Спортни хроники: „Ние сме хулигани и работата ни е да се бием“

Един достолепен японец може да ви разкаже толкова за хулиганските изстъпления в Англия през 70-те и 80-те години на миналия век, колкото не можете да намерите и в архивите на The Times и The Guardian.

Името му е Масахиде Томикоши и е фотограф. Пенсиониран фотограф, който не си сътрудничи с нито една агенция или медия и не продава снимките си. Просто ги споделя в профилите си в социалните мрежи. А архивът му от английските стадиони в продължение на почти половин век е наистина впечатляващ.

Томикоши получава първия си фотоапарат на 17-годишна възраст. Той е подарък от баща му, който по време на Втората световна война е пилот-камикадзе в японската армия. След войната започва работа в списание и предава любовта си към фотографията и на сина си.
„Татко никога не ме е учил как да държа правилно камерата или да избера ракурса – споделя Масахиде. – Бях самоук в буквалния смисъл. Баща ми беше направил много панорамни въздушни снимки по време на войната и това е нещото, което най-ярко си спомням. Показваше ми снимките на усмихнатите си колеги. Почти всички от тях умряха, защото бяха камикадзета като него.“

Томикоши бързо се насочва към спортната фотография. Започва да запечатва моменти от японското първенство по лека атлетика, а после и от футболния терен. Прави го в продължение на десетилетия. Последното му голямо първенство е световното през 2014 г. в Бразилия.
Голяма част от живота си японецът прекарва в Англия. Огромен фен е на Манчестър Юнайтед и познава много от звездите на „червените дяволи“ от близкото и по-далечното минало. Безспорният му любимец е Джордж Бест.

„След една тренировка се спря до мен с други играчи на Манчестър Юнайтед и ми каза: „Хей, какъв си ти? Не приличаш много на англичанин. Да не си сбъркал държавата?“. А останалите започнаха да се смеят. Признавам си – наистина исках да му отговоря подобаващо, но се овладях: „Аз съм този, който ви снима. Ако не ми се усмихнете сега, ще ви снимам довечера в бара с чаша в ръка. Тогава ще се посмеем заедно.“ Усмивката изчезна от лицето на Бест. На изхода на базата ме настигна и каза: „Слушайте, съжалявам, понякога се увличам. Не се обиждайте, харесвам вашето отношение, характера ви. Идвайте на тренировките и мачовете ни.“

И Томикоши не отказва поканата. А апаратът му запечатва някои страхотни моменти на футболния терен и около него.

През 70-те Масахиде Томикоши много се впечатлява не само от майсторите с топка в краката, но и от атмосферата по английските стадиони. Съботите в градовете, в които има мачове, са опасни заради боевете между агитките. Масахиде става свидетел на много такива.

„Феновете носят различен вид красота на футбола. Наистина обичах да ги снимам. Но понякога ставаше страшно. Полицията не можеше да ги контролира, можеха да се бият, докато капнат от изнемога и сами не решат да спрат.“

Няколко случки ще останат с него до сетния му миг.

През 1973 г. фен на Болтън наръгал фен на Блекпул. Пет години по-късно, през 1978-а, запалянковците на Милуол и Ипсуич се сбиват на стадиона. Боят е толкова голям, че се пренася на футболния терен. Полицията дълго време не може да се справи със ситуацията.

Томикоши си спомня и още нещо любопитно около Джордж Бест. Легендарният северноирландец лично помолил тарторите на агитката на Манчестър Юнайтед да спрат да се заместват в неприятности и да прекратят битките при гостуванията. Бести безвъзвратно загубил подкрепата на някои от лидерите. „Спряхме да уважаваме Джордж. Ние се бием за честта на Манчестър Юнайтед, както и играчите на терена водят битки за емблемата“, му казаха те.

И боевете продължават, докато не се появява една известна лейди. Твърдяха, че е „желязна“. Казваше се Маргарет.