец на феновете, Ди Бартоломей напуска Рома скоро след финала.

При „джалоросите“ пристига треньорът Свен-Йоран Ериксон и Аго е продаден на Милан. Не е щастлив от трансфера и не пропуска възможност да каже колко обича родния си клуб във всяко свое интервю. На терена обаче няма сантименти и с негов гол „росонерите“ печелят срещу бившия му тим само месец след пристигането му на „Сан Сиро“.

Той остава в Милан до 1987-а, а след кратки престои в Чезена и Салернитана, решава да прекрати кариерата си през 1990 г.
Очаква се, че Рома ще му предложи пост, но това така и не се случва. И до днес остава загадка защо римляните обръщат гръб на един от своите най-верни и най-способни кадри.

Някъде в тези години Ди Бартоломей е връхлетян от тежка депресия и не успява да се справи с живота извън футбола.
Финансовите му проблеми се задълбочават, след като прави няколко неуспешни инвестиции, сред които и опит да отвори футболна академия. На сутринта на 30 май 1994 Ди Бартоломей излиза на терасата на вилата си в Сан Марко ди Кастелабате и се прострелва в сърцето.
Датата изобщо не е случайна – точно 10 години след загубата на финала за КЕШ от Ливърпул. В предсмъртното си писмо футболистът пише: „Не виждам никакъв изход“.

Така едва 39-годишен, Агостино ди Бартоломей приключва житейския си път. Една голяма личност, която можеше да даде още на футбола и на любимия си Рома, в крайна сметка загуби не само един финал за КЕШ, но и живота си.
А явно началото на края му е поставено именно в онази вечер на „Олимпико“ срещу Ливърпул.